Аз родих естествено, чувствах се супер, родих рано сутринта, а ми го взеха и чак към 14 си го взех. Токова рев изревах пред стаята с бебетата и си го исках непрекъснато. Имам лош спомен. Конкретното дейстиве се развива в Майчин дом - София.



Ясно, че нямам избор, че всички минават през това. (да кажат мамите с повече дечица, как става тази адаптация- с откъсването от детето и връщането на работа)

На вратата,на стената, на кошарата,на пода-направо тръпки ме побиват и после като го заболи ,плаче...Дано да мине скоро итози период
. Като започне да ходи там и да си играе с други малчовци ще му хареса и ще бърза за яслата. За майките е по-тежко( или поне при мен беше така), но като се улисаш в работа ще свикнеш да не го мислиш.

А колко им е разликата?
нямаме много приятели с малки бебета и деца. Най много - да каня поотделно бабите и дядовците, и после кумовете (те са с две деца на 9 и 4 ). По специално бебешко парти, живот и здраве догодина.

Препоръчани теми