и се отказах, за това просто няма как да му изляза на глава. И на мен ми се цъка и ми се обяснява как да не съм го учила така - ами ето ви го, научете го по-добре! Ама не искат...
иначе започна да ме слуша! Бях в шок, като се случи. Ходихме по празниците на сватба до бургас. Това си беше цяла епопея, но не ми се разказва
оцеляхме
и единия ден редовната драма с яденето, защото не взехме столчето, от което не може да слезе - не иска да яде, иска да слиза, да ходи да играе и изобщо да не го занимавам с моите приумици. И аз му се скарах и казах, че не може да слиза от стола и трябва да яде - и диването не слезе! Послуша ме! Сама не повярвах. Натъпках храната и го пуснах да търчи. Нооооо вече предаде фронта, аз съм много доволна.
Хайде от мен лека нощ, имах още да пиша, но имам да гладя купища дрехи за яслата и за работа утре, така че ви оставям. (Кога ще започне това дете само да си глади
)
Сдържам се да не кажа "ами водете го вие от точка А до точка Б без количка", ама най-добре изобщо да не се обяснява човек.
и други забавни неща... Само не знам наесен - живи и здрави - как ще се случват нещата
Не го виждам да върви до мен, докато аз бутам количка 
