На ръба на отчаянието съм..

Доколкото разбрах, досега невролози не са помогнали и не виждам защо пак е нужно обикаляне при различни. Е, дано й помогнат този път!

Бях споменала, че е нужна хоспитализация с много и различни изследвания.
Тогава има шанс да се открие нещо, което не е в нормите.

Между другото и мен ме обърква това писане на различни хора от един профил.
Не може ли авторката да си направи свой профил и да си пише от него? Така няма да има съмнения и недоразумения.

Защото колкото и да изглежда невероятно често се случва; да смениш невролога и да 'нацели' какво може да е; да ти изпише няколко вида лекарства, от които някои са за случая, други само влошават състоянието, и е пропуснато да бъде изписано основното лекарство; след това при друг невролог да ти бъде изписано и нещата да се оправят; и не става въпрос за малко населено място или областен град, а за София.

Не съм изчела всичко, но видях че доста потребителки са ти написали за психиатър. Сега ще дочета до края, но исках  да кажа, че и моето мнение е такова- почти на 100% смятам, че само психиатър би ти помогнал в твоя случай. Така и не разбрах от къде си, но недей да подценяваш това- психиатрите също са лекари, като всички останали и няма нищо лошо в това да потърсиш помощ. Иначе за твое успокоение - направи си една рентгенова снимка на шията, да не би да имаш шипове, които притискат кр. съдове и от това да ти се вие свят(въпреки, че си млада, но е възможно), пусни едни хормони да изследваш- на щит. жлеза, желязо, хемоглобин, направи си ЕКГ.Това са основните неща, въпреки че видях че си ходила при невролог и най-вероятно имаш доплер и други изследвания. Но най-добре посети психиатър.

Не е почнала с това, защото не това и е проблемът.
Не е коректно да се пише от чужд профил, става объркване. Но тя има разрешението да пише.
Писането от друг профил не прави автоматично темата пързалка. Хубаво е да си направи свой профил.

Авторката наистина трябва да си промени нагласите и отношението към заболяването си.
Родителите и няма да се вечно живи, здрави и работещи. А на мъжа си не може да разчита много.
Затова трябва да има хъса да открие какво и има, а не да се примирява и отпуска.



Как защо е нужно? За да се оправи. Какъв опит може да има един невролог в малък град, без почти никакъв опит и невролог с години стаж в голям град и в специализирана болница?
Когато нямаше интернет за да търся инфо, съм сменила над 10 специалиста докато открия лекар, който има достатъчно опит и му дреме поне малко за хората.

Задължително, в 16:30ч ми е часа

Работила ли си преди раждането на детето? Или здравословните ти проблеми са се появили преди 7-8 години, когато се е наложило да почнеш работа, след като детето е станало достатъчно голямо?

И да допълня поста си, сигурна съм, че повечето от оплакванията ти ще изчезнат, ако започнеш работа и не си стоиш в къщи или в мазето да шиеш. Ще се промени и отношението на съпруга ти към теб. Мисля, че беше споменала, че си родила 2009 год, ами това са 7 години стоене в кащи, ако съм аз не психиатър, ами цяла психиатрична клиника ще ми трябва. Помисли и за родителите си, явно са кротки хорица и всичка това как им се отразява. Смятам, че сега е момент вие да помагате на тях и да ги облекчавате в плащанията, а не те да поемат и вашите разходи.Обърни си внимание, посети който специалист е нужно и то на правилното място и направи нещо за себе си. След това в случай, че мъжът ти не си промени отношението към теб вече мисли по-сериозно за отношенията ви и търси изход- с него или без него.

Eй момичета, не четете хич 
Авторката е без работа от 2 години. Преди това си е работила.
Проблемите ги има много преди това, но не са били сериозни, не е обърнала внимание и си е работила докато се е влошила.
Трябвало е навреме, още преди години да почне да обикаля, а не да чака да се вложи. Голямо безхаберие е проявила. А такова безхаберие е характерно мисля за хора с депресивен характер и суицидни мисли. Била съм в подобно състояние и не ми е дремело за известно време за заболяванията ми. И този непукизъм си каза тежката дума, защото ако бях тръгнала навреме, нещата сега щяха да са много по-различни.
 Ама тя има дете, та би трябвало поне заради него да има хъса да живее, да работи и т.н.
И на невролог да ходи и на психолог, и на психиатър, и на ендкоринолог, докато не разбере къде е проблема.

Lаnfеar мерси, моя е грешката, вярно , че пишеше, че работила в хранителен магазин преди това. Ама си поддържам тезата иначе. И 2 години са си много, за да те налегнат още повече всякакви болежки.

Да си вземе направление и за ЯМР. Чака се, но не чак толкова много.

Между 2 и 5 месеца, от много близки наблюдения, ама хич не е много   

За ЯМР мисля, че ако си платиш не се чака, чака се само ако те насочат по клинична пътека но с пари се минава, може и да бъркам но май така беше

Момиче, слушай сега внимателно:
1. Отиди на вече насрочения преглед. Ако пак нищо не ти кажат, поискай от личния си лекар талон за болница (№ 7). Щом толкова години се мъчиш и не се разбира какво ти е, да те прати в болница да те изследват. Защо болница? Защото ще ти излезе най-евтино. Ще ти пуснат множество изследвания, които иначе здравната каса не покрива.
2. След това се запиши за някоя добра болница - тук съфорумките ще помогнат, в зависимост от това за какво отделение те е насочило джи пи то. Имай предвид, че за планово постъпване може да се чака месеци.
3. С епикризата отиди поне при още 1-2 специалиста.
 ИМАЙ ПРЕДВИД, ЧЕ ДИАГНОСТИЦИРАНЕТО И ЛЕЧЕНИЕТО СЕ ПЛАЩАТ. НО СИ ЗАСЛУЖАВА.
4. Когато ти се налага сама да плащаш, ползвай сайтове като офертомат, в които има намаление за различни прегледи и изследвания. Тъй или иначе здравната каса покрива една малка част от нужното.
5. Когато ти поставят диагноза, или сама, или с помощ от някого (може и във форума), провери дали за това заболяване ти дават точки (проценти) по НМЕР. То е малко трудно за разбиране от неспециалисти, но нуждаещият се става най-добрия специалист. Ако ти се събират над 50%, поискай джи пи-то да те прати на ТЕЛК, защото над 50% отпускат инвалидна пенсия.
6. Имаш ли диагноза, потърси и алтернативни методи за лечение.
 НЕ ОТЛАГАЙ ПОРАДИ ЛИПСА НА ПАРИ. Накарай мъж ти даде. Кажи му - правиш, струваш, на еди коя си дата искам толкова пари за изследвания и лечение и да си ми на разположение, ако ми трябваш. Подготви се! Така не може да продължава, трябва да изляза от тая дупка! Ако не даде той, намери друг вариант, но действай!!!.
7. Имай предвид, че пътят ти трябва да е следния:
ПРЕГЛЕДИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ - ДИАГНОСТИЦИРАНЕ - НАМИРАНЕ ВАРИАНТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ - ВРЕМЕННИ МЕРКИ (ПЕНСИЯ) - ИЗЛЕКУВАНЕ/ПОДОБРЯВАНЕ - РАБОТА
НЕ СЛАГАЙ КАРУЦАТА ПРЕД КОНЯ И РАБОТАТА ПРЕДИ ЗДРАВЕТО.
8. Събери силите си на един фронт - оздравяване. Тегли една временна майна на мъж, домакинстване, недоимък, та даже и на детето (понеже имаш родители, на които можеш да разчиташ).
Имай предвид, че всичко, което съм написала, съм го научила от първо лице. Разболях се така, че не можех да ходя. Половин година не знаеха какво ми е. И специалист по друго откри болестта ми. Взимах болнични с месеци и ми мрънкаха, и питаха - как ще я караш. И ходих на ТЕЛК. И плащах като поп изследвания.... И после се оказа, че докторите по здравната каса са ми объркали лечението.  Една година се чудех каква е ползата от мен и че тежа на близките си, вместо да помагам на децата си. После, от тук, намерих специалист, коригира нещата и се стабилизирах. Смених си работата, реших да не ми пука (естествено, това решение се изпълнява от време на време)... и ей, на, живея така вече 9та година. Работя, болнични взимам сравнително рядко, сама си правя платени с ваучери изследвания и когато нещо не е в норма, ходя на платени лекари (затова си пускам предварително изследванията, че да не се налага да ходя 2 пъти и 2 пъти да плащам). Случват се кофти моменти, но ... да чукна на дърво.

Прочетох, че е на 30, има 9-годишно дете и проблемите ѝ са започнали преди 7-8 години. Все повече ми прилича на психо-соматичен проблем. Преди да роди детето, едва ли е работила особено, тъй като е била на 20, когато е забременяла. Впоследствие е започнала неудовлетворяваща работа, преумора и са започнали проблемите. Не, че реално не съществуват и реално не се чувства зле, но подсъзнанието ѝ казва, че ако е зле, не се налага да работи и да се преуморява.

Другото е, че когато стане дума, че ѝ трябват пари, първо се сеща да иска от родителите си, мисли дали те имат пари, а не мисли как да вземе от мъжа си. Наблюдавам го това при близка. Поиска пари един път, вдигне ѝ скандал, без да даде пари или дава с много разправии. И това при положение, че не говорим за жена на пълна издръжка от мъжа си, а просто му иска неговата част от разходите за семейството. Още няколко пъти така и вече директно иска от майка си, въобще не се сеща да иска от него, направо от майка си иска, защото тя дава, без да вдига скандали. Той пък още по-малко е склонен да дава, защото си мисли, че тя се справяла толкова пъти и без неговото даване. Човек в такива ситуации трябва да е твърд, не да си пази спокойствието, трябва да изисква без колебание, щом е в правото си, докато стане на неговото. Защото пазейки си собственото спокойствие, позволява и на човека от среща да си живее спокойно, без да поема отговорност. Ако авторката не може да поиска пари за лекари от мъжа си, да накара техните да поискат от него да им заплаща разходите, които прави, живеейки в техния дом. С тези пари после родителите ѝ могат да и помогнат да се лекува, ако тя самата има желание. И без това в момента родителите ѝ се справят с плащането на всички разходи.

Ей,опасни сте значи.Жената каза,че й е било толкова зле,че и навън не е излизала,вие що не работи,па що не работи!Така като ви чета,масово инвалидите или трайно безработните дай да ги евтаназираме.Пари не ви е искала,просто споделя,явно вече е преляла чашата.
В поста на Зелена салата е описан пътя.Няма начин да няма начин и да не могат да открият какво ти е.