bgel права си платено може още днес да си го направи, ама тя няма 50 ст. за кафе, камо ли 300 лв. за ЯМР минимум. Пък и знае ли какво да си гледа на ЯМР-то, не се правят просто така тези изследвания. Не може от глава до пети да се изгледа цялата, просто защото така и е скимнало, да си търси болест. Да върви на правилните специалисти и ако отново не и открият нищо обективно, в което съм почти убедена, тогава да отива на психиатър и да се лекува сериозно.
- Публикувана: 10 фев. 2016, 16:24 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2016, 15:54 ч.
На ръба на отчаянието съм..
bgel права си платено може още днес да си го направи, ама тя няма 50 ст. за кафе, камо ли 300 лв. за ЯМР минимум. Пък и знае ли какво да си гледа на ЯМР-то, не се правят просто така тези изследвания. Не може от глава до пети да се изгледа цялата, просто защото така и е скимнало, да си търси болест. Да върви на правилните специалисти и ако отново не и открият нищо обективно, в което съм почти убедена, тогава да отива на психиатър и да се лекува сериозно.
Като си мислех за нейните оплаквания и моят проблем но не с мен а с дъщеря ми, възможно е да е форма на някаква страхова невроза
Скрит текст:
Прочетох, че е на 30, има 9-годишно дете и проблемите ѝ са започнали преди 7-8 години. Все повече ми прилича на психо-соматичен проблем. Преди да роди детето, едва ли е работила особено, тъй като е била на 20, когато е забременяла. Впоследствие е започнала неудовлетворяваща работа, преумора и са започнали проблемите. Не, че реално не съществуват и реално не се чувства зле, но подсъзнанието ѝ казва, че ако е зле, не се налага да работи и да се преуморява.
Другото е, че когато стане дума, че ѝ трябват пари, първо се сеща да иска от родителите си, мисли дали те имат пари, а не мисли как да вземе от мъжа си. Наблюдавам го това при близка. Поиска пари един път, вдигне ѝ скандал, без да даде пари или дава с много разправии. И това при положение, че не говорим за жена на пълна издръжка от мъжа си, а просто му иска неговата част от разходите за семейството. Още няколко пъти така и вече директно иска от майка си, въобще не се сеща да иска от него, направо от майка си иска, защото тя дава, без да вдига скандали. Той пък още по-малко е склонен да дава, защото си мисли, че тя се справяла толкова пъти и без неговото даване. Човек в такива ситуации трябва да е твърд, не да си пази спокойствието, трябва да изисква без колебание, щом е в правото си, докато стане на неговото. Защото пазейки си собственото спокойствие, позволява и на човека от среща да си живее спокойно, без да поема отговорност. Ако авторката не може да поиска пари за лекари от мъжа си, да накара техните да поискат от него да им заплаща разходите, които прави, живеейки в техния дом. С тези пари после родителите ѝ могат да и помогнат да се лекува, ако тя самата има желание. И без това в момента родителите ѝ се справят с плащането на всички разходи.
Eй момичета, не четете хич 
Авторката е без работа от 2 години. Преди това си е работила.
Проблемите ги има много преди това, но не са били сериозни, не е обърнала внимание и си е работила докато се е влошила.
Трябвало е навреме, още преди години да почне да обикаля, а не да чака да се вложи. Голямо безхаберие е проявила. А такова безхаберие е характерно мисля за хора с депресивен характер и суицидни мисли. Била съм в подобно състояние и не ми е дремело за известно време за заболяванията ми. И този непукизъм си каза тежката дума, защото ако бях тръгнала навреме, нещата сега щяха да са много по-различни.
Ама тя има дете, та би трябвало поне заради него да има хъса да живее, да работи и т.н.
И на невролог да ходи и на психолог, и на психиатър, и на ендкоринолог, докато не разбере къде е проблема.
Авторката е без работа от 2 години. Преди това си е работила.
Проблемите ги има много преди това, но не са били сериозни, не е обърнала внимание и си е работила докато се е влошила.
Трябвало е навреме, още преди години да почне да обикаля, а не да чака да се вложи. Голямо безхаберие е проявила. А такова безхаберие е характерно мисля за хора с депресивен характер и суицидни мисли. Била съм в подобно състояние и не ми е дремело за известно време за заболяванията ми. И този непукизъм си каза тежката дума, защото ако бях тръгнала навреме, нещата сега щяха да са много по-различни.
Ама тя има дете, та би трябвало поне заради него да има хъса да живее, да работи и т.н.
И на невролог да ходи и на психолог, и на психиатър, и на ендкоринолог, докато не разбере къде е проблема.
Прочетох, че е на 30, има 9-годишно дете и проблемите ѝ са започнали преди 7-8 години. Все повече ми прилича на психо-соматичен проблем. Преди да роди детето, едва ли е работила особено, тъй като е била на 20, когато е забременяла. Впоследствие е започнала неудовлетворяваща работа, преумора и са започнали проблемите. Не, че реално не съществуват и реално не се чувства зле, но подсъзнанието ѝ казва, че ако е зле, не се налага да работи и да се преуморява.
Другото е, че когато стане дума, че ѝ трябват пари, първо се сеща да иска от родителите си, мисли дали те имат пари, а не мисли как да вземе от мъжа си. Наблюдавам го това при близка. Поиска пари един път, вдигне ѝ скандал, без да даде пари или дава с много разправии. И това при положение, че не говорим за жена на пълна издръжка от мъжа си, а просто му иска неговата част от разходите за семейството. Още няколко пъти така и вече директно иска от майка си, въобще не се сеща да иска от него, направо от майка си иска, защото тя дава, без да вдига скандали. Той пък още по-малко е склонен да дава, защото си мисли, че тя се справяла толкова пъти и без неговото даване. Човек в такива ситуации трябва да е твърд, не да си пази спокойствието, трябва да изисква без колебание, щом е в правото си, докато стане на неговото. Защото пазейки си собственото спокойствие, позволява и на човека от среща да си живее спокойно, без да поема отговорност. Ако авторката не може да поиска пари за лекари от мъжа си, да накара техните да поискат от него да им заплаща разходите, които прави, живеейки в техния дом. С тези пари после родителите ѝ могат да и помогнат да се лекува, ако тя самата има желание. И без това в момента родителите ѝ се справят с плащането на всички разходи.
Напълно е възможно да е на психическа основа. Човек може и от стрес да получи физическо заболяване, не само психически проблеми. Факт.
Да си вземе направление и за ЯМР. Чака се, но не чак толкова много.
И на мен така ми казаха, но пак си взех направление и чаках месец. В София съм. Може би зависи и в коя болница те пращат, свободни часове и т.н.
Мисля, че не може джипито да го даде, а специалиста. Направлението ми го даде невролог.
И на мен невролог ми даде направление за ЯМР.Чаках към 2 седмици.Ама то се сканира определен участък,няма кой да ти сканира цялото тяло,за да открият нещо.Пиши като имаш време Грация.И не ,че нещо,ама не чакай много от твоя мъж.Гледай си себе си да се излекуваш,майната му на него,мъже бол.И дете си имаш,гледай да се излекуваш и да се закрепиш.
bgel права си платено може още днес да си го направи, ама тя няма 50 ст. за кафе, камо ли 300 лв. за ЯМР минимум. Пък и знае ли какво да си гледа на ЯМР-то, не се правят просто така тези изследвания. Не може от глава до пети да се изгледа цялата, просто защото така и е скимнало, да си търси болест. Да върви на правилните специалисти и ако отново не и открият нищо обективно, в което съм почти убедена, тогава да отива на психиатър и да се лекува сериозно.
Като си мислех за нейните оплаквания и моят проблем но не с мен а с дъщеря ми, възможно е да е форма на някаква страхова невроза
На 100% е това. Никакви ЯМР и подобни изследвания не и трябват, само един добър психиатър
Между другото за първи път чувам невролог да изписва АД
Абсолютно невролози изписват анти депресанти и успокоителни.
Предлагам да се закрият всички медицински специалности и да останат само психиатрите. Вие ти се свят, лошо ти е, имаш кръвно, болите това и онова...всичко е от депресията и минава с хапчета. Синьото - сутрин, жълтото - на обяд, розовото - вечерта Ужас, кой знае колко хора се затриват с тия вярвания.
Предлагам да се закрият всички медицински специалности и да останат само психиатрите. Вие ти се свят, лошо ти е, имаш кръвно, болите това и онова...всичко е от депресията и минава с хапчета. Синьото - сутрин, жълтото - на обяд, розовото - вечерта
Ужас, кой знае колко хора се затриват с тия вярвания. 
При този психологически тормоз и ежедневни унижения от страна на мъжа ти нищо чудно, че си в това здравословно положение. Никой лекар не може да излекува болката и омерзението, които всъщност ти докарват тези пристъпи. Вземи му покажи вратата. Току виж ти просветне и се почувстваш добре.
Моя приятелка е в същото положение като теб. След като забременя мъжа й я набута да живеят при родителите му. Последва пълен тормоз, отказ да дава пари за абсолютно всичко. Дори антибиотиците на детето отказваше да купува. Приятелката ми редовно започна да получава пристъпи и припадъци. През месец викаха линейка. Спасявай се, момиче!!!!
Моя приятелка е в същото положение като теб. След като забременя мъжа й я набута да живеят при родителите му. Последва пълен тормоз, отказ да дава пари за абсолютно всичко. Дори антибиотиците на детето отказваше да купува. Приятелката ми редовно започна да получава пристъпи и припадъци. През месец викаха линейка. Спасявай се, момиче!!!!
Моя роднина има същите симптоми-бях писала по-рано.Сковава и се челюста и ръцете.Става обаче само при нервно напрежение-ако се е ядосала за нещо,скарала се е със мажът си или някой друг.При нея е обикновено по 1,най-много 2 пъти годишно.Работи си жената,не е помислила да се отказва от работа.Като се случи,обикновенно викат бърза помощ .Слагат и някаква успокоителна инжекция-със Диазепам обикновено,и нещо за отпускане на мускулите.При нея е водещото че се случва САМО при нервно напрежение. 
И аз незнам..Предполагам,че за да се разбере-трябва да се прегледа във момента на пристъпа.На моята роднина -ръцете и стават като камък,челюста също-вкочанясват се.Минава и бързо обаче и след това нищо.Нито пък се е усложнила със годините(вече е пенсионерка,но цял живот е била така),в смисъл че не прогресира,нито има други симптоми.Мисълта ми че ще е добре да се хване в момент на пристъп,иначе и да я преглеждат във нормално състоние-файда никаква.
А това да ходиш при който и да е лекар-не го разбирам.Като искаш да ти се реши проблема-търси поне добър лекар,не само да се отчита това че си ходила на лекар,но и той нищо не е открил.Има имена и телефони на добри лекари,но не-пак ще отиде при позната на някой или нещо от сорта...
А това да ходиш при който и да е лекар-не го разбирам.Като искаш да ти се реши проблема-търси поне добър лекар,не само да се отчита това че си ходила на лекар,но и той нищо не е открил.Има имена и телефони на добри лекари,но не-пак ще отиде при позната на някой или нещо от сорта...
Нз. мен пък ме съмнява да е на психична основа това.Само гадаем.Дано намерят причина,не си е работа то да се викат ден през ден линейки,така се наплашват и близките й.
Моя братовчедка с подобни симптоми, след като стигна до психиатрия, се намери кадърен доктор да се усъмни за тумор в мозъка и позна.
Доброкачествен, на удобно за вадене място се оказа и всичко си дойде на мястото.
Аз не мога да разбера как може досега да не си опитвала да се лекуваш. Като не т и дава мъжът ти, ще вземеш от вашите и тръгваш да се лекуваш. Това е най-безотговорното в цялата история, твоето отношение към собственото здраве. Седиш вкъщи и се мъчиш. И къв е тоя мъж да не те подкрепи и тръгне с теб по лекари, ами той допълнително само те тормози. Не може да се държи с теб като парцал. Изобщо не бих го търпяла, ако ми е лошо по цял ден, да ми крещи. За какво ти е тоя мъж не разбирам.
Да не останеш сама.
Да има детето баща.
Какво ще кажат хората.
Всеки човекот акъла си пати.
Да не останеш сама.
Да има детето баща.
Какво ще кажат хората.
Всеки човекот акъла си пати.
Да не останеш сама.
Да има детето баща.
Какво ще кажат хората.
Всеки човекот акъла си пати.
Ама тя е сама.
Детето реално няма баща.
А хората нямат значение, освен ако не плаща данък хорско мнение.