Как на 28 всички около теб имат деца? Аз съм на 30 и сме само с още едни приятели с деца, на всички други им е рано още, дори не са женени.
И при нас е така, имам чувството, че с мъжа ми понякога не можем да бъдем разбрани - около нас само ергени и моми и то от нашия клас (т.е от моя са момите, а от на мъжа ми - ергените). Ние сме през една година с мъжа ми, наскоро направих 30. Гледам да не мисля за 30 като число, защото разбира се няма жена, която да не й минава през акъла някакъв вид депресия и непостигната цел...
Имам дете, но все още ми е проблем да се върна в темпо и да работя нещо постоянно, доходно, целодневно. Пращам сивита, но не настойчиво, подбирам. Не искам да почвам да пускам сивита като луда, макар, че ако се налагаше - защо не! На принципа съм, че няма срамна работа, но с това, което е вложено в мен лично, не ми се става продавач/стажант/търг представител/секретар.
Не разбрах какво е завършила авторката,но все пак е завършила университет. Освен това както казах, на 30 около мен не са женени, нямат деца, от училище, които бяхме 8 близки момичета, аз и още едно имаме само, т.е 3 от 8, което не е дори 50%.
Другите се кефят на живота и правят каквото си искат и повярвай ми ако беше пък от моята страна, щеше да искаш онзи си живот! Да, с дете е много хубаво, с правилния мъж също, но някой път ти се иска да си ядеш чипс в леглото и да зяпаш филм по тв без да се налага да миеш дупета, правиш вечеря, разказваш приказка, озаптяваш лудо дете и какво ли още не!
Ако трябваше да работи, за да си плати наема и храната, никога нямаше да има дори и минута да мисли подобни неща. Казвам го като работеща от 18 годишна, имала съм трудни моменти, но никога мрачни мисли от подобен характер. Докато работех една работа, постоянно ровех и търсех за някоя по-добра, да не би да я изпусна. Междувременно завърших редовно - с отсъствия от лекции, но се справих. Не го разказвам, за да се похваля колко съм преуспяла и пробивна. Просто работата и парите дават голям стимул да се стремиш да изкараш повече. Работила съм и напълно "безперспективни" работи за временно и никога това не ме е притеснявало. Затова пък без пари не съм оставала. Според мен дори и най-обикновена работа може да те изкара от депресията - срещаш се с хора, правиш нови контакти, попадаш в различни ситуации. Интересно е. Трябва да се започне отнякъде, а докато си на първата работа, нищо не пречи да се оглеждаш за нова. 
Това важи за всеки аспект на живота.
Е, и поне малко ум ще трябва, да си изиграе правилно картите. А пък децата да не ги мисли въобще: на тая възраст при добро здраве, не е пожелала, не са й направили.
Не е необходимо да се променяш спрямо желанията и разбиранията на който и да е. 
И си отговори на въпроса - Ако се промени, ще бъде ли човека, който обичаш? И ще обичаш ли човека в който се е превърнал? 
Това важи и за теб. Ще те обичат ли, ако се променяш непрекъснато и както се стремиш да го правиш?