Работа, CV-та, HR-и, съвети - 50-та тем

  • 59 890
  • 749
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 8 001
Аз също не бих могла да си го представя. Моето дете не е спало никога без мен, а е вече на 3 и 7 месеца. На мен ми беше неприятно само това, че се прибирах към 6:30 като работех друг град...

# 541
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Моето спи без мен без проблем, ама знам ли и аз какво може да се обърка. Тегаво е.
Иначе адски много ме зареждат командировките, колкото и странно да звучи, но напоследък се замислям за смяна на работата след някоя друга година.
Още съм си по майчинство, ха-ха, тоест не знам дали този вариант изобщо ще работи...

# 542
  • София
  • Мнения: 6 221
За мен да се откажа от командировките означава фактически да се откажа от професията си, не само от конкретната позиция, която заемам. Аз съм отгледана от родители, с професии, в които се пътува - не съм имала проблем. Надявам се, като дойде този момент и за мен, да съчетая нещата. Колегите ми успяват да ги съчетават...

# 543
  • Мнения: 1 572
Имала съм работа с редовни командировки, но повечето без преспиване. И пак се прибирахме късно. Случваха се и такива до чужбина за по няколко дни. Сега не бих желала работа с пътуване. Искам вечер в разумно време да съм си в къщи.

# 544
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Моите командиворки са по 1 или 2 седмици плътно.
Впрочем и аз като Ваня съм отгледана от родители, които са били доста често в командировка. И аз не съм имала проблем.
Ще го мисля, като му дойде времето.
Мен като цяло ме зареждат командировките, преди ходех с голяма охота. Даже се е случвало да отсъствам по 3 месеца, но тогава бяхме само двамата с мъжа ми. Mr. Green

Последна редакция: сб, 20 фев 2016, 13:44 от afrikancho

# 545
  • Мнения: 2 592
Моите командировки не са много чести, за това ги обичам.

Мъжът ми и детето се справят чудесно без мен, удрят го на купон и магарии, но пък аз не отсъствам за повече от 1-2 нощувки.

# 546
  • Мнения: 413
  На мен ми пратиха имейл, че не съм се класирала. Чакам следваща възможност. Аз лично си търся работа без командировки и с възможно най-малко работни съботи. И с работно време до около 17.00 - 17.30 часа. Нищо май не искам  Mr. Green

# 547
  • Мнения: X
  На мен ми пратиха имейл, че не съм се класирала. Чакам следваща възможност. Аз лично си търся работа без командировки и с възможно най-малко работни съботи. И с работно време до около 17.00 - 17.30 часа. Нищо май не искам  Mr. Green
И аз като теб Simple Smile)
За сега само на камък удрям  Joy

# 548
  • Мнения: 413
Аз съм чувала, че хубавите неща стават бавно. Стискам и на теб палци. Все ще излезе нещо хубаво. Само ме е яд за загубеното време, но пък все нещо полезно съм научила. Поне вече имам опит с интервюта.

# 549
  • Мнения: X
Като стана дума за загубено време, как се справяте психологически по време на търсенето(чакането)?
На мен почна да ми става много усилно. Имаме доходи, не че мизерствам, но започнах да се чувствам зле.
Ясно е, че домашните задължения никога не свършват, докато се обърна и денят минал. Въпреки това, имам чувството, че нищо не върша, че безделнича, че си губя времето.
Разбира се, никой не ме обвинява или да ми натякват нещо. На мен ми е едно такова...все едно животът си тече, пък аз гледам някак си отстрани Rolling Eyes

# 550
  • София
  • Мнения: 45 562
Като стана дума за загубено време, как се справяте психологически по време на търсенето(чакането)?
На мен почна да ми става много усилно. Имаме доходи, не че мизерствам, но започнах да се чувствам зле.
Ясно е, че домашните задължения никога не свършват, докато се обърна и денят минал. Въпреки това, имам чувството, че нищо не върша, че безделнича, че си губя времето.
Разбира се, никой не ме обвинява или да ми натякват нещо. На мен ми е едно такова...все едно животът си тече, пък аз гледам някак си отстрани Rolling Eyes

И аз съм така. В началото на месеца плащам сметки, в някои дни пускам СВта, ходя на интервюта, сега се захванах да оправям едни документи на детето, обаче има дни направо умирам от мъка!

# 551
  • Мнения: 8 001
Ами как... Отчайвах се и започвах да кандидатствам за "секретарка" примерно, в което нямаше никакъв смисъл.

# 552
  • София
  • Мнения: 45 562
И това го има. В отчаяните ми дни кандидатствам за продавачка. Mr. Green

# 553
  • Мнения: X
Аз по този повод кандидатствах в Кауфланд, където нямах никакво намерение да започвам.
Затова и на интервюто се държах малко смахнато и открито ги иронизирах заради заучените им въпроси и отговори. През цялото време ги провокирах да излязат извън рамките на интервюто и двете момичета, които ме интервюираха буквално си глътнаха езиците. Особено като ми цитираха мотото на фирмата " Кауфланд-работа мечта", направо ги попитах дали наистина вярват, че работата в Кауфланд може да бъде мечта за някого.
Момичетата не са виновни, че са глуповати и посредствени, обаче някой път много се ядосвам, че ето от такива зависи съдбата на някой по-креативен от тях.

# 554
  • Мнения: 8 001
Хаха,:D И аз си бях оставила св-то в Кауфланд и също ходих на интервю. Обаче по скоро си дръпнахме един лаф с шефа, щото от самото начало си беше ясно, че не съм за там, но явно и те от отчаяние са ме поканили.

Общи условия

Активация на акаунт