Работещи майки - полезна информация и съвети

Деси ,,  аз слагам напомняния на телефона . И аз забравям доста от "дребните" нещица.
Не знам как става, но в понеделник винаги забравям раницата на детето с дрешките и пижамата за това, когато ги изпера , в неделя винаги ги оставям в колата.
Но главно си слагам напомняния, на ден имам поне по 4-5.
Аз пък сготвих 2 ястия аахаха.
След малко като заспи си пускам музиката и подреждане.

Благодаря.Утре ще погледна това което ми предлагаш.
Много ме мъчи това забравяне или изключване.Кофти е,че злепоставям детето, а то се усеща вече.И все неговата майка забравила,все недоразбрала...и е разочарован.
Мислех и гинко билоба да си купя да пия.

И аз съм същата...
И аз го мислех като вариант за гинко билобата ,но и това забравям 

Като работеща и отглеждаща сама сина си майка....бих казала че най-трудното е ...всичко...времето не ми стига за нищо. Няма на кого да разчитам нито на родителите си, нито на бащата на детето. Тичам навсякъде със сина си. А сега когато са във ваканция го водя с мен на работа....Когато ми се наложи да закъснея след работа той остава последен в занималнята. А социалния ми живот изцяло липсва..... Само в България, когато една жена се разведе цялата отговорност върху възпитанието и отглеждането на детето остава върху нея. Ангажимента на бащата свършва с даването на издръжката.
Но пък имам най-голямото щастие на света .... това да съм майка.

Едно голямо огромно Браво за всички жени, които се справят сами.

И аз съм сама и навсякъде е с мен.В ДГ винаги е последен в 17.30,а сутрин е първи в 7.15.

  понеже сега бързам докато си пия кафето ще напиша само малко за част от моето ежедневие като работеща майка. Най-важното за мен е списъка ми със задачи. Вечер преди да легна имам едно тефтерче, в което вписвам задачките си за другия ден и така заспивам спокойно като знам, че поне съм ги написала и няма да забравя нещо. След това на закуска суси поглеждам сутрин си преглеждам писъка и разпределям кое кога, съчетавам едно с друго.

И аз ползвам тефтерче, отделно календара ми в телефона е синхронизиран със служебния, а за да съм съвсем сигурна - окачваме един детски календар при малката, на който вписваме ваканции, по-важни събития и тн.

Monika81, права си, че в повечето случаи задължението на бащата се свежда до плащане на издръжката, но в много случаи дори и да не е официално сама жената, ролята на мъжа пак се свежда до това, че работи и носи пари вкъщи... 

И аз сама си гледам малкия.  Все още не сме стигнали до моментът с ваканциите (сега само се моля да не обявят грипна епидемия/ваканция), но не ми се мисли как ще е... идването с мен на работа не е опция 
 

Грипна е в Пловдив, баткото се гледа сам през деня с проверки по компютъра и телефона.
Дребната е на градина.
Аз съм в чужбина.
Баща им ги оправя след работа.

Мисля, че е крайно време да измислят система "fly тати" Това като някаква дискриминация ми изглежда, само мамите ли са длъжни пък да хвърчат по задачи и да огряват навсякъде?
Това в кръга на шегата, но пък вкъщи нещата са точно така организирани, че и двамата поемаме достатъчно задължения. Мъжът ми наравно с мен пуска пералня и сушилня, чистенето по принцип е негово задължение, а готвенето мое. Пазаруваме заедно, обикновено един път седмично за цяла седмица, а през останалото време само дребни неща от кварталното магазинче. Ние не сме взискателни винаги да има наготвено, много често се спасяваме с аламинути или нещо готово купено. Дъщеря ни яде стабилно в градината, а за вечеря е голям фен на всички видове супи, които човек може да си представи. До моята работа има заведение с храна за дома и всеки ден имат поне 4 вида супи, така че изборът е богат. В обедната почивка мятам 1-2 в колата, понякога и за нас взимам нещо.
Аз работя от 8,00 до 17,30, след това прибирам детето, защото обикновено колата е в мен. И по това време има все още доста деца в нашата детска градина, определено не е от последните, поне десетина са в групата. Малката е на почти 4 години, но си знае, че вечер е в леглото най-късно в 9 часа. От бебе е така и е свикнала. Тя си спи самичка в своята стая от първия ден, в който я донесох от болницата и си ляга без протести, без мрънкане. Обикновено в разстояние на половин час е заспала, понякога заспива по-късно /шпионирала съм я /, но си лежи в леглото без да се сърди, пее си и гушка играчките. Като я метна в пижамата повече не я мисля до сутринта. И след 21,00 е моето лично време - за книжка, за филм или пъзел. Сега таткото ни е в чужбина, но нямам проблеми да се справя и сама, защото неговата помощ липсва, но и задълженията по къщата значително намаляха.

Добре, че при нас таткото се включва не по-малко активно от мен във всичко, защото в противен случай изобщо нямам представа как щях да се оправям и с трите и с работата в офиса.
Понякога за кратко както сега, се мобилизирам и се оправям и сама, както и на него му се е налагало, но слава богу са рядко тези моменти. Децата като цяло усещат и слушат малко повече, когато са само с един от двамата.

Вечер. Обикновено се прибираме към 18:00 часа и кажи-речи от вратата нахлузвам спортния екип. Аз не ходя по зали, тренирам си в къщи от години. Тренировките ми са кратки - между 35 и 45 минути, през което време малката гледа детски на компютъра - това е времето, в което ѝ е позволено. Към 19:00 съм приключила и тогава вечеряме. До 19:30 сме свършили - както казах, не готвя и не притоплям, ядем сандвичи или нещо подобно. После си играем; на моята щерка 30 минути игра с мен са ѝ сякаш достатъчни, след това вече се заплесва да си рисува, да реди пъзел или нещо друго да прави и не държи и аз да съм там и да го правя с нея, а аз ползвам времето понякога гледам някоя серия от един сериал, който следя (но онлайн, не по телевизия). Към 20:30 - 21:00 сме в банята, оттам в леглото, прочитам ѝ 1-2 приказки, след това чета от моята книга до около 22:30 и после сме заспали. В сряда и петък тя ходи на плуване и в тези дни не тренирам. Прибираме се от плуване към 19 часа и това са дните, когато поразтребвам това-онова, за да не става все пак адски хаос и уикенда да ми отнеме много време чистенето. А, чета също и докато тя плува. Няма какво друго да правя 1 час, затова си нося книга и чета и там.

Някой по-напред беше писал, че ми е лесно, защото е само едно дете. Всъщност с повече ми е още по-лесно. Една моя близка е единствен родител на 2 деца (на 4 и 2 години са) и понякога ги гледам, за да може тя нещо да свърши. Вярно, не са ми денонощно у нас, оставали са за максимум 6 часа, но пък когато са вкъщи ми е много по-добре, защото моята дъщеря играе с тях и много по-дълго време е "заета", така че аз успявам да свърша много повече неща, отколкото когато съм сама с нея. Това да приготвя и сервирам ядене за 3 деца, вместо само за едно, не го намирам за трудност. Със сигурност щеше да е много по-различно, ако бяха мои и трябваше да се грижа за тях непрекъснато, но като гледам приятелката ми, и тя добре успява да се организира и справи сама с 2 малки деца, така че вярвам, че и аз бих се оправила.

Това с книжката, докато чакате детето от плуване е чудесна идея, за която не се бях сетила
Дъщеря ми два пъти седмично пее в една вокална група и не винаги има какво да правя, докато децата репетират/около час е репетицията/. Обикновено се разхождам, пазарувам, ако има с кой пия по кафенце, а като е лошо времето седя с две баби, чакащи внучките си. Та идеята за книжката е супер. Още повече, че все не намирам време за четене

Да, всъщност и аз чета докато щерката е на балет - а и вечер преди лягане. Явно си е въпрос на приоритети човек да намери време за всичко.