Публикувана: 6 фев. 2016, 12:18 ч.
Последно мнение: 26 септ. 2022, 17:49 ч.

Какво да правя с живота си

22 093
93
1

# 15 6 фев. 2016, 19:47 ч.

Мнения: 1 127

desinkata_85, добри постове. Peace

Не се вторачвай в детайлите. Животът не е норматив и хронология от събития под точно определен ред.
Просто бъди себе си и живей спокойно.

# 16 6 фев. 2016, 20:27 ч.

Мнения: 2 617

Имаш ли някакви интереси, които да те ангажират активно?

# 17 6 фев. 2016, 20:27 ч.

Мнения: 741

Това, което пишеш, ми звучи познато и има общо с моята житейска история (без аборта), само че аз времето след университета го прекарах в магистратури, учене на още един чужд език и самоусъвършенстване, защото не можех да си намеря работа по специалността. И знаеш ли какво стана? Отвори се дупка в CV-то ми и както и преди това не ме искаха, след това пък съвсем. Което от своя страна доведе до клинична депресия, пращах документи за работа за всяка позиция, която изглеждаше дори и малко подходяща за мен и се чувствах като пълен лузър, задето отникъде не ми се обаждаха и никой не ме искаше при всичките ми дипломи и квалификации (не се хваля, щото то явно не е и за хвалба, само заявявам фактите).
В подобен момент трябва да се хванеш за косата като Мюнхаузен и да се измъкнеш сама от блатото, защото няма кой да го направи вместо теб. Усещам у теб един страх от провал, който - струва ми се - те спира да живееш.
Какво ще стане, ако започнеш работа и се издъниш? Ми най-много да те уволнят, светът няма да свърши. Какво ще стане, ако имаш неуспешна връзка? Ами, ще се разделите - чудо голямо. Хората и на 60 години си почват живота отначало.

Какво ти предлагам?
Седни и помисли как искаш да изглежда животът ти след година или две (не повече, за да не се отпускаш и да отлагаш). Напиши си списък и започвай да действаш по точките от него. Нека са конкретни.
Започни от CV-то си - прочети как да го напишеш максимално професионално и започвай да го изпращаш насам-натам. Прати на сто места, все ще ти се обадят отнякъде. Идеята е да ходиш на максимално много интервюта, за да видиш как е, да свикнеш, а и все отнякъде ще изскочи зайче. Ако успееш да се задържиш на мястото, където си, толкова по-добре.
Започнеш ли работа, ще видиш как самочувствието ти ще се повиши - веднъж дадеш ли си сметка за стойността си като човек, всичко друго ще се подреди, защото ще почнеш да гледаш по друг начин на живота.
С работата ще дойде и финансовата независимост, ще можеш да се отделиш от вашите и да заживееш самостоятелно. Колкото до мъжа и децата - имаш време, не се хвърляй на първия срещнат, колкото да не си сама. Това ще бъде най-голямата грешка, която можеш да направиш. Отваряй си очите внимателно и подбирай.

И едно нещо, което искам да подчертая дебело, ама много дебело: не се сравнявай с другите за нищо на света. Аз ако слушах хвалбите на хора, които са доста по-глупави и/или кофти хора от мен, ако им се връзвах на снимките и постовете в социалните мрежи, трябваше да съм се гръмнала. Просто приех, че при мен нещата се случват по друг начин и всеки следва своя път - постепенно от един момент нататък нещата започнаха да се подреждат доста приятно и безпроблемно. Но! Нито за миг не съм спряла да съм активна и да използвам времето, с което разполагам, за нещо конструктивно. Спреш ли, затъваш моментално - двете години депресия ми го показаха. bouquet

# 18 6 фев. 2016, 21:16 ч.

Мнения: 54 746

Браво, Country Strong, много добре написано! bouquet

# 19 7 фев. 2016, 09:21 ч.

Мнения: 30 802

В най-лошия случай е поизостанала само с около 3 -4 години откъм работа, броя сериозни позиции, не каквато и да е работа от 16г. възраст насам. Нищо особено тревожно като за България, тук работният живот е по-хаотичен.

Важното е да се спре с курсовете и ученето, да почне работа, курсовете дават измамно усещане, че правиш нещо, а всъщност си губиш времето.

Относно мъж и деца- въобще да не бърза, има някакви наивни представи и там вече може да стане голямата грешка. Не че ако роди едно, няма да й се изяснят доста неща в движение, но айде, може да си даде 3-4 години. Не че не може да се среща с мъже, ама да къса по-бързичко, не да се забие пак с един и да си губи времето. Да разбере какво НЕ харесва с мъжете и като се появи мъж, който няма тия дефекти, вече нещата да се развиват по-бързо. За 3-4 години може да има 6-8 връзки, в които да разбере достатъчно за един мъж. Около 6 мес. са нужни, за да си покаже рогата, дори да се крие, особено ако го провокираш лекичко.

# 20 7 фев. 2016, 13:16 ч.

Мнения: 4 569

Защо си с този ник, авторке?

# 21 7 фев. 2016, 14:24 ч.

Другата България
Мнения: 37 729

Цитат на: absurt в сб, 06 фев 2016, 15:33

Цитат на: curse в сб, 06 фев 2016, 12:18

Скрит текст:

Здравейте,

Искам и аз да споделя моите проблеми, като всеки друг. Наистина не знам какво се случва с живота ми. Не се чувствам щастлива. Безкрайно самотна и неориентирана.
А преди години пътувах много, бях във вихъра на живота ми. Тогава не си давах сметка за последствия и как живея живота ми, ами вървях по течението. Бях млада, студентка, неопитна. Имала съм няколко връзки с плачевен резултат. Наскоро почнах работа(по- скоро обучение), за което не ми заплащат, но стоя с надеждата да ме назначат. Едновременно с това ходя на други интервюта с надеждата отнякъде да изскочи нещо. Мислила съм за самоубийство, много често, още след поредната раздяла си го представих, че животът ми е до тук вече, аз няма какво повече да изпитам и изживея. Много ми помага работата, това, че съм сред хора и обсъждаме разни неща, но пак се чувствам самотно. На 28 съм, нямам приятел, семейство, без професия, живея при нашите още. Нещата никак не се развиват добре. Вече съм стара, а се чувствам все още като тинейджър. Това не е нормално. Брат ми е по-малък от мен, а работи откакто се помня. Аз съм единствената издънка в това семейство.
На 23 имах възможността да имам дете, бях 2-ри курс, но отказах. Просто знаех, че не съм готова. Искарах труден аборт с ходене по болници. Тогавашния ми приятел, ако мога да го нарека така не показа особена съпричастност. Той решава и мисли на момента. Мина и този епизод от живота ми.
После се появи друг, ама с него платоническа любов, две години ходене насам натам, нищо сериозно. И той отмина. А бях влюбена в него. Постепенно се отдръпнах от приятелите ми от детинство. В един момент усетих, като станах на 27-8 години вече, че животът ми постоянно се върти около мъжете, а не и самата мен. Правя всичко заради тях. Уча езици, записвам се на спортни занимания, какво ли не. Никога не се вглеждам в мен самата и моята кариера и развитие. Мои колежки от университета са с н-та години трудов стаж, деца, а аз... тепърва ще се установявам някъде. Кога пък да мисля и за дете и семейство, като аз оше не съм станала незасисима. А пък как ще гледам дете. Това не мога и да си представя. Не знам.. чудя се как ли щеше да се развие животът ми тогава, ако бях родила това дете. Но как щях да го гледам тогава. Аз себе си не мога да се грижа, а какво остава за друг човек. След унив-тета изкарах 3 години без абс нищо да правя, бях в тотален колапс. Знаех, че трябва да си намеря работа, но не знаех каква и какво мога. Пила съм антидепресанти, ходила съм на лекари. Някаква посттравматична депресия. Опитах се да работя от вкъщи, но без особен резултат.
Сега съм много по-предпазлива. От обучението се прибирам напрво вкъщи. Не говоря излишно, не се мотая с колеги и т. н. Просто гледам моите си задачи и не се впускам излишно в някакви авантюри и тн.
Лошо ли е това, че съм на 28 без деца, съпруг и т.н.? На работата ми всички имат или приятел или деца и т.н. А как изкам пак да пътувам, да видя света, пак да съм усмихната и щастлива. Аз нямам нито доходи, нито семейство, нито възможности да пътувам. Къде е златната среда между това да пътуваш, живееш, да работиш, да имаш съпруг, деца и т.н.

Твърде стара ли съм вече? Не искам да си умра стара мома. Баба ми постоянно ми звъни и ме пита ти няма ли да се жениш вече, хаха. Мисля, че още не съм открила човека и не съм узряла (ментално и финансово) за това. Лошото е, че още поглеждам назад към миналото, моите неуспехи, разочарования и т.н., приятели от детските ми години, а не се съсредоточавам върху бъдещето. Още съм с мислене на тийнейджър, а съм на 28 години. Какво мислите за това? Simple Smile

Мисля, че ми идваш в повече с темата си.
Съвсем скоро пускаха такава и поне от самоуважение, да беше си направила труда да измислиш някаква трагедия, че да ти вържем.

А на мен ти ми идваш в повече - във всяка пусната тема не пропускаш да се изкажеш как темата е менте и пързалка и теб, специалната никой не може да те излъже.
Някой да те кара да четеш?
Да коментираш?
Не се чувствай длъжна, спокойно ще минават коментарите и без височайшото ти и супер досадно на моменти присъствие.
Има достатъчно потребителки, точни и коректни, които говорят по същество и дават адекватни съвети.

Цитат на: Country Strong в сб, 06 фев 2016, 20:27

Скрит текст:

Страхотно мнение.

Последна редакция: нд, 07 фев 2016, 14:38 от Merri_An

# 22 7 фев. 2016, 14:24 ч.

Мнения: 2 052

Получила си стойностни мнения, съсредоточи се върху дадените ти съвети и насоки и може много да извлечеш от тях.

Лично според мен си попаднала във фаза, през която минават поне веднъж всички хора, но е зациклила и от фаза се е превърнала в обичайно положение.

Не е краят на света, че на 28 обстоятелствата около теб са такива, но ако не промениш нещо скоро съвсем ще ти дотежи ситуацията. Няма как да очакваш различни резултати, ако продължаваш да правиш все същото като досега, затова положи старание поне нещата, които зависят от теб, да ти помагат да върнеш нещата в желаната от теб посока (защо не излизаш сред хората? започни от там, например).

Сигурно ти е трудно, но постарай се когато говориш за проблемите си и споделяш с приятели да го правиш без мелодрама. Освен че натоварва събеседника, тя придава на темата един нюанс на пораженческа обреченост. Когато тя падне, ще се учудиш колко по-трезво и адекватно ще започнеш да обмисляш и дискутираш тези иначе нелеки въпроси.

# 23 7 фев. 2016, 15:28 ч.

Мнения: 171

Всички сте изключително прави. Не мога да скрия, че имам в момента пораженческо мислене. И че съм забила в една точка. В Съдърланд ми казаха, че съм много припряна и нетактична към колегите, тъй като аз езика си го знам и не бях много редовна на "курса". Както и да е, те отпаднаха като фирма. Утре имам интервю на друго място, отделно от това съм пуснала за Кауфланд.
Наистина това с многото учене е вярно. Полза от него особено няма и трябва да се внимава. Да не говорим, че аз влезнах с две години закъснение, защото не ме приеха и на 21г бях първи курс. След бакалавъра просто сметнах, че полза нататък няма, маг-ри, докторантури и по-добре да се захващам на работа. Ама и това е трудно начинание предвид многото фирми и обяви. Никой не те наема от раз. То са куп интервюта, асесменти и прочие. Единствено в ибм имах щастието да подпиша веднага договор. Жалко обаче, че не се справих по време на изпитателния срок.

Благодаря още веднъж за коментарите и съжалявам ако пак нещо съм досадила или се повтарям с други теми. Просто изживявам в момента наистина някаква криза, докато се преориентирам.

Както съм завършила Политология да влезна в парламента ще е най-добре, но нейсе...
Mein Werdegang faengt gerade an. Crazy

# 24 7 фев. 2016, 15:37 ч.

Мнения: 299

Момичетата са ти дали правилните съвети. Аз ще добавя само още нещо. Освободи се от страховете си и отрицателните мисли. Не поглеждай назад и в никакъв случай не изпитвай чувство на вина за нещо, което е отминало. Мисли позитивно! Кажи си "Млада съм, целият живот е пред мен и е само въпрос на време нещата да се случат по най-добрия за мен начин" Повтаряй си това всеки път, когато се чувстваш несигурна или разколебана. Мисълта е една от най.мощните сили на този свят.
Фокусирай се върху нещо в себе си, което харесваш и цениш - така ще си върнеш самочувствието и себеуважението. Радвай се на всеки, макар и малък, успех в живота си и го приемай като твоя лична заслуга, а не като случайност. Срещай се с приятели и се забавлявай!

# 25 7 фев. 2016, 15:44 ч.

Мнения: 299

Жалко обаче, че не се справих по време на изпитателния срок.
Е точно това имах в предвид. Това е пораженческото мислене. Кажи си "Не ме оцениха по време на изпитателния срок. Но нищо, те губят!"

# 26 7 фев. 2016, 16:10 ч.

Мнения: 26

Ако се целиш във фирми тип IMB & Sutherland, не започвай в Кауфланд в никакъв случай. Кандидатствай в подобни - HP, c3i, 60K, има много. С читав немски - HP, начална позиция - винаги има търсене. В c3i критериите са по-ниски откъм наемане, в съседна сграда са на ХП, има сериозно човекопреливане между двете фирми.
И ако ще караш курсове, то нека ти носят реална полза - примерно за екскурзовод - с чужд език и квалификация си ок за такава позиция, фирми - колкото искаш, динамична работа е. Това да си затворила години във висше и учене на език, за да започнеш нещо толкова нискоквалифицирано като продавачка е просто убийствено.

# 27 7 фев. 2016, 16:25 ч.

Мнения: 30 802

Точно в тоя момент може малко да си свие критериите за фирми. Това са големи компании, с опитни ейчари, ще надушат депресия и липси от 100 километра.

Що не търсиш в по-малки и лежерни фирмички? Почни нещо почти синекурно, колкото да излизаш от къщи и да печелиш някакви пари на първо време. Иначе ще прегориш за точно 2 седмици и ще загубиш позицията. Имах една приятелка, дето точно така по време на кофти психически епизод се хващаше на позиции, дето искат яки гащи и психика- и прегаряше още повече. Накрая се хвана в Старбъкс и оттам почна да се измъква от дупката.

# 28 7 фев. 2016, 16:44 ч.

Мнения: 26

Е, за телефон колко яки гащи да се искат, хайде сега, тя не кандидатства за мидъл мениджмънт позиция...

# 29 7 фев. 2016, 18:18 ч.

Мнения: 131

И аз те помня, и друг път си пускала подобна тема. Сякаш ти липсва желание да излезеш от дупката, станала ти е някак уютна, може би защото ти е позната. Сегашното ти положение, особено колкото по-дълго се провлачва, ти дава възможност да нямаш особени очаквания към самата себе си и съответно не можеш да се разочароваш. Прекалено си зациклила в опити да избегнеш нещо - провал, страхове някакви, ти си знаеш най-добре какво точно е. И какво значи, че на 28 години си вече стара? Shocked

Според мен трябва да правиш различни неща, за да откриеш какво точно искаш ти за себе си, а не да се водиш от някакви очаквания на други хора. Всеки живее собствения си живот в крайна сметка. Ти хем не изпитваш вътрешна необходимост и желание за дете, хем страдаш, че нямаш още. Това не мога да го разбера, честно казано. Сякаш искаш да се впишеш в някакъв там шаблон на обществото... Глупаво е да се създават деца с подобна цел, егоистично е.

Няма универсална рецепта относно това какво точно ще проработи при теб. Но има решения и действия, които със сигурност не работят. Бездействието, апатията, опитите да избягаш от реалността и себе си, временни заместители и зависимости, например, 100% ще те отведат до дълбочини на дупката, които още не познаваш. Защото винаги може да затънеш още по-надълбоко.
Hug

Препоръчани теми

Мили хора, помогнете ми - не мога да взема решение какво да правя с живота си

Как показват обичта си мъжете

Когато любовта не е достатъчна!

Да се разделим или да остана, как да постъпя?

Причина:

Причина: