ЮЛСКА ТЕМА 35

Данче като каза лошо време, навън е 10 градуса, а обещаха 20, и ако не беше май месец, щях да си ходя със зимното яке  обаче сега ме е срам от младежта, като ги видях днес имаше такива по къси панталони днес  а вчера изпращахме абитуриентите, голям дъжд беше тук, те с едни голи гърбове, е как да сложа якето, та си мръзнах. Но утре са матурите и трябва да изляза в 6:15, срам не срам, може и да извадя якето

Скарлет, ама как ще те е срам?! Аз днес съжалявах, че не съм с дебели ботуши навън. И с шапка. Ама вълнена Децата си бяха със зимни якета, без шапки и само дърпаха качулките към главите си и мрънкаха от силния вятър. Ужасно време, като за неприятен март, ама в началото.

Е как, ще ми се смеят децата, на тях кръвта им кипи и все са си голи по моите представи  явно остарявам. Сега пратих ММ да изведе детето да мога да сготвя, еми изкарах й чорпогащника, то пък бива ама чак такъв студ не помня в средата на май.

Хм, тук беше 20 градуса днес, нямаше вятър.

Елин вече 2ри ден се събуждал със сух памперс на обяд и госпожите са се амбицирали утре да го слагат без. Еми, щом искат да пробват. Той може да се храни сам, но има много разсейващи неща около него и забравя, че трябва да яде. Затова аз го храня, а в яслата ядял сам. Не може да се облича и съблича сам, само с обувките и пантофите се справя. Но и това ще научи, не драматизирам.

Значи, аз да си кажа, че операцията на Кико мина и всичко май е наред. НАдявам се да не ви се случва... Беше ужасно..... Минало, сега продължаваме.
Той е приет в ясла и градина после може да посещава, обаче при все цялото ми уважение.... ОДЗто е ужасно. НЕ знам дали ще го пращам. Лятото няма кой да го гледа, баща му заминава за 8 седмици, детегледачката - за САЩ за три месеца, а аз нямам отпуска. Предстои забавно лято.

Калоян може чудесно да се храни сам и чудесно отказва. Гнус го е - като му се нацапа лъжицата или ръката и откача. Бърше се със салфетка и не иска да се маже. ТАка че засега го храня аз (е, ако е кроасан напр или мъфин, филия, пица, roobar или нещо гъсто, става). Той като цяло ако нещо не го може много добре, не го прави. Така с тротинетката - не я поглеждаше почти година и накрая просто се качи и тръгна.

В колата пътува и само тогава не се напишква като спи. Иначе и нощем му е пълен памперсът, обаче всяка вечер ме пита дали съм му сложила. Може би е с нагласата, че щом има, ще пишка. Да затопли това време о ще го махна просто за проба.

Иначе сега наближава неговия РД - точно след месец и изобщо не знам какво да правя. Хем ми се иска да пътуваме, хем да сме с деца. Той каза: Искам торта и свещи и не искам подаръци. Искам на басейн. Не знам, май сме си направили социопат....

Луиза, дано вече  всичко лошо да е зад гърба ви и само хубави неща да ви се случват!

Чудесни новини! Това roobar трябваше да го гугълна, за да разбера какво е. Защо да е социопат, защото не иска подаръци ли?
За памперси не ми се говори.

roobar-четата са единственото вафлоподобно, което Калоян харесва .А понякога претрещява, според мен му пада кръвната захар и се НАЛАГА да му дам нещо. Другият вариант са Роден Край бискивити, напоследък кроасан с щоколад понякога иска.

Социопат, защото не се кефи на деца, на подаръци, по магазините нищо не иска (не че се натискам да купувам,д е), не иска играчки и тн. На моменти ми е малко тъпо, но от друга страна съм сигурна, че няма да пропусне да се отрака.

Вие какво ще правите децата лятото - тези от вас, които работят поне? Направо не знам, така искам да е на въздух и природа, тн...

А, и деца не иска, освен подаръци. Ще му мине. Може би не е свикнал. Моята иска всичко - и подаръци и сладки неща за ядене, но с кроасани, бисквити Роден край и руубарове още не е запозната. Стига ми това, което знае.
На работещите децата ще са по ясли, предполагам. Напоследък май почти всички вече са по ясли, даже които не бяха, сега ги приеха в градини, но нали чак наесен ще тръгнат там. Аз искам да направя една ваканция, даже две ваканции мисля. Сякаш юни да не ходи и после август пак да не ходи... но не мога да си го представя още как ще си го причиня. Уж бабата ни щеше да се пенсионира, а сега се оказва, че няма да е по първоначалния план, щяла да остане още малко... 

Луиза, нали имате детегледачка? Няма ли да е при вас лятос?  Аз съм намислила програма, в която излизат сутрин в 9, веднъж в седмицата ще ходят на Витоша (по-наблизичко, де), два пъти - в парка, в останалите дни - където им видят очите. Към 18 часа аз ще ги водя навън и ще миткосваме. Ще имаме и дни за халтура. Цял график съм решила да им спретна. На есен пък ще им купя учебни помагала като в детските градини и ще симулираме и тая дейност. Ще попътуваме също така - на море, на планина... Бая друми ще видят (надявам се).

Моите не щат да се социализират. Играят си сами, дори сред другите деца. Ей сега бяхме на детски имен ден в един клуб. Деница си скри лицето в ръце още на влизане, после имаше "мамогуш" през цялото време. Елена се отдели от другите с едни пъзели. На детската площадка Д. се страхува от големи групи деца и не иска да се качи на пързалката, ако не е напълно свободна. Какво да ги правя, свикнали са си да са само двете. Иначе, ако детето сещу тях е само, няма проблем. Изглежда чувстват превъзходство в бройката.

От сладките неща нагъват по някоя бисквита, кремчетата от ДК (бляк) и наскоро опитаха шоколад. Обаче като кажа едно парче и рядко протестират за повече. Ядат доста сушени стафиди и най-големият ми грях - солети пред ТВ в следобедните часове. Не всеки ден, де, но честичко.

Подаръци не са ми искали досега. Знаят само, че баба им като идва, винаги носи по нещо и си питат: "Какво ми носиш?". Аз всеки път обяснявам, че не е нужно да носи по нещо, но...

Моята се социализира още миналата пролет, когато не ходеше на ясла. Зимата имаше много малко деца на площадката, но пролетта започна да се пълни.Ние отивахме рано, когато бяха по 3-4 деца, но след час започваха да прииждат почти на тълпи и направо лицето ѝ грейваше, поведението ѝ рязко се променяше и все се вреше където са най- много накуп. Аз тогава усетих, че няма да имаме проблем с адаптацията в яслата. Тя спря да ме търси изобщо, нито с поглед дори и само децата я интересуваха. Тогава и частните градини тръгнаха по разходки и често срещахме група деца в колона по двама да вървят нанякъде. Аз съм разказвала, първия път се изумих, защото тя хвърли всичко и се вклини в групата деца. Не в края, не в началото, а в средата застана и тръгна с тях без дори да поглежда за мен. Учителката даже взе да вика - 'Едно дете тръгна с нас, едно дете тръгна с нас!' После още няколко пъти ми го прави този номер. Стадно животно е моето. Явно отвътре ѝ идва, защото няма от къде другаде. Нито има братя и сестри, нито в блока има някакви деца, изобщо няма къде да съм я събирала, че да е свикнала. В яслата ѝ харесва и буквално има нужда от нея. Не за да се образова, а заради децата. Ако се задържи вкъщи сякаш залинява. Пак си е жизнерадостно дете, играе, но тръгне ли отново в яслата и коренно се променя, всеки път се впечатлявам. Направо избухва, грейва и се разлиства. Като слънце и вода ѝ действа.

Единствената причина, поради която ще запиша Марина в градина е, че тя милее за деца. Пине, сякаш нея я описваш. Постоянно се бута там където има много деца, независимо на каква възраст са. Дано и при нея случаят с адаптацията там бъде такъв.
Луиза, радвам се за вас.

Луиза, радвам се, че всичко е минало успешно. Моята пък не играе с деца, като К. е. Даже в яслата са го забелязали и са ми казвали, че е индивидуалист, предпочита собствената си компания. Даже ме учуди, че си е харесала някой си Гого, даже той я бил пункал /цункал/ по бузата. На РД бяхме в събота, пак така сама си се занимаваше, но имаше още едно като нея момченце, даже той ревял от деца, по едно време го виждам, тя в една къщичка се завряла и се крие, той след нея, отиде и я хвана за ръка, не се пуснаха през цялото време.  май сериозни грижи ще имаме с момчетата.

Ние бяхме в източни родопи с двете деца от събота до сряда. Магическо място, наистина има много енергия там. Хубавото е, че пропуснахме студа и дъжда, дори успяме да почернеем.
Емилия полудя от щастие, Ивет пък ни съсипа, защото ставаше в 5.30 всяка сутрин и нямаше спане. Иначе гледахме кокошки, хранихме ги, галихме прасета, кози, крави, овце....въобще назад към природата. Децата се впечатлиха.
Емито си има една приятелка още от бебета. Толкова искренно и хубаво приятелство не съм виждала. Те се обичат толкова много. Приятелката й не беше спала нощта преди да се приберем в БГ. През 2 часа ставала да пита дали Еми е кацнала, дали вече е в самолета....Когато се видяха бяха едни прегръдки, едни целувки
Пътя с двете деца е кошмарен, ама наистина кошмарен! Честно казано едвам го издържахме, а беше само 3-4 часа. То беше едно викане, едно чудо. И едната като се разкрещи и другата започва да крещи....абе лудница.

Има и добра новина - Ивет започна да чува всичко, тоест се оказа, че всичко е от течността в ушите зад тъпанчето и се разминахме само с лекарства. Онези в Германия искаха да й правят операция, но тук един лекар ни спаси направо Той си е светило в областта - Уливинов.
Емилия е станала страшно мрънкало, за всичко се мрънка, за всичко се прънка. Направо не се издържа понякога. Аз й се карам, ММ ми се кара на мен защо й се карам, а тя седи и мрънка и става страшно. Винаги съм се дразнела на това, но ето че стигнахме и ние до тук.

Подаръци Емилия никога не иска и това ми харесва много. Когато отидем в магазин с играчки специално за да й купя някоя нова играчка тя нищо не иска. А ако хване нещо, което е скъпо или е глупаво й казвам - мамо, това е много скъпо и тя го оставя. Бяхме в джъмбо и тя не пожелава нищо. Лепваше се на изложените стоки, но в крайна сметка като й кажа - хайде Еми тръгваме и тя го оставяше, пожелаваше му чао и тръгваше. Страшно много ми харесва това в нея, надявам се да се задържи така.

Ходихме и на театър. Гледахме Снежната кралица и сега само повтаря, че й е влязло стъкълче в окото. Дори като се разпиля стъклото тя си сложи слънчевите ми очила и седя доста време така в салона за да не й влезе нещо в очичките. В събота сме на жабока принц, да видим там какво ще измисли

Чувствам се прекрасно в БГ, има доста неща, които ме дразнят, но е страхотно. Няма такава природа никъде другаде!