Аз и досега не мога да си обясня на какво се дължи истерията около Нюансите. На секса, или на образът на красивият богаташ, който се влюбва в бедната девойка. Това може да се хареса на човек, който за първи път хваща книга в ръка.
- Публикувана: 5 фев. 2016, 10:20 ч.
- Последно мнение: 2 март 2016, 02:31 ч.
Форумни "образи"
Аз ще си призная, че искам да прочета "Листопад" на Решат Нури. Не съм гледала сериала, но романа го хвалят като по-добър и съм си го заплюла за някой ден.
Може да пробваш и "Чучулигата" от същия автор. Той си е турски класик, няма как сегашните ТВ адаптации да го разклатят.
И аз не знам, Цвети. За мен описаното в Нюансите е патологична връзка, а Крисчън - контролиращ и болен човек. Доколкото схващам за много жени е приятна илюзията, че могат да спасят, излекуват и променят изоснови партньора си.
Аз и досега не мога да си обясня на какво се дължи истерията около Нюансите. На секса, или на образът на красивият богаташ, който се влюбва в бедната девойка. Това може да се хареса на човек, който за първи път хваща книга в ръка.
Но аз и досега познавам жени, на по 30-тина години, които се кълнат, че това е най-най-красивата любовна история и колко прекрасно е написана и т.н. 
Чета много поезия и там съм още по-безкомпромисна.
Не съм сноб по отношение на прозата. Чета чиклити и долнопробни кримки наравно със Саган и Кафка. По отношение на поезията обаче съм далеч по-безкомпромисна- мразя аматьорски опити.
Веднъж попаднах на една тема за поезия и се хванах за главата какво се харесва и какво се публикува. Единствено стихотворенията, които ти подбираше, бяха на ниво. Но как рязко контрастираха на останалия фон!
Чела съм две книги на Джоджо Мойс, и двете много ми харесаха, посягам към подобни, когато ми е много напрегнато и не искам четиво, което да изпълва ежедневието ми допълнително с много и вълнуващи емоции.
Да не казвам, че съм чела може би всичко на Софи Кинсела.
Хубавите книги много ме обсебват, не спирам да ги мисля и преживявам, дори когато съм затрупана с работа, а на всичкото отгоре крадат и от плановете ми за деня.
Затова избирам много внимателно в какъв момент, към коя книга да посегна.
"Оризовата майка" не я дочетох, но някога, когато не съм бременна бих наваксала пропуснатото.
Да не казвам, че съм чела може би всичко на Софи Кинсела.
Хубавите книги много ме обсебват, не спирам да ги мисля и преживявам, дори когато съм затрупана с работа, а на всичкото отгоре крадат и от плановете ми за деня.
Затова избирам много внимателно в какъв момент, към коя книга да посегна.
"Оризовата майка" не я дочетох, но някога, когато не съм бременна бих наваксала пропуснатото.
Нюансите също са нещо, което няма да прочета никога. Отзивите в нета - и хвалебствените, и оплюващите, ми дадоха достатъчно информация, както и коментарите за филма.
Според мен жените, на които им харесва, се отъждествяват с обикновена и неопитна героиня, по която красив милионер може да си падне. Задълбочаването стига до това ниво и точка. Ако обаче се замислиш, че героят просто си е хванал скромно девойче, което да контролира, вече подобно четиво ти се струва гнусно.
Мохини, и "Японският любовник" не е за изпускане, но пак когато не си бременна.
Според мен жените, на които им харесва, се отъждествяват с обикновена и неопитна героиня, по която красив милионер може да си падне. Задълбочаването стига до това ниво и точка. Ако обаче се замислиш, че героят просто си е хванал скромно девойче, което да контролира, вече подобно четиво ти се струва гнусно.
Мохини, и "Японският любовник" не е за изпускане, но пак когато не си бременна.
Аз и досега не мога да си обясня на какво се дължи истерията около Нюансите. На секса, или на образът на красивият богаташ, който се влюбва в бедната девойка. Това може да се хареса на човек, който за първи път хваща книга в ръка.
Но аз и досега познавам жени, на по 30-тина години, които се кълнат, че това е най-най-красивата любовна история и колко прекрасно е написана и т.н. Чета много поезия и там съм още по-безкомпромисна.
Тъжно, бих казала.
Тези вампирски истории са ми толкова банални вече, че няма накъде. Като бях на 18-20 си падах по вампири. Сега нито бих прочела, нито бих гледала филм на тази тематика. 
Не съм сноб по отношение на прозата. Чета чиклити и долнопробни кримки наравно със Саган и Кафка. По отношение на поезията обаче съм далеч по-безкомпромисна- мразя аматьорски опити.
. Ахматова, Цветаева- ммм 
Странно ми стана как темата замря, след като личните стихчета се отделиха в собствено кътче- явно чукча поетеса, но не и почитател на чуждата поезия
. 
Аз ще си призная, че искам да прочета "Листопад" на Решат Нури. Не съм гледала сериала, но романа го хвалят като по-добър и съм си го заплюла за някой ден.
На мен "Чучулигата" ми беше много харесал преди години.
... който е доста над онзи, който нищо не чете и се хвали с това, независимо дали е шега или действителност.
Между другото, има хора, които не се зачитат в художествена литература, защото са се задълбочили изцяло в научната, като те самите са автори на статии и учебници и гледат с леко презрение на такива като нас, които обичат романи.
Между другото, има хора, които не се зачитат в художествена литература, защото са се задълбочили изцяло в научната, като те самите са автори на статии и учебници и гледат с леко презрение на такива като нас, които обичат романи.
Джой, темата, на която попаднах (явно е било отдавна), не даваше пространство на Ахматова и Цветаева, инак щях да се възхитя. Имаше лично "творчество", също автори от типа на Евтим Евтимов, да кажем. Приветствам опитите преживените емоции да се трансформират в писане - полезно е, успокояващо... Стига обаче да има и доза самокритичност, когато решиш публично да ги споделяш. И малко повече осведоменост, познаване и на чужди автори.
Аз ще си призная, че искам да прочета "Листопад" на Решат Нури. Не съм гледала сериала, но романа го хвалят като по-добър и съм си го заплюла за някой ден.
На мен "Чучулигата" ми беше много харесал преди години.