"Вкусни" книги - 2

  • 119 811
  • 511
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 14
Катерина Хапсали, Вкусни разкази Heartbeat

# 496
  • Мнения: 2 802
С прекрасна анотация от Мария Донева Сега видях,че е коментирана по-напред .Мисля да и дам шанс. 
Скрит текст:
 Във всички броеве на популярно списание за кулинарно изкуство на страницата за
реклами има обява, дълга само ред: "Ресторант "Камогава" – "Детективска агенция "Камогава" – Намираме храната ви."

Нищо повече, нито адрес, нито телефон. На самата сграда няма табела. И въпреки това малкият ресторант никога не остава празен, а семейство Камогава – баща и дъщеря, винаги успяват не само да нагостят клиентите си, но и да разрешат всяка детективска задача, която им се дава.

При тях идват хора, които някога в миналото си са опитали дадена храна и искат да разберат каква е била тя и как да ѝ се насладят отново. Това може да е било ястие,
сервирано по време на любовна среща, или пък любимата храна, която майката е готвила, може да е опит да се върне спомен или да се поправи грешка от миналото.

"Уликите" понякога са оскъдни, но господин Камогава предприема задълбочено
разследване, пътува из цяла Япония в търсене на най-сочната хапка информация и
всеки път намира рецептата и нужните съставки.

Повествованието се разгръща по японски деликатно. Смяната на сезоните, промъкването и дрямката на уличната котка, погледите и придиханията имат своята тежест за всичко, което се случва. Атмосферата на уют и топлина се предава дори на читателя, който има много поводи да си спомни и за своето минало. Храната е обич,
утеха и прошка. Тя е не само вкусна, но и поднесена красиво. Тя лекува и тялото, и душата. "Понякога трябва да вкусим и горчивото заедно със сладкото." Храната дава
обяснение за постъпките на героите, облекчава мъката и показва, че на всекиго може да бъде простено.

Според Хисаши Кашиваи изключително важно е как се говори за храната, как звучат
самите думи. "Ако си играеш с езика по този начин, вредиш на културата. Традиционните японски сладки ястия са в упадък тъкмо защото хората настояват да ги наричат с чуждестранни думи като "десерт"!"

Кой би могъл да устои на ястие, наречено "Буда прескача през оградата", или на питие
"Сливови цветове в снега"? Нещо повече – ние чувстваме непреодолимо желание да
вкусим блюда, за които нямаме никаква представа какви са на вид, вкус или аромат, само заради звука на думите, с които са назовани. Ето пример за храна на деня:

"Задушени водорасли араме и тофу на маслена баня. Крокети от окара. Листенца кикуна със сос от сусам и мисо. Сардини в стил Курама. Топчици от тофу хиросо в бульон. Бекон, къкрил в чай кьобанча. Прясна извара от тофу с паста от джанка. О, и
краставичките от Коиши, мариновани в масло от оризови трици. Нищо екстравагантно."

Както в театъра ролята на царя се играе от царедворците и от тяхното отношение
разбираме какъв е той; така в ресторант "Камогава" на престола е възкачен негово
величество вкусът и ние предусещаме какъв би могъл да бъде той от начина, по който готвачът готви, а дъщеря му сервира, от апетита на клиентите и от сълзите на
удоволствие, които те ронят над чинийките и паничките.
      https://www.mediapool.bg/nostalgiyata-kato-podpravka-kam-hranata … 5YvpC4tH4g  

Последна редакция: пн, 18 авг 2025, 14:47 от Roo Roo

# 497
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 27 691
Окривайки мързеливите "преводи" на Гугъл започнах


Главната героиня Рокси напуска малкото си градче, за да учи в кулинарна академия, а след това се установява като частен готвач в Лос Анджелис. Внезапно, заради една грешка, остава без клиенти. Майка й се обажда с молба да помогне в семейната закусвалня, защото заедно с леля й се впускат в телевизионното състезание Шеметна надпревара. Първите две срещи с главния герой са повече от смущаващи и са в следствие на недоразумение и непохватност - той пада върху нея, след това тя върху него и то все в скутовете Simple Smile Но пък е секси и е един от собствениците на фермата Максуел, проповядва устойчиво земеделие, бавно хранене и захранва с продукти закусвалнята.

Все се надявам в някой момент в книгата да се появят и рецепти, но дотук има спомената доста храна, която звучи повече от вкусно, продукти и ще ме накара да се ровя в книгите на градския битак за стари книги с рецепти.

# 498
  • Великобритания
  • Мнения: 2 014
о тази ще е интересна , мисля да я прочета и аз
И една идея - може да пробваш с преводите на chat GPT, лично на мен ми допадат преводите, естествено не са перфектни

# 499
  • Мнения: 178
Господи!  Докъде сме стигнали с мързеливи преводи на чатгпт. Светът ни бавно и сигурно загива. Амин!

# 500
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 27 691
Темата е за книги, нека не го обръщаме "за" и "против" ИИ и други улеснения.

# 501
  • Мнения: 178
А, не! Аз не го обръщам на тема за или против. Не ми пука. Просто преди като питах дали има превод на български на книга, някоя мама ми се подигра, че трябвало да знам език. Сега ми стана смешно, че се ползва чата за превод на цяла книга ...

# 502
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 27 691
Разбрах! Аз съм от тези, на които езиците не вървят много. Специално английският го разбирам и чета в определена степен. Леките английски книги са прости и четими, но пък си е друго улеснението Simple Smile Не бих се заела да чета фентази и фантастика, просто няма да успея, особено, ако е някоя завъртяна с много термини.

И така - има и рецепти от книгата

Смесих малко лимон Майер, пресен естрагон, зехтин и щипка сол и залях това върху красивите миди, които бях взела от рибния пазар – нещо ново в града. Сложих мидите и маринатата им в хладилника...
Държах ръката си над тигана, проверявайки котлона. Капнах капка вода и я наблюдавах как цвърчи и пука. Готово е. Ако е твърде горещо, мидите щяха да изгорят. Ако не е достатъчно горещо, само щяха да се задушат...наблюдавайки мидите. Устоях на желанието да ги преместя, знаейки, че колкото по-дълго ги оставя да престоят неподвижно, толкова по-карамелизирани и лепкави ще станат...Проверих една от мидите си – разкошна от долната страна. С помощта на щипки обърнах всяка една...Мидите се нуждаеха само от миг от втората страна, затова ги извадих от тигана...след което плиснах около една супена лъжица бренди в тигана, който леко наклоних. Огънят улови алкохола, пламъците танцуваха бясно, преди да угаснат също толкова бързо...Оставих брендито да деглазира малко тигана, добавих малко масло за блясък и след това отново добавих бекона /пушен бекон бе предварително изпържен/. Разбърках го за момент, довърших соса и го излях върху редицата миди в чинията, поръсвайки всичко с прясно нарязан лук.


Приключих с нарязването на цвеклото, измих си ръцете, докато водата стане бистра, след което започнах да сглобявам салатата. Наредих фризе и листа от цикория в две чинии, отгоре сложих резени лилаво цвекло, добавих шепа орехи „Лео“ (за което получих одобрително вежда) и завърших с няколко трохи от хубаво сирене фета. Полях всичко със сиропиран балсамов оцет , добавих малко орехово масло, след което поръсих със сол, черен пипер и няколко стръкчета пресен магданоз отгоре.

Последна редакция: пт, 29 авг 2025, 09:07 от Miriel

# 503
  • Мнения: 12 379
Miriel, чудесно звучи книжката! Благодаря..

Споделете как точно процедирате с мързеливия превод с Гугъл или с chat GPT? Целият файл ли мятате? ThinkingBlush

# 504
  • Мнения: 178
Пробвах, но при мен има ограничение. Чата ми казва, че може да превежда къси текстове. Което означава според мен, че на части или "порции" превеждат книгата.

# 505
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 27 691
Miriel, чудесно звучи книжката! Благодаря..

Споделете как точно процедирате с мързеливия превод с Гугъл или с chat GPT? Целият файл ли мятате? ThinkingBlush

Свалям книгата, правя я в docx  и я качвам като документ. Избирам английски-български и преводачът я превежда. Свалям файла отново в docx

# 506
  • Мнения: 12 379
Логично! Kissing Face Мерси! Толкова чакащи имам, че едва ли ще стигна до това, но все пак е добре да се знае. Много ми се чете напр. "Преди кафето да изстине" на Тошиказу Кавагучи и след това искам да гледам филма, но не ми се купува.. Bowtie Та ако ми попадне на друг език, може и да пробвам тази гимнастика.
Някой прочете ли я?

# 507
  • Мнения: 568
Логично! Kissing Face Мерси! Толкова чакащи имам, че едва ли ще стигна до това, но все пак е добре да се знае. Много ми се чете напр. "Преди кафето да изстине" на Тошиказу Кавагучи и след това искам да гледам филма, но не ми се купува.. Bowtie Та ако ми попадне на друг език, може и да пробвам тази гимнастика.
Някой прочете ли я?
Аз доста харесах книгата. Филма още не съм го гледала. Не знам защо Колибри не превеждат и останалите от поредицата.

# 508
  • Мнения: 57
Темата е за книги, нека не го обръщаме "за" и "против" ИИ и други улеснения.
Не искам да съм гадината,която ще развали партито,ама предвид това,което се наблюдава да се случва в контретния случая с навлизането на ИИ и в книжната сфера,не можеш според мен да разделяш двете неща,като се вижда,че между двете има  взаимовръзка.Не трябва да се отклонява разговора или да се спира започването на такъв  с аргумента,че „темата е за книги “,а не "за" и "против" .Принципно много теми могат да се преплетат ,като се говори за нещо и по тая логига да вземем да не ги засегнем,защото видиш ли "темата не е за еди какво си,а е за книги" .На даден човек,може да не му е еня за това,но според мен е важно да се говори,за да може човек да  е запознат с това  което става и сам да си вземе образовано решение как да постъпи след като  вече е  нясно и с не  до там приятните неща,за които много-много не  се споменава.

# 509
  • Мнения: 12 379
Кафене „Пъмпкин Спайс“, Лори Гилмор:

Скрит текст:
Добре дошли в Дрийм Харбър, идилично малко градче, в което всички се познават и нищо не може да остане скрито – дори тайните на сърцето.

Джийни пристига в Дрийм Харбър като новата собственичка на обичаното от всички кафене „Пъмпкин Спайс“ – тъкмо навреме, защото жителите на градчето са напът да вдигнат бунт заради липсата на хубаво кафе. Ала нещо сякаш се опитва да попречи на Джийни да започне своя нов и така различен живот.

И тогава се появява спасението – Логан, който би бил на корицата на всеки брой на списание „Седмичник на секси фермера“, ако някой се беше сетил да издава такова. Тих и стеснителен, той страни от вниманието и градските клюки. А ако има нещо, което жителите на Дрийм Харбър най-много обичат да правят, то е да пият кафе и да клюкарстват. Пристигането на жизнерадостна фурия като Джийни разклаща спокойния живот на Логан и въпреки че се опитва да избяга, той е неудържимо привлечен от нея.

Джийни и Логан са точно толкова различни един от друг, колкото са нощта и денят. Но дали искреното желание за нов живот на младото момиче е способно да събуди сърцето на мълчаливеца, чиято тайна целият град знае?

„Кафене „Пъмпкин Спайс“ - книга първа от превърналата се в сензация поредица на Лори Гилмор - „Дрийм Харбър“.
Доста нисичък рейтинг в Goodreads, но пък красиво издание имаме:

Общи условия

Активация на акаунт