Попринцип или по принцип? 
Мисля, че е попринцип, но виждам на много места по принцип и се чудя...
Мисля, че е попринцип, но виждам на много места по принцип и се чудя...
- Публикувана: 9 фев. 2016, 02:32 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2016, 08:05 ч.
Особености на българския език
Попринцип или по принцип?
Мисля, че е попринцип, но виждам на много места по принцип и се чудя...
Мисля, че е попринцип, но виждам на много места по принцип и се чудя...
Благодаря ви за отговорите, момичета.
По горния въпрос, правилно е: по принцип
http://kaksepishe.com/po-princip/
"По принцип" 
Добре е да се избягва, защото често се превръща в паразитен израз и се употребява неправилно и/или излишно често. Можете да използвате и "принципно", но пак не звучи много добре.
Например:
По принцип не ям баница, но за твоята ще направя изключение.
Защо е добре да се избегне употребата на "по принцип" в това изречение? (Не е грешно, в никакъв случай, но не звучи добре според мен). Ето какво казва един тълковен речник за значението на думата "принцип":
мн. принципи, (два) принципа, м.
1. Основно начало на някаква теория, политическо устройство и др. под. Принципи на управление.
2. Обикн. мн. Убеждение, възглед, от който се ръководи човек. Изменям на принципите си.
Едва ли някой човек поставя неяденето на баница като някакво основополагащо убеждение и насока на живота си, така че би била по-уместна употребата на "всъщност", "макар че" - ако говорещият иска да натърти на факта, че баницата на домакинята му се струва неустоима, и да ѝ направи комплимент, или пък директно - Не ям баница, но за твоята ще направя изключение.
Добре е да се избягва, защото често се превръща в паразитен израз и се употребява неправилно и/или излишно често. Можете да използвате и "принципно", но пак не звучи много добре.
Например:
По принцип не ям баница, но за твоята ще направя изключение.
Защо е добре да се избегне употребата на "по принцип" в това изречение? (Не е грешно, в никакъв случай, но не звучи добре според мен). Ето какво казва един тълковен речник за значението на думата "принцип":
мн. принципи, (два) принципа, м.
1. Основно начало на някаква теория, политическо устройство и др. под. Принципи на управление.
2. Обикн. мн. Убеждение, възглед, от който се ръководи човек. Изменям на принципите си.
Едва ли някой човек поставя неяденето на баница като някакво основополагащо убеждение и насока на живота си, така че би била по-уместна употребата на "всъщност", "макар че" - ако говорещият иска да натърти на факта, че баницата на домакинята му се струва неустоима, и да ѝ направи комплимент, или пък директно - Не ям баница, но за твоята ще направя изключение.
Здравейте, аз също имам въпрос и моля за помощ.
Кое е правилното в този случай?
Група ученици пристигна в града.
Група ученици пристигнаха в града.
Кое е правилното в този случай?
Група ученици пристигна в града.
Група ученици пристигнаха в града.
Съгласна съм, аз бих ги използвала точно по този начин - според акцента.
Но правилото, което цитирах в предния си пост, ме накара да се замисля.
Попаднах на него в една "Практическа граматика - Нови правила (2013 г.) и се зачудих дали е поредното новоизмислено правило, или винаги го е имало, но съм го пропуснала някак през годините.
Но правилото, което цитирах в предния си пост, ме накара да се замисля.
Попаднах на него в една "Практическа граматика - Нови правила (2013 г.) и се зачудих дали е поредното новоизмислено правило, или винаги го е имало, но съм го пропуснала някак през годините.
Здравейте, аз също имам въпрос и моля за помощ.
Кое е правилното в този случай?
Група ученици пристигна в града.
Група ученици пристигнаха в града.
Кое е правилното в този случай?
Група ученици пристигна в града.
Група ученици пристигнаха в града.
Ох, съвсем се обърках 
Тук твърдят, че е разширен подлог.
СЪГЛАСУВАНЕ НА СКАЗУЕМОТО ПО ЧИСЛО.
Трудности предизвиква случаят с разширен подлог, чиято първа част е събирателно или абстрактно съществително като
дружина, група, а втората част е конкретно съществително (обикновено нарицателно име) като
ученици, студенти, граждани, туристи, като двете части са пряко свързани: група студенти.
Аналогични са случаите на разширен подлог с дума, която се свързва с предлога от: част от присъстващите, част от книгите .
Обикновено сказуемото е в единствено число:
а) когато събирателното съществително в ед. ч. има по-абстрактен характер;
б) когато е членувано;
в) когато има свое определение;
г) когато е свързано с предлога от:
От другия край на града се зададе голяма тълпа хора.
Безкрайната върволица от почитатели се изниза през вратата.
Беше пристигнала голяма група чужденци.
Посоченото съгласуване е свързано много често с влияние от руски език.
В последно време обаче се забелязва тенденция към отчетливо разграничаване при съгласуване по число в разглежданите случаи.
Когато конкретното съществително е неодушевен предмет, сказуемото е в единствено число,
а когато конкретното съществително обозначава лица, сказуемото е в множествено число.
Това разграничаване се утвърждава особено при подлог, който означава част от цяло, изразен със съществителното част:
Част от фотокопията излезе нечетлива.
Част от присъстващите станаха.
Съществителното част се съгласува в ед. ч., когато е свързано с лично местоимение, ако то му служи за пояснение:
Част от тях замина.
Изключение от правилото за лица има само в случаите, когато абстрактното съществително е членувано:
Групата чужденци пристигна.
Тук твърдят, че е разширен подлог.
СЪГЛАСУВАНЕ НА СКАЗУЕМОТО ПО ЧИСЛО.
Трудности предизвиква случаят с разширен подлог, чиято първа част е събирателно или абстрактно съществително като
дружина, група, а втората част е конкретно съществително (обикновено нарицателно име) като
ученици, студенти, граждани, туристи, като двете части са пряко свързани: група студенти.
Аналогични са случаите на разширен подлог с дума, която се свързва с предлога от: част от присъстващите, част от книгите .
Обикновено сказуемото е в единствено число:
а) когато събирателното съществително в ед. ч. има по-абстрактен характер;
б) когато е членувано;
в) когато има свое определение;
г) когато е свързано с предлога от:
От другия край на града се зададе голяма тълпа хора.
Безкрайната върволица от почитатели се изниза през вратата.
Беше пристигнала голяма група чужденци.
Посоченото съгласуване е свързано много често с влияние от руски език.
В последно време обаче се забелязва тенденция към отчетливо разграничаване при съгласуване по число в разглежданите случаи.
Когато конкретното съществително е неодушевен предмет, сказуемото е в единствено число,
а когато конкретното съществително обозначава лица, сказуемото е в множествено число.
Това разграничаване се утвърждава особено при подлог, който означава част от цяло, изразен със съществителното част:
Част от фотокопията излезе нечетлива.
Част от присъстващите станаха.
Съществителното част се съгласува в ед. ч., когато е свързано с лично местоимение, ако то му служи за пояснение:
Част от тях замина.
Изключение от правилото за лица има само в случаите, когато абстрактното съществително е членувано:
Групата чужденци пристигна.
Здравейте, аз също имам въпрос и моля за помощ.
Кое е правилното в този случай?
Група ученици пристигна в града.
Група ученици пристигнаха в града.
Кое е правилното в този случай?
Група ученици пристигна в града.
Група ученици пристигнаха в града.
Даже си спомням точно примера от учебника - птиче лястовиче.
Мерси много.
Ох, съвсем се обърках
Тук твърдят, че е разширен подлог.
СЪГЛАСУВАНЕ НА СКАЗУЕМОТО ПО ЧИСЛО.
Трудности предизвиква случаят с разширен подлог, чиято първа част е събирателно или абстрактно съществително като
дружина, група, а втората част е конкретно съществително (обикновено нарицателно име) като
ученици, студенти, граждани, туристи, като двете части са пряко свързани: група студенти.
Аналогични са случаите на разширен подлог с дума, която се свързва с предлога от: част от присъстващите, част от книгите .
Обикновено сказуемото е в единствено число:
а) когато събирателното съществително в ед. ч. има по-абстрактен характер;
б) когато е членувано;
в) когато има свое определение;
г) когато е свързано с предлога от:
От другия край на града се зададе голяма тълпа хора.
Безкрайната върволица от почитатели се изниза през вратата.
Беше пристигнала голяма група чужденци.
Посоченото съгласуване е свързано много често с влияние от руски език.
В последно време обаче се забелязва тенденция към отчетливо разграничаване при съгласуване по число в разглежданите случаи.
Когато конкретното съществително е неодушевен предмет, сказуемото е в единствено число,
а когато конкретното съществително обозначава лица, сказуемото е в множествено число.
Това разграничаване се утвърждава особено при подлог, който означава част от цяло, изразен със съществителното част:
Част от фотокопията излезе нечетлива.
Част от присъстващите станаха.
Съществителното част се съгласува в ед. ч., когато е свързано с лично местоимение, ако то му служи за пояснение:
Част от тях замина.
Изключение от правилото за лица има само в случаите, когато абстрактното съществително е членувано:
Групата чужденци пристигна.
Тук твърдят, че е разширен подлог.
СЪГЛАСУВАНЕ НА СКАЗУЕМОТО ПО ЧИСЛО.
Трудности предизвиква случаят с разширен подлог, чиято първа част е събирателно или абстрактно съществително като
дружина, група, а втората част е конкретно съществително (обикновено нарицателно име) като
ученици, студенти, граждани, туристи, като двете части са пряко свързани: група студенти.
Аналогични са случаите на разширен подлог с дума, която се свързва с предлога от: част от присъстващите, част от книгите .
Обикновено сказуемото е в единствено число:
а) когато събирателното съществително в ед. ч. има по-абстрактен характер;
б) когато е членувано;
в) когато има свое определение;
г) когато е свързано с предлога от:
От другия край на града се зададе голяма тълпа хора.
Безкрайната върволица от почитатели се изниза през вратата.
Беше пристигнала голяма група чужденци.
Посоченото съгласуване е свързано много често с влияние от руски език.
В последно време обаче се забелязва тенденция към отчетливо разграничаване при съгласуване по число в разглежданите случаи.
Когато конкретното съществително е неодушевен предмет, сказуемото е в единствено число,
а когато конкретното съществително обозначава лица, сказуемото е в множествено число.
Това разграничаване се утвърждава особено при подлог, който означава част от цяло, изразен със съществителното част:
Част от фотокопията излезе нечетлива.
Част от присъстващите станаха.
Съществителното част се съгласува в ед. ч., когато е свързано с лично местоимение, ако то му служи за пояснение:
Част от тях замина.
Изключение от правилото за лица има само в случаите, когато абстрактното съществително е членувано:
Групата чужденци пристигна.
Да, права си, извинявам се, че не съм посочила източника.
http://u4ili6teto.bg/mod/page/view.php?id=1736
Объркването ми идва от различната информация, която намирам по въпроса. Тук мненията също са различни. А и в граматиката, която посочих в предишен пост, открих това правило (за съгласуване с близкостоящата дума), което не бях срещала досега. Не мога да направя разлика между "шепа жълтици" и "група ученици", затова мислех, че правилото би трябвало да важи и в този случай.
Благодаря още веднъж на всички, които изказаха мнението си
Само да допълня, че току-що получих този отговор от сайта kaksepishe.com:
Здравейте,
И двата начина са приемливи в книжовния език. Не съм срещала правилото,
което цитирате.
Поздрави,
Павлина Върбанова
kaksepishe.com
http://u4ili6teto.bg/mod/page/view.php?id=1736
Объркването ми идва от различната информация, която намирам по въпроса. Тук мненията също са различни. А и в граматиката, която посочих в предишен пост, открих това правило (за съгласуване с близкостоящата дума), което не бях срещала досега. Не мога да направя разлика между "шепа жълтици" и "група ученици", затова мислех, че правилото би трябвало да важи и в този случай.
Благодаря още веднъж на всички, които изказаха мнението си
Само да допълня, че току-що получих този отговор от сайта kaksepishe.com:
Здравейте,
И двата начина са приемливи в книжовния език. Не съм срещала правилото,
което цитирате.
Поздрави,
Павлина Върбанова
kaksepishe.com
Аnnabelle, много ти благодаря!
Страшно интересно и изчерпателно, изобщо не съм предполагала. Честно казано, не се бях и замисляла, че "не ще" има значение и на "не иска"
Не знам за шведа, но на мен линкът ми беше много интересен.
Страшно интересно и изчерпателно, изобщо не съм предполагала. Честно казано, не се бях и замисляла, че "не ще" има значение и на "не иска"
Не знам за шведа, но на мен линкът ми беше много интересен.Радвам се, че съм била полезна
Историческата граматика на славянските езици и изучаваната след нея сравнителна граматика на славянските езици бяха две от най-интересните учебни дисциплини в университета.
Много интересно е защо в българския имаме дума "мляко", а пък в руски и други сл. езици е "молоко", кога и защо сме изгубили падежната система, палатализации, метатези и други интерсени неща.
Ако ти е интересна тематиката, може да се поинтересуваш от публикациите на проф.Иван Леков и Иван Куцаров (второто име може и да е грешно, доста време мина...)