Аз пък свързвам Мамасита с Вирджиния Улф. Имаше едно есе, което звучеше много критично; точна и твърда непоклатима позиция за литературата, мъжете, равенството между половете..
- Публикувана: 5 фев. 2016, 10:20 ч.
- Последно мнение: 2 март 2016, 02:31 ч.
Форумни "образи"
Добро утро, поласкана съм от всички асоциативни песнички, клипчета, гифчета и изображения които сте си направили труда да подберете за мен 
.
Аз основно пиша в движение, (по тази причина не мога да отвърна със същото старание, което влагате вие и за което блаходаря) въпреки, че отстрани може да изглежда, че "няам кво да права по цял ден", но форума би трябвало да знае, че не всичко онова, което знае, е знание.
Целувки, лек ден, ще се включвам.
Бонбони, усмихна ме Джо Кокър, Ким е сърахотна там.
.Аз основно пиша в движение, (по тази причина не мога да отвърна със същото старание, което влагате вие и за което блаходаря) въпреки, че отстрани може да изглежда, че "няам кво да права по цял ден", но форума би трябвало да знае, че не всичко онова, което знае, е знание.
Целувки, лек ден, ще се включвам.
Бонбони, усмихна ме Джо Кокър, Ким е сърахотна там.
Скрит текст:
форума би трябвало да знае, че не всичко онова, което знае, е знание. Добро утро, поласкана съм от всички асоциативни песнички, клипчета, гифчета и изображения които сте си направили труда да подберете за мен .
Аз основно пиша в движение, (по тази причина не мога да отвърна със същото старание, което влагате вие и за което блаходаря) въпреки, че отстрани може да изглежда, че "няам кво да права по цял ден", но
.Аз основно пиша в движение, (по тази причина не мога да отвърна със същото старание, което влагате вие и за което блаходаря) въпреки, че отстрани може да изглежда, че "няам кво да права по цял ден", но
Скрит текст:
Целувки, лек ден, ще се включвам.
Бонбони, усмихна ме Джо Кокър, Ким е сърахотна там.
Бонбони, усмихна ме Джо Кокър, Ким е сърахотна там.
Нали затова е въображението - представяш си някого в образ.
Мамасита ми е Айн Ранд.
Таис ми е като героинята от Шоколад понякога.
Янечек ми е като Хърмаяни от Хари Потър, но с доста развито чувство за хумор.
Джо не мога да определя, защото хем си я представям като строг учен, хем като романтична, завладяна от изкуството дама. Имам някаква смътна идея, но не ми идва веднага на ум.
Лиляна ми прилича на двете дами от Пипи, които непрекъснато правеха забележки и се нявираха в хорските работи, а и като Миртъл, както Янечек каза.
(Музикалните асоциации бяха велики. Много се забавлявах, а и чух неща, които не бях или бях позабравила).
Таис ми е като героинята от Шоколад понякога.
Янечек ми е като Хърмаяни от Хари Потър, но с доста развито чувство за хумор.
Джо не мога да определя, защото хем си я представям като строг учен, хем като романтична, завладяна от изкуството дама. Имам някаква смътна идея, но не ми идва веднага на ум.
Лиляна ми прилича на двете дами от Пипи, които непрекъснато правеха забележки и се нявираха в хорските работи, а и като Миртъл, както Янечек каза.
(Музикалните асоциации бяха велики. Много се забавлявах, а и чух неща, които не бях или бях позабравила).
Джо я асоциирам с тази песен: https://www.youtube.com/watch?v=OBwS66EBUcY
. Ооо, недей, който няма чувство за хумор си е негов проблем.
Дали? Защото и някои чисти обиди се опитват да ги изкарат шега, а ако се засегнеш излиза, че сам си си виновен, защото нямаш чувство за хумор.
Не знам, всеки път като я чета и се сещам за тази сръбска богиня.
Всеки път.
Всеки път.
Ето, ти си форумен образ диване. 
Айде, и сладур. 
...и се сещам за тази сръбска богиня.
Ако актуалната асоциация сега е с книги, веднага долитам с една за Лиляна - "1984" на Оруел. Ама не конкретно някой от героите, а цялата нажежена обстановка, разказана в книгата.
Таис ми е малко като Емил от Льонеберя - палавото малко човече с пакостите, любима моя детска книга
Таис ми е малко като Емил от Льонеберя - палавото малко човече с пакостите, любима моя детска книга
"Аз съм красива, умна, прилично дебела жена в разцвета на силите си"
Джони, you rock
Стига сте се подигравали, калпазанки. Асоциацията идва оттам, че когато започна да чета мадам Мамасита й следя мисълта, но до едно положение. После си я представям, качила се на щайга от домати (примерно) и рецитира "аз съм пътят, и истината, и живота". Това обикновено се случва след няколко страници спорове, които като прочетеш отново и отново се чудиш къде си сбъркал. Ето в такива моменти ми иде да се оттегля тихичко от тълпата, да си сипя едно и да си пусна Лепа Брена. Даже съм се пробвала да си пускам тая песен и да чета нейните постове. Повярвайте ми, по средата на философиите й вече щракам с пръсти, подсвирквам си, а самата Мамасита никак не ме дразни.
Асоциацията идва оттам, че когато започна да чета мадам Мамасита й следя мисълта, но до едно положение. После си я представям, качила се на щайга от домати (примерно) и рецитира "аз съм пътят, и истината, и живота". Това обикновено се случва след няколко страници спорове, които като прочетеш отново и отново се чудиш къде си сбъркал. Ето в такива моменти ми иде да се оттегля тихичко от тълпата, да си сипя едно и да си пусна Лепа Брена. Даже съм се пробвала да си пускам тая песен и да чета нейните постове. Повярвайте ми, по средата на философиите й вече щракам с пръсти, подсвирквам си, а самата Мамасита никак не ме дразни.