- Публикувана: 11 фев. 2016, 16:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2016, 17:07 ч.
Обръщение свекърва !
Абе хора, какви са тия изказвания? По-спокойно. Ако някой иска да нарича майка си/свекърва си/стринка си/баба си/братовчедка си с "ей, смотло", а друг с "мила моя мамо" това си негов проблем! Да, в първия случай е доста странно (за мен), но всеки има право на свободна воля. Различни хора, различни взаимоотношения, различни представи за добро/зло/правилно/грешно/красиво/грозно и т.н. Пак казвам, моята бивша вече свекърва е толкова мила и всеотдайна, че с радост продължавам да й викам "майко". И да отбележа, че в тази дума не влагам това, което влагам, когато се обръщам към моята мама.. Да не говорим, че на нея и по име й викам, ей тъй, като на приятелка. А "майко" ми е просто дума. Въпреки, че свекърва ми е толкова свястна, че има оменти, в които повече майчински мога да я възприема от собствената ми майка. Абе, живи и здрави да са всички, да има повече хармония и доброта, пък обръщението не е важно. Уважението се изразява в други работи.
Аз съм сигурна, че, ако моята свекърва ми беше дуднала как трябва да й казвам, как детето трябва да се казва еди-как си, как това, как онова, навярно и аз щях да се настроя негативно.
Или пък и аз,а ко живот и здраве някога стана свекърва и ми дойде някоя в къщата, която да ми казва как да си я подреждам, да си махна котките или не знам какво си и на мен няма да ми е приятно. Всъщност всичко зависи от хората
Аз съм сигурна, че, ако моята свекърва ми беше дуднала как трябва да й казвам, как детето трябва да се казва еди-как си, как това, как онова, навярно и аз щях да се настроя негативно.
Или пък и аз,а ко живот и здраве някога стана свекърва и ми дойде някоя в къщата, която да ми казва как да си я подреждам, да си махна котките или не знам какво си и на мен няма да ми е приятно. Всъщност всичко зависи от хората
Съгласна съм, Светулчице. Важно е отношението към хората, но определено дори добронамерни хора, които много приказват и то все едно и също, направо си дуднат, стават досадни и неприятни за общуване. В отношенията свекърва-снаха, всичко се състои в това да се опиташ да се поставиш на мястото на другия и евентуално как би реагирал човек в една ситуация, ако е от другата "страна". Но интелигентните хора явно са по-малко от тези, които имат претенции да са такива, че и състрадателни се пишат, а всъщност нямат никаква емпатия към околните, всичко е само на думи.
Моята вече бивша свекърва наричах по име, умалително. Само в случаите, когато ми се налага де, ако трябва да й привлека вниманието. Иначе във всяка друга ситуация, когато си водим разговор двете, няма обръщения, не го намирам за необходимо сред близки хора, то е ясно, че на нея говоря, за какво ми е да натъртвам. Тя към мен по същия начин - когато не е необходимо да ме извика и да ми привлече вниманието - действа си направо , без обръщения, иначе по име. С майка ми примерно, си се обръщам на фамилия, поне в 90% от случаите, така си ни остана от една вечер с много шеги и закачки за фамилиите. Към баща ми обръщението е "баща ми", при което винаги следва негова реплика - ааа, това само майка ти го знае със сигурност, и смях. Винаги е било така 
Явно съм от хората, които не отдават значение чак толкова на обръщението. Майка ми примерно , казваше на свекърва си "майко", дори след развода с баща ми продължи да й казва така и отношенията им останаха, като на майка и дъщеря до смъртта на баба ми. Много е индивидуално и според мен е важен момента, не ми се връзва до вчера да си наричал някой по име и изведнъж след сватбата да стане "майко". Но хора всякакви, за мен не е нормално, за други е
Явно съм от хората, които не отдават значение чак толкова на обръщението. Майка ми примерно , казваше на свекърва си "майко", дори след развода с баща ми продължи да й казва така и отношенията им останаха, като на майка и дъщеря до смъртта на баба ми. Много е индивидуално и според мен е важен момента, не ми се връзва до вчера да си наричал някой по име и изведнъж след сватбата да стане "майко". Но хора всякакви, за мен не е нормално, за други е
Преди сватбата попитах мъжа ми, какво според него ще е желанието на майка му относно моето обръщение към нея. Исках да се убедя, че тя няма желание да и казвам "майко", защото не бих могла. Но мъжа ми също я нарича с името и и аз покрай него още преди сватбата почнах с това обръщение. Той каза, че най-вероятно ще иска да е на име и аз после вече смело я попитах как иска да я наричам и получих очаквания вече отговор. Честно казано не разбирам, защо някои казват "да не ми е набор, че да и казвам на име". Че нали затова ни е името, то не би трябвало да ни обижда...
Никак. 
Майко и татко не казвам на чужди хора и с нож опрян в гърлото. Кофти ми е само, че в разговори между мен и ММ за майка му аз я наричам по име, а не "майка ти". Той покрай това започна да се обръща, към нея по име, което ми е грозно, но му стана навик. Вероятно съм оплюта, че аз го уча.
Майко и татко не казвам на чужди хора и с нож опрян в гърлото. Кофти ми е само, че в разговори между мен и ММ за майка му аз я наричам по име, а не "майка ти". Той покрай това започна да се обръща, към нея по име, което ми е грозно, но му стана навик. Вероятно съм оплюта, че аз го уча. Никак. Майко и татко не казвам на чужди хора и с нож опрян в гърлото.
Майко и татко не казвам на чужди хора и с нож опрян в гърлото. 
По име. От някъде ранна ученическа възраст - може би 6-7 клас, наричах майка си и баща си по име и от тогава не може да ми се пречупи езика да кажа "майко" и "татко" дори на тях, камо ли пък на чужда човек. А и няма как да кажа майко на жена, която нито ме е раждала, нито ме е гледала.
Едно време си е имало своя смисъл това обръщение. Говоря преди 100 и повече години. Тогава свекървата си е вземала снаха на 15-16 год, още дете, живяла е при нея и свекървата на практика я е доотглеждала. Тогава е нормално да й вика майко. Ама аз съм се омъжила на 30 год и никога не съм живяла със свекърва си, на какво основание да й кажа майко?
Едно време си е имало своя смисъл това обръщение. Говоря преди 100 и повече години. Тогава свекървата си е вземала снаха на 15-16 год, още дете, живяла е при нея и свекървата на практика я е доотглеждала. Тогава е нормално да й вика майко. Ама аз съм се омъжила на 30 год и никога не съм живяла със свекърва си, на какво основание да й кажа майко?
Без обръщение!
Като се налага да я заговориш какво правиш- мучиш или вкарваш по- изисканото "ъъъъъъъъъъъъъъъъъ"?
Как успявате да се обръщате към някого без обръщение, и то години наред 
Аз наричах свекърва си по име.
Никога не е изисквала от мен да я наричам "мамо", въпреки че мъжът ми например понякога нарича майка ми "мама", което ми звучи малко странно, но пък в същото време и мило, но има един нюанс, че го прави в трето лице (мама еди какво си), иначе, когато се обръща към нея я нарича по име.
Снаха ми е възприела начин "без обръщение" и това определено се възприема като обидно, поне за майка ми, която май е навита да й казват "майко" ( което пък на мен ми звучи грубо и грозно). Всъщност това е нещо, което всеки си чувства, но важното е хората да са по-широко скроени.
Колко би било лесно хората просто да се наричат на име!
Никога не е изисквала от мен да я наричам "мамо", въпреки че мъжът ми например понякога нарича майка ми "мама", което ми звучи малко странно, но пък в същото време и мило, но има един нюанс, че го прави в трето лице (мама еди какво си), иначе, когато се обръща към нея я нарича по име.
Снаха ми е възприела начин "без обръщение" и това определено се възприема като обидно, поне за майка ми, която май е навита да й казват "майко" ( което пък на мен ми звучи грубо и грозно). Всъщност това е нещо, което всеки си чувства, но важното е хората да са по-широко скроени.
Колко би било лесно хората просто да се наричат на име!