- Публикувана: 9 фев. 2016, 02:32 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2016, 08:05 ч.
Особености на българския език
Аз разбрах въпроса като как да се свържат двете дълги думи. Аз бих сложила 'и' между тях.
Благодаря на изказалите мнения. И аз мислех да сложа "и" между тях, но може да настане объркване - да се разбира, че фолиата са две (едно паропропускливо и едно водонепропускливо), а то е едно, обединяващо тези две характеристики. Думата е позиционирана в таблица.
Аз разбрах въпроса като как да се свържат двете дълги думи. Аз бих сложила 'и' между тях.
Галиция, не видях, че си писала преди мен, от мобилната версия често ми се случва.
Софи, аз мисля, че обществено опасен е без тире, но в момента безкрайно ме мързи да проверявам. 
Утре ще хвърля един поглед.
Утре ще хвърля един поглед. Не зная; аз съм силно повлияна от правилата в английски
Слято е - "обществено" пояснява "опасен", както и "паро" пояснява "пропусклив". Не знам дали е такова правилото 
, но се пишат слято със сигурност. Поставянето на "и" между паропропускливо и водонепропускливо фолио и на мен ми изглежда като да се превръщат в два различни вида фолио.
, но се пишат слято със сигурност. Поставянето на "и" между паропропускливо и водонепропускливо фолио и на мен ми изглежда като да се превръщат в два различни вида фолио. 
Аз разбрах въпроса като как да се свържат двете дълги думи. Аз бих сложила 'и' между тях.
Благодаря на изказалите мнения. И аз мислех да сложа "и" между тях, но може да настане объркване - да се разбира, че фолиата са две (едно паропропускливо и едно водонепропускливо), а то е едно, обединяващо тези две характеристики. Думата е позиционирана в таблица.
а как звучи "паропропускливо, същевременно/в същото време водонепропускливо фолио"?
или
"паропропускливо, но водонепропускливо фолио"
Ето една интересна особеност, за която се замислих едва след като чужденец ми зададе въпроса:
Защо бъдещата форма е "няма да", а не "не ще"?
Ще отида - няма да отида, а е логично да е
Ще отида - не ще отида. Откъде се взе това "няма"?
Швед, преподаваше английски, но българският много го затрудни.
Защо бъдещата форма е "няма да", а не "не ще"?
Ще отида - няма да отида, а е логично да е
Ще отида - не ще отида. Откъде се взе това "няма"?
Швед, преподаваше английски, но българският много го затрудни.
Здравейте, аз също имам въпрос и моля за помощ.
Кое е правилното в този случай?
Група ученици пристигна в града.
Група ученици пристигнаха в града.
Кое е правилното в този случай?
Група ученици пристигна в града.
Група ученици пристигнаха в града.
Група ученици пристигна в града.
И аз мислех така, но видях едно правило, според което би трябвало само второто да е вярно и това ме обърка.
"Ако подлогът е събирателно съществително + друго съществително, сказуемото се съгласува с близкостоящата дума."
Като пример са дадени тези изречения:
Блесна шепа жълтици.
Шепа жълтици блеснаха в сумрака.
В случая с моето изречение правилните варианти би следвало да са:
В града пристигна група ученици.
Група ученици пристигнаха в града.
"Ако подлогът е събирателно съществително + друго съществително, сказуемото се съгласува с близкостоящата дума."
Като пример са дадени тези изречения:
Блесна шепа жълтици.
Шепа жълтици блеснаха в сумрака.
В случая с моето изречение правилните варианти би следвало да са:
В града пристигна група ученици.
Група ученици пристигнаха в града.
Ето една интересна особеност, за която се замислих едва след като чужденец ми зададе въпроса:
Защо бъдещата форма е "няма да", а не "не ще"?
Ще отида - няма да отида, а е логично да е
Ще отида - не ще отида. Откъде се взе това "няма"?
Швед, преподаваше английски, но българският много го затрудни.
Защо бъдещата форма е "няма да", а не "не ще"?
Ще отида - няма да отида, а е логично да е
Ще отида - не ще отида. Откъде се взе това "няма"?
Швед, преподаваше английски, но българският много го затрудни.
Доколкото помня, при отрицателните форми на бъдеще време се е наложила употребата на НЯМА ДА пред НЕ ЩЕ, защото ЩЕ произлиза от старобългарския глагол ХОТЯТИ (нямам нужните символи да го напиша правилно) и означава "искам". Постепенно този глагол спира да се осъзнава като модален, а като обикновен глагол, който показва някакво желание от страна на говорещия.
Т.е. Форми с НЕ ЩЕ се възприемат като нежелание - в сегашно време, а не като отказ от действие в бъдещето.
Не ще отиде на училище - едва ли някой би се изразил така, почти всеки би му добавил едно "да" и така ще има едно изречение в сегашно време: Не ще да отиде на училище = Не иска да отиде на училище.
"Не ще" се е наложило като израз за нежелание в сегашно време, не носи усещане за бъдеще време.
Мисля, че затова се утвърждава употребата на отрицателни форми в бъдеще време с "няма да".
- Иван иска ли мляко?
- Не ще.
В старите времена е било доста по-трудно да формираш планове за бъдещето, особено за дългосрочното бъдеще, затова положителната форма на бъдеще време има "пожелателен характер" - ще отида = искам да отида. Докато знанието, че нещо няма да се случи, е било по-категорично и сигурно
.За бъдещи действия в близко време се е използвало сегашно време, както и сега, ако сме сигурни, че ще се случи и искаме да изразим категоричност на действието:
Утре отивам на вилата, изкопавам лозето и вечерта се напивам като казак
В словашки например от старобългарския ХОТЯТИ има останали две форми - chce / nechce (иска/ не иска; или ще/не ще). Бъдеще време се формира с bud / ne bud (и тук нямам необходимите символи да напиша правилно думите)
Ако някой друг предложи по-добре изложено и достоверно обяснение, ще бъда благодарна
* Под "старобългарски" разбирам онзи език, който останалите славяни наричат старославянски, старочерковнославянски, но не и "старобългарски".
Един линк за твоя приятел швед - ако успее да прочете статията, ще се изпълни с огромно уважение към всички българи и тяхната невероятна способност да овладеят собствения си език
http://georgesg.info/belb/personal/kucarovk/Bih_pisal.htm