Идиотската акция, според мен е по-скоро опит да се спрат всякакви нормални опити за промяна. Бях забравила за този член, че има период от две години. Аз харесвам двукамарните парламенти. Не че с наличния материал ще се получи по-качествен бардак.
- Публикувана: 9 фев. 2016, 10:44 ч.
- Последно мнение: 15 март 2016, 07:54 ч.
Ще се промени ли избирателният закон?
Мажоритарен вот у нас не е като да не е имало - имаше на изборите през 2009 и 1990 година, като на първите беше в два тура. И в двата случая имаше смесена система, и в двата резултатите от мажоритарния подсилиха резултатите от пропорционалния вот. В някои страни (знам за Гърция, но не е единствена) този хенди-кап се дава служебно - спечелилият изборите получва още 50 мандата. Та мажоритарното гласуване е допълнителна бонификация за по-силната партия. Никакви революции не се наблюдаваха и през 2009, и през 1990, впрочем.
Мажоритарният вот крие една уловка - практическа невъзможност за дефинирането на равностойни 240 едномандатни района - такива, щото всеки мандат да има еднаква електорална тежест. Ах, какви ширини за манипулации се отварят тука, както и стана през 1990...
Мажоритарният вот крие една уловка - практическа невъзможност за дефинирането на равностойни 240 едномандатни района - такива, щото всеки мандат да има еднаква електорална тежест. Ах, какви ширини за манипулации се отварят тука, както и стана през 1990...
Идиотската акция, според мен е по-скоро опит да се спрат всякакви нормални опити за промяна.
идиотската акция е част от хибридната война с/у страната, опит за хаос, което ще направи една мажоритарна система, защото парламента ще бъде превзет от ''личности'' тип Бареков, Слави Бинев, Волен и прочее..
Марешки също е събрал подписи за референдум - три референдума за 3-4 години,
всеки от тях струва десетки милиони впрочем, нали за пестене на пари все се говори ...
Куркума, агументите ти са добри, просто, пропорционалната система в България не е дала добри резултати. Не е виновна самата система, но може да се опита и нещо различно. Изцяло мажоритарен вот и за мен е неприемлив.
Аз искам да кажа, че вече е опитвано. Описах и резултата. И в какъв смисъл "системата" за гласуване не дава добри резултати? Какво точно искаме от нея, от технологията? Защо вярваме, че тя е причината за проблемите, каквито и да са те?
Всичките тия въпроси съм сигурен, че не вълнуват Славчо и подопечните му. Той просто поостаря, и перспективата да довърши живота си само в разправяне на блажни лакърдии привечер почва да му идва бледичка, та му се ще нещо по-така. За негово съжаление отдавна изпусна влака - да хване шорт-къта телевизия-политика, както хитро направиха Волен, В. Симеонов, Бареков - и затова се е захванмл с нещо като "на ползу роду".
Аз изобщо съм скептичен към гарантираната полза от референдумите. Често се дава за пример Швейцария, но няма нито едно доказателство, че благоденствието ѝ се дължи точно на страстта ѝ към допитванията. Защо, мамка му, не си помислим, че те са това, което са, заради частната собственост, полезните институции, отвореността към света, предприемчивост, работещ съд, иновации, трудолюбие или нещо друго, ами сме се вторачили в тия пусти допитвания? Знам защо де, питам просто така.
три референдума за 3-4 години,
Може би ще ставаме швейцарци.
Куркума, отговорът на въпроса ти е: "Защото така е най-лесно.". Другото е сложно, а и изисква лични усилия. Не е като да дойде някой и да ти обещае нещо.
Куркума, нямам спомен от 1990, а 2009 пропуснах. Това не е достатъчно за да се твърди, че не работи. Два единични опита не водят до категоричен емпиричен опит.
За да се вземе решение за конституционна промяна трябва да има много сериозен анализ на обстановката. Чисто мажоритарния модел подкрепя двупартийна система. Кои са двете водещи партии и имат ли ресурс да съставят работещо правителство?. Коалиционните правителства в последните години са голям фарс. Има "за" и "против" за всеки модел, за това е добре да се чуят аргументирани такива, а не да се "плякне" един референдум и да пее Слави хайдушки песни.
За да се вземе решение за конституционна промяна трябва да има много сериозен анализ на обстановката. Чисто мажоритарния модел подкрепя двупартийна система. Кои са двете водещи партии и имат ли ресурс да съставят работещо правителство?. Коалиционните правителства в последните години са голям фарс. Има "за" и "против" за всеки модел, за това е добре да се чуят аргументирани такива, а не да се "плякне" един референдум и да пее Слави хайдушки песни.
Аз искам да кажа, че вече е опитвано. Описах и резултата. И в какъв смисъл "системата" за гласуване не дава добри резултати? Какво точно искаме от нея, от технологията? Защо вярваме, че тя е причината за проблемите, каквито и да са те?
Ще се намери кой да постави и тези предложения на гласуване, смятам. Звучи толкова магично-бързо-лесно.
Но цялата работа е там, че се търси някой да предложи в максимум едно изречение решение на проблеми, трупания с десетилетия. Още по-забележително е, че това се случва, преди да са формулирани точно самите проблеми. Забележителна страст към радикални решения, поне на думи, впрочем. Тази страст ярко контрастира с яростната съпротива и пасивен саботаж към каквито и да е било дори и плахи опити за промяна - справка БДЖ, милицията, просветата, съдебната власт, или някои по-дребни неща, като регистрацията на домашни кучета, например... Но това е дълъг разговор.
Мнозина не помнят, други не се замислят, трети не четат, четвърти не са обърнали внимание, но то не значи, че не се е случвало. Опит има предостатъчно, особено ако заедно с горните, осмислим резулатите и от кметските избори, провеждани открай време по тъй хубавата мажоритарна система, хем в два тура. Ако се приеме за истина, че самата система предопределя резултатите (което виждане аз дълбоко не споделям), то тогава именно на нея дължим безценни управленски кадри като варненския Киро, Фидел Беев, стрелчанския нерез, хасковския гаулайтер и много тям подобни, всеки може да допълни списъка.
Изборната технология е само технология, нищо повече. Да я виним за бедите си, е все едно да виним електричеството, че ни бие, когато държим в ръка работещ тостер в автомивка.
Но цялата работа е там, че се търси някой да предложи в максимум едно изречение решение на проблеми, трупания с десетилетия. Още по-забележително е, че това се случва, преди да са формулирани точно самите проблеми. Забележителна страст към радикални решения, поне на думи, впрочем. Тази страст ярко контрастира с яростната съпротива и пасивен саботаж към каквито и да е било дори и плахи опити за промяна - справка БДЖ, милицията, просветата, съдебната власт, или някои по-дребни неща, като регистрацията на домашни кучета, например... Но това е дълъг разговор.
Куркума, нямам спомен от 1990, а 2009 пропуснах. Това не е достатъчно за да се твърди, че не работи. Два единични опита не водят до категоричен емпиричен опит.
Мнозина не помнят, други не се замислят, трети не четат, четвърти не са обърнали внимание, но то не значи, че не се е случвало. Опит има предостатъчно, особено ако заедно с горните, осмислим резулатите и от кметските избори, провеждани открай време по тъй хубавата мажоритарна система, хем в два тура. Ако се приеме за истина, че самата система предопределя резултатите (което виждане аз дълбоко не споделям), то тогава именно на нея дължим безценни управленски кадри като варненския Киро, Фидел Беев, стрелчанския нерез, хасковския гаулайтер и много тям подобни, всеки може да допълни списъка.
Изборната технология е само технология, нищо повече. Да я виним за бедите си, е все едно да виним електричеството, че ни бие, когато държим в ръка работещ тостер в автомивка.
Мажоритарният вот крие една уловка - практическа невъзможност за дефинирането на равностойни 240 едномандатни района - такива, щото всеки мандат да има еднаква електорална тежест. Ах, какви ширини за манипулации се отварят тука, както и стана през 1990...
тя тази уловка я има и при пропорционалната система. на последните избори за парламент Видин с 45000 гласа получи 4 мандата, докато в Силистра срещу същите 4 мандата стоят 62000 гласа.
Не, не е така.
Това регионално деление е условно, отделно, че е ненужно. Ето това е често срещана грешка, която хората правят, заради това заблуждаващо регионално "представителство".
В национален мащаб броят мандати отговаря на получените валидни гласове. Първо се изчисляват кой колко мандата получва на базата на всички получени гласове с в страната - да речем 25. Чак след това се изчислява от кои многомандатни региони да сев вземат - там, където партията е получила най-много гласове. Разбира се, тъй като при делението се получават известни остатъци, се прилагат разни математически техники за "преразпределяне" на гласовете. Това не изкривява вота в национален план, но поражда някои парадокси като горепосочения.
Напълно излишно упражнение, впрочем, което би изчезнало при гласуване за една национална листа.
Това регионално деление е условно, отделно, че е ненужно. Ето това е често срещана грешка, която хората правят, заради това заблуждаващо регионално "представителство".
В национален мащаб броят мандати отговаря на получените валидни гласове. Първо се изчисляват кой колко мандата получва на базата на всички получени гласове с в страната - да речем 25. Чак след това се изчислява от кои многомандатни региони да сев вземат - там, където партията е получила най-много гласове. Разбира се, тъй като при делението се получават известни остатъци, се прилагат разни математически техники за "преразпределяне" на гласовете. Това не изкривява вота в национален план, но поражда някои парадокси като горепосочения.
Напълно излишно упражнение, впрочем, което би изчезнало при гласуване за една национална листа.
Какво ви е мнението, да се промени структурата на парламента, да стане с две камари?