Диванета такива, веднага ви раздавам по един тиквен медал за остроумие, а на Яна, понеже е теле, нейният медал го поднасям запечен до златисто, гарниран обилно с домашен мед, смлени орехи и канела (и малко кардамон

На Таис медалът ще бъде от исушена тиква, обкован в ръчно гравирана сребърна антична муска, със загадъчен произход, закупена от някой босоног старец някъде из близкия Изток, закачен на тънка кожена каишка, която ще носи вместо часовник и когато я питат колко е часа, тя ще се смее и ще отговаря, че не я интересува всъщност колко е часът, не се занимава с такива дребни, битови, несъществени подробности и намира за адски възмутителен фактът, че някак си, без и тя да разбере как, по дяволите, точно се е е случил фактът, че се е събудила сутринта и някак си в животът и са се намърдали деца, мъже, проекти и прочие тъпотии, поглежда тиквата, вместо часовник, усмихва се на себе си и си казва, че какво пък толкова, айде, от мен да мине, ако нещо, много ме стегне шапката, винаги мога да отпраша внезапно в неизвестна посока.
Шантолина я окичвам направо с корона от цяла тиква, нещо като на Хелоуин, с изрязани очи и назъбена уста, които покриват цялата и глава, но от тиквата се посипват като водопад дълги, немирни, руси славянски коси по гърба и и стигат чак до изящната и тънка талия и секси фантастично дупе, обуто в къси дънкови панталонки, раздърпани, с висящи отвсякъде конци, за да е удобно на който пожелае да я подръпва за висящите конци с надеждата да и паднат гащите, но тя все се оказва с гащи, а подръпващите - с някой конец от гащите, който да размахват триумфално и накрая пак всички са доволни.
Още медали имам, но оставям за по-късно, ако не се отвъртели катинара или евентуално, не сте стигнали до космите.