Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Пролет цветна наближава, августинче смело проговаря!

  • 74 374
  • 740
  •   1
Отговори
# 690
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 320
Ох, дайте ми кураж. Днес Зайо от сутринта е кисел, все е на "искам Х", "не искааам Х", има сополи и не знам дали са от рев, или не е оздравял напълно. Освен това като сме вкъщи понякога кашля. Навън- не, вчера почти цял ден бпхме и нито веднъж не се изкашля. Вече 10 дена пропусна ясла и днес решихме да го водим. Да, ама като излизах за работа (баща му ще го заведе) таквъ рев му дръпна- откакто ходи на градина не дава никаква раздяла с мен. Много криво ми стана- цяла сутрин мрънка, като излзиам пак рев, като го остави баща му ще е големият рев, че и може да го мъчи нещо (най-малкото зъби или остатъчна настинка). И ние го мъчим детето водейки го на градина... Чувствам се много лоша майка, няма как сега да повярвам,ч е е добре в дългосрочен план Sad Днес си казах даже, че не е като да съм лекар или нещо супер важно, така че да взема да спра работа да не мъча детето...ама не си се представям като домакиня с години някак си, не съм такъв човек..просто ми е криво.

И много ме притеснява да не влачи нещо и да е заразен, мисля, че не е де, ама знае ли човек. Казах на ММ да им каже, че е кашлял, да го погледне сестрата и да преценят дали да го вземат (ама като е ЧДГ сигурно ще го вземат, отговрността си остава моя). От друга страна те понякога влачат сопол/кашлица по месец, не може толкова дълго да не ходя на работа...не знам, голям хаос ми е всичко, дано улегнат нещата и след месец-два този период да е само лош спомен.

# 691
  • София
  • Мнения: 1 110
Пипи, всички тези терзания минават през главите на повечето майки. С второ/трето дете терзанията стават по-малко, защото вече осъзнаваш кои са основателни и кои не, и въпреки това терзанията ги има. Две години детето е било плътно до мама и изведнъж го оставяш на напълно непознати хора да се грижат за него, без да го познават добре и да знаят кога какво иска.
Но, това е бъдещето за децата, тази среда сред другите деца е ползотворната за тях среда. Говоря от личен опит, защото не съм посещавала детска градина, тръгнах направо на училище на 7г. и адаптацията ми беше много трудна.  Peace
Докато детето плаче сутрин при оставяне е нормално майката да е разтревожена. Постепенно ще свикне и ще влиза на бегом, тогава ще се успокоиш, затова стискай зъби!

# 692
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 320
Пипи, всички тези терзания минават през главите на повечето майки. С второ/трето дете терзанията стават по-малко, защото вече осъзнаваш кои са основателни и кои не, и въпреки това терзанията ги има. Две години детето е било плътно до мама и изведнъж го оставяш на напълно непознати хора да се грижат за него, без да го познават добре и да знаят кога какво иска.
Но, това е бъдещето за децата, тази среда сред другите деца е ползотворната за тях среда. Говоря от личен опит, защото не съм посещавала детска градина, тръгнах направо на училище на 7г. и адаптацията ми беше много трудна.  Peace

И аз не съм ходила на градина и бях ок с адаптацията в училище (плаках само първия ден на английски като бях на 6). Но- изкарах доста болести в училищен период. Все отсъствах първите години и това много ме дразнеше (исках да ходя), даже едно сериозно заболяване отключих на 7г. Мисля си, че ако не се изкрат болестите в ясла/градина, се карат в училище, а там е по-кофти да изпускаш материала.  Така че се успокоявам сама...Но все пак ми се иска да беше по-лесно, толкова избирахме хубава градина, книжки му взех по темата (от чужбина, че в Бг една книга няма с картинки за детска градина!), по баби го оставям от малък- уж всичко ккто трябва и пак много плаче- днес горкото още като паркирал татко му колата Sad

# 693
  • Мнения: 1 390
Пипи, много добре те разбирам. Тежко му е, защото е на ново място, с нови хора и по-специално - с нови правила. Но в дългосрочен план това са умения, които е невъзможно ти да му предадеш. Не можем да ги държим под полите си до първи клас и просто това е положението! Искаме от тях да станат добри хора, които умеят да се справят с живота си, но докато ги пазим от всички трудности няма как да стане.

А това за книжките - и аз четох книжки за раждането, за отглеждането на новородени, за възпитанието на деца и т.н. - е все едно ми помогна с нещо Simple Smile

И не знам защо се притесняваш толкова, че може да е заразен. Повечето майки се притесняват, че другите деца са заразни Simple Smile кашлицата по всяка вероятност е остатъчна, а сополите са от рев. Инатът е от периода. Дишай. Не пускаш детето на ясла от егоизъм, а защото това е нормален етап в развитието им.

# 694
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 320
Дани, мерси, твоите постове винаги ме успокояват някак си Simple Smile)

само да кажа за книжките- имах предвид, че подготвям детето с тях- преди да тръгне гледахме картинки на деца в ДГ, как играят, ядат, спят там, казват чао на мама и т.н. Уж разбираше, интересни му бяха, ама реално си го приема тежко. Не ми се мисли ако е плакал 4 часа като го взема...ох, спирам да ви занимавам, че превзех темата Simple Smile)

А иначе аз отдавна спрях с четенето за възпитание, основните насоки ги знам и нататък по интуиция и дете.

# 695
  • Мнения: 299
И аз мисля, че няма от какво да се притесняваш, Пипи. Моето момче вече 6 месеца ходи на частна ясла, в която съм сигурна, че го гледат добре, и пак плаче. Беше спрял по едно време, после пак започна, но изобщо не му се връзвам, защото го виждам, че си плаче просто по навик. Ако аз го водя, започва да плаче за баща си, иначе обратното, просто иска да сме в пакет навсякъде. После уж бързо се успокоявал, вечер е спокоен, играе си, няма никакви признаци, че е нещо травмиран. Аз съм супер позитивно настроена към яслите/градините, и може би затова не съм имала депресивни настроения нито за ден, откакто го пуснах. Пък и е по-готино друг да налага дисциплината Simple Smile, защото на мен не винаги ми се получава. Мъж е, нека да свиква с правила и дисциплина, моят страх е да не стане мамино синче някой ден. Simple Smile

# 696
  • Мнения: 298
Здравейте Simple Smile
И аз да се включа , много ми харесва темичката ви. И моето се тръшка и инати за всяко нещо , малко се успокоих , че не само той е малко диваче. Като не стане нещо на неговото даже почва да си блъска главата и да се тръшка, където намери. Някой беше писал, че детето му може съсредоточено да си играе с нещо, направо завидях, аз не мога да му привлека вниманието. Прескача от едно нещо на друго постоянно, а за книжки абсурд . Единственото , което слуша е приказки, които му разказвам като заспива. И ние ходим на ясла вече 4 дена. Сутрин даже тръгва с ентусиазъм голям, на вратата на яслата леко помрънква , но си влиза сам. Лелите казват, че си играе и днес почти не е плакал, та аз малко се успокоих вече, иначе беше такава драма за мен. Не можах да спа дори дните преди да го пусна, само си плачех вечер и повтарях, че ще подам молба за отлагане. Иначе цяло лято му говоря колко ще е хубаво на яслата, как ще си играе с децата, колко много играчи и люлки има. Той много обича колички и влакчета сега и само му повтарям, че там има супер много и го чакат да си играе. Не знам дали има полза или просто си е такова детето, но засега адаптацията върви добре.
Притеснява ме, че не е оставал там да спи обаче, а при него по принцип съня е проблемен и у дома трудно заспива, то не са приказки, то не са клипчета, то не е гушкане и пак някои дни като каже не и само си играе и това е няма лягане. Уж се мъча да откаже биберона на заспиване, но като се върти два часа без да заспи и се предавам и му го давам. Не плаче за него, ако плачеше щях да го скъсам да му кажа, че е хвърлен и т.н. Не той просто не ляга без него и може да си играе часове, като му го дам и ляга като по команда.
И с памперса е драма. Контролира се, спи цяло лято вече без памперс и сме имали много малко инциденти. Казва ако и пиш, но не иска да гърнето. Чака да му обуя памперса, свършва си, каквото си има и после пак слагаме гащите и така. Какво ли не пробвах, сядах на гърнето обеснявах, показвах други деца, които пишкат там. Пробвах на голямата тоалетна чиния , не та не. Надявах се, че като види другите деца в яслата ще иска и той, на  уви... Лелите казват,че почва да плаче и там, когато го сложат на гърнето и едва ли не , само тогава плаче. Сега спря да казва и ако и пиш и у дома и направо си върши всичко на гащите. Направо дадохме назад с този памперс. Бунтува се, че го карат да сяда там ли, какво ли, не знам, но е ужас. Имам  чувството, че ще го влачи до училище.
Аз само за 4 дни и то до обяд виждам промяна в него, слуша повече, мъчи се да повтаря повече думички и все се навивам , че е за добро отиването там. Доста ме е страх от разболяванията, но знам, че няма как...

# 697
  • Мнения: 438
  Първо работен ден - всички си е същото. Все едно ме е нямало само един уикенд. Набързо си припомних нещата, но... много работа Sad. Взе ми се душата от първия ден. Нямаше време даже и за обедна почивка. Ще свикна Simple Smile Единствено ме притеснява кога ще намирам време за готвене.
Драмата на яслата започва да намалява. По- малко плаче, но спи само по 20 мин., защото се буди от всеки шум. И вечер в къщи е кошмарен, в 20 ч. толкова му се спи, чак не можем да го изкъпем. Дано да посвикне с шумовете и да започне да си поспива.

# 698
  • София
  • Мнения: 424
Момичета,от другата седмица тръгват и нашите,но имам страшна драма.. на обяд си заспиват с айрян и не го ли получат-рев,писъци и никакъв шанс за заспиване,а в яслата никой няма да се съгласи да им дава.. давайте акъл как да процедирам? нямам вариант да ги оставям за половин ден:( пробвах 1 седмица да не давам..и с добро и с караници- просто не заспиват,и към 7 са толкова кисели и уморени,че едво дочакваме до 9 да си легнат..

# 699
  • София
  • Мнения: 1 110
Децата гледат едно от друго и номерата, които ни ги въртят на нас там не минават или може би въобще не ги пробват. Например онзи ден като я взимах сестрата каза: "Ей сега си дояде ябълката"... Shocked вкъщи ябълка на резени не иска да помирише. Ние отказахме бибата аварийно, за да няма драма със заспиването следобед. Тя явно си ходи по другите деца и те като легнат и тя ляга.
Dandelionwine, може да споделиш със сестрите как заспиват, за да го имат предвид, но мисля че няма да имате проблем.

# 700
  • София
  • Мнения: 1 740
Аз пак казвам, че това че във вас детето заспива с мляко или друго не значи че и там ще е така. Не го мислете, ще видите че е различно. Те виждат едно от друго, умарят се много и лелките ги строяват някак. Не си мислете и че ако плачат никой няма да ги гушне. Това са малки деца -в яслата, никой няма желание да му реват. Гушкат ги разбира се. Моя като рева първата седмица го взимаха на ръце и после се виждаше през прозорците как лелката го гушка, а той е облегнал глава на рамото и. Виждала съм вечер преди да го взема как протяга ръце към едната сестра (уж по-дръпнатата) да го гушне. Щом го прави значи не се държат лошо. Да, моето дете свиква по-лесно с чужди хора, но пак не мога да си обясня много от поведението му там. 

# 701
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 320
Ехо, казвайте как върви адаптацията при новите ясленчета? Аз като че ли виждам прогрес, но не смея да се похваля още. Предстои ни спане за първи път там- мисля да ги помоля да му дадат книжка и жираф (с него спи, макар че не е привързан, аз му го бутам :Д). Някакви други съвети? На едно дете баба му идва да го приспива, но според мен не е добра идея-аз като съм там се глези/мрънкоти повече (макар че според западните модели на адаптация трябвало майката първите пъти да е там на заспиване и събуждане...но не мисля да го правя).

Изморяват ли ви разходките с тях? Чудя се дали не се разболявам нещо, защото след 2-3 часа раходка съм като труп и вечер ми се спи още от 21ч. С ММ нямаме сили за... нищо. Дали е сезонно, или е нормално на тази възраст? То протича като фитнес тренировка- първо тъча по колелото му, че е станал много бърз; редица клякания с вдигане на 14-15 кг и откопчване от чужди коли; носене като се измори, заедно с колелото и багажа, и тн, и тн...Не смея да забременея направо, не виждам как ще смогна (не че само това ме спира). Възхищавам се на бременните и вече мамите с 2 годишни. Макар че ми е страхотна възраст, ужасно сладки и умни са.

# 702
  • София
  • Мнения: 1 740
Това с приспиването от бабата направо ме шокира Simple Smile това само в частна може да се случи, в държавна никога няма да го позволят.
Много е тежко с двугодишен и бременна, сега може би е най-лошия момент от към характера му. Вчера за час и половина на вън ми се стъжни. Тръшка се за всичко, най-вече когато иска да ходи на някъде, а аз не му давам. А той все на места на където не трябва тръгва. После лапа боклуци като се тръшне. Като го плесна пак рев. Влачене за ръката. Вдигане и носене и като ми свършат силите и го пусна тича пак на където не трябва. Всичко на всичко само на люлка докато се люля имам почивка. Само чувам някакви съжалителни коментари., а дори не знаят, че съм бременна.

# 703
  • Точно където трябва
  • Мнения: 2 933
В понеделник беше на ясла, ревала е като я оставяли. Беше спала само 30мин. и беше супер изнервена и една такава, не знае на кой свят е. Аз много тежко го преживявам. Знам аз как се чувствах навремето и страдам, че и го причинявам. Хич не ме успокоява, че е за добро. От вчера е с температура и си е вкъщи, но утре мисля пак да ходи. Обаче тя се усеща и само като излезем от нас и почва да мрънка да се прибираме вкъщи. А тя иначе не стои и 5мин. вкъщи. Освен това от супер контактна, не иска да вижда никой. Ходи след мен като сянка. Всеки ден ясла ми е изпитание и дори и за месец да свикне, което е добре пак ми се вижда супер много. Имам чувството, че издевателствам над нея. Утре съм сигурна, че няма да излезе от вкъщи без мен. А от другата седмица трябва да съм на работа.

# 704
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 320
ellie, точно така се чувствах и аз, като болна бях първата седмица, не спях,не ядях...Сега вече като е ходил сумарно 5 дни без мен определено има прогрес. Малко по-зелепен стана и той, не ми дава да ходя никъде, не дава вече друг да го приспива, плаче за мен. Но и това отминава усещам. Взимам го спокоен от тази седмица (първата седмица се виждаше, че е плакал и плачеше като ме види пак). Тъпото е, че боледувания и почивни дни развалят адаптацията, но малко по малко стават нещата. Ходили сте само 1 ден и е твърде рано за наблюдения, стисни зъби и виж как ще е след 5-6 дни ходене (ако не боледува пак).Тя не си ти,може да й хареса да ходи, не мисли, че ще го изживее както ти навремето. Но поне 1-2 седмици непрекъснато ходене трябва, за да видиш дали й харесва, първите дни не се броят.

Общи условия

Активация на акаунт