Работа,деца , компромис , но с кое?

Колко е голямо малкото дете? Коя група в ДГ е? Предполагам, че и за него плановете са да ходи на училище в града, нали? Разбра се, че почваш много рано, но не стана ясно кога свършваш следобед. Таткото пътува до града и вечер кога се връща?
Малко като на разпит стана.

Лош съвет, защото последните 6 от тези 18 ще са на минималната и обезщетението ще падне ....колко - зависи от това на какво я осигуряват. 
Да си пусне платения и да се договори с работодателя за съкращение или чл 71, защото и от това зависи обезщетението за безработица, също и от стаж и т.н...само можем да гадаем.
Нека реши и да пита....

Аз останах с впечетление, че и трябва време. Иначе наистина така ще падне обезщетението като сума, но пък много се увеличава периодът, в който ще и се зачита трудов стаж. Например, ако я съкратят, ще получава обезщетение от 4 м до 12 м, последното малко в вероятно като срок. Размерът ще бъде 60 процента от брутната заплата през последните 18 месеца (средно). Ако си пусне платен отпуск един месец, после 6 месеца неплатен и после я освободят, то тук периодът на обезщетението започва да тече след тези 6+1 месеца, като сумата ще бъде по малка, защото неплатения отпуск се изчислява като минимална заплата. Въобще, зависи от много неща и най вече размер на осигуровки, години трудов стаж, и най важното, дали иска да спечели максимално време авторката, пък макар и с по- ниски доходи. Щом съпругът е предложил директно да напусне, най-вероятно би могъл да бъде финансов стълб известно време.......

Надявам се, тиквичка да си изясни, кои са и приоритетите и как най-безболезнено да ги утвърди.....
Много "смело", за мен лично,  с две малки деца на село.... Малката е на 16 и все още "киснем" в града заради нея... На село - за почивките и през лятото.
Селото ни е на 5 км от града, не 15, но логистиката е "селска".
Първо беше ДГ, после училището - втора смяна - абсурд да се прибере сама. После приятели, излизания - също. Все още не смея да я оставя сама в апартамента за повече от 2-3 дни.
А авторката - това я чака от тук нататък. По-лесно няма да става, за съжаление.

Момичета ,осигуряват ме на 4 часа .Започнах при едни условия на работа ,но реших да съм честна  с шефа и  му казах ,че зимата все ще се наложи да отсъствам,  баткото не боледува,но малката е много трудна в това отношение .И той (шефа) ,каза ,че съм работник ,на който не може да се разчита ,заради децата ,за това ми промени договора с уговорката да замествам шефката и ако се наложи някои колеги . До декември бях на 4-5часов работен ден.От декември съм в 8-9часа ,защото напускат  колежки  И не можем да намерим хора .
Неудобно ми е да моля за отпуск дори и неплатен.Той няма кой да работи ,как ще се оправят ?

Мисли за себе си - не за тях. Знам, че е трудно. Аз също съм "доста" лоялна и все мисля другите. Мога обаче да си го позволя.
Значи е все тая за бюрото по труда - на 4 ч нямаш кой знае колко повече от минималната.

Мадам тиква, очевидно е, че те не са много коректни към теб и това как те ще се справят би трябвало да ти е последна грижа. Това, че те осигуряват на 4 часа никак не е добре. Каквото и да решите за баткото и за малката, съветът ми е да се ориентираш към смяна на работата. С тези 4 часа, ако се наложи болнични да вземеш, ще са никакви пари, освен това сега сме млади, а времето лети, при повече късмет като навършил годините, няма да може да се пенсионираш, ако продължават по този начин осигуровките. Времето си лети, намери начин да завършиш и търси нещо друго

Вземи си детето. Още повече, че той вече сам ти е казал, че иска да е при вас. От негова гледна точка, сестра му си има майка и баща, а той е "изоставен", "наказан" на седмичен бабин дом.

Относно работата, на твое място аз не бих спряла. Спомням си една твоя драматична тема отпреди няколко години, не помня подробностите, но общото впечатление беше, че не си доволна от живота с мъжа си и отношението му към теб, децата и бита ви. Ако се оставиш без работа, ставаш изцяло зависима от него и не ми се мисли какво те чака. Освен това, от този ти пост става ясно, че парите много ви трябват. Нищо няма да му стане на детето ти, ако става в 6. Много деца стават в толкова часа, че и по-рано. Въпросът е да си ляга достатъчно рано.

Та, така. Прибери си сина и не напускай работа. Отивам да чета останалите постове.

Дали не би трябвало първо да прочетеш всичките постове, а после да дадеш толкова категоричен съвет?

Дочетох. Условията, при които работи, не са особено добри - трябва да се помисли за подобряване - къде с търсене на друга, къде с повишаване на квалификациите преди това. Според мен, Бърди, Бронте и Обич синеока са дали най-адекватни съвети, няма смисъл да ги повтарям. А от твоя пост си личи, че не си чела старите й теми. Стоя зад мнението си за семейната динамика, предвид други неща, които е споделяла.


Редът на подреждане не можем да го определим ние. Тя има да: се съобрази със здравословния проблем, който спомена, че има; се погрижи за работа, което може да включва учене; намери трайно решение на логистичния проблем за децата (транспорт, надзор, помощ с уроците).

Най-първото, което има да се прави, е синът й да спи при родителите си.

Тиква, кварталът, в който живеете, не се ли обслужва от училищен автобус, от онези оранжевките, или те са само за селата? 

Нищо чак толкова "изпуснато" няма- все пак момчето е във втори клас. С целенасочени занимания (от учителите в училище и занималнята, мама и баба), включително и през ваканциите, материалът ще се навакса. Не сте закъснели и с изграждането на трудови навици  . Оставане вкъщи, излизане на квартира са крайни и неналожителни в момента решения. По-голямата ангажираност на мама, обаче, е задължителна, и то не само, за да учите заедно! В тази връзка- няма ли други пътуващи към града деца от това село, за да се "кооперират" родителите- напр. един да води, друг да взема децата? Работиш отрано, освен това имаш всички основания да НЕ работиш 8-9 часа. Нямаш ли възможност да прекарваш със сина си  1-2 часа поне няколко пъти през седмицата? Може би да го вземаш от занималнята и да оставаш с него при родителите ти? И нямам предвид само да проверяваш уроци. Струва си, дори и това да удължи малко престоя на дъщеря ти в градината (ако й остават още много години все пак бих обмислила прехвърлянето й в града). Ако бабата не се справя самостоятелно с ученето, бих се опитала да я подбутна- снабди я с подходящ сборник, с набор от диктовки, с интересни книжки и й казвай какво да прави. През неделите ще диагностицираш пропуските и ще изготвяш "програма". Снабди бабата с компютър и скайп- ще можете всеки ден да се виждате с детето и с нея. Най-добър вариант би било да обмисляте трайно преместване в града (Замяна на жилища? Размяна с вашите?). Не разчитай, че две деца в едно и също училище означава едновременно водене и прибиране- при мен повечето време бяха в различни смени, или пък свършваха в различен час. Връщайки се назад във времето- логистиката през този период беше ужасна, ноо- ще се справиш. По-точно- ще се справиТЕ, защото мъжът ти трябва да е равностоен участник, и наистина напускането на работа ще облекчи основно него. Не бих останала доброволно домакиня, изцяло зависима от половинката си, дори и ако идеята е негова. Но през периода с дребни деца съжалявах, че не мога да бъда на 6-часов работен ден.

Като питах коя група е малкото в ДГ имах нещо на ум, още повече след като се оказва, че детето боледува често.
Ако е втора група /първа ясно, че вече не може да е/ го спирате от градина и му търсите място в градина в града от септември за трета група, която вече е задължителна. Междувременно двете деца се водят от бащата сутрин в града - голямото на училище, малкото у баба си. Тук, разбира се, трябва тя да е съгласна, да е здрава и т.н.
Майката, която така и не каза до колко работи, след работа отива у майка си и се занимава с децата си,  а бащата навръщане от работа прибира всички. Или се прибира в къщи да сготви, да зареди пералня или нещо подобно и след като таткото с децата се прибере, започва да учи с баткото. Кое ще е по-удобно зависи много от това до колко работи, има ли тогава удобен транспорт и изобщо струва ли си разкарването.Така двете деца са заедно, както и баткото си е вечер с мама и тати. Ролята на баба и дядо дори се засилва. И това е само за няколко месеца. Така или иначе баткото е до края на май на училище и сигурно после пак ще е при баба си.
И така се получава изместване почти изцяло на живота в града.

Извинявам се, ако повтарям някого...
Според мен най-добрият вариант е - малкото се записва в градина в района на училището на баткото. Бащата сутрин води баткото в 7:45, малкото в 8.

Ако работата ти позволява работа от вкъщи - остани си, ако не - абсурд да зарежеш всичко просто така. Едно е да гледаш бебе, тогава да, но с големи деца да висиш у вас без да работиш според мен ще се побъркаш. Децата са колкото твои, толкова и негови, заедно ще се справите, не е нужно само единият да поема отговорността.

Това в случай, че държите да живеете там. Иначе най-лесно и удобно е докато децата завършат училище да сте в града.

Това е почти идеалния вариант /идеалният е живот в града/, но малкото трудно свиквало и не искали да го местят. За мен обаче това трудно свикване може да се дължи и на това, че е разделено с баткото и изобщо усеща напрежение в дома си. А може и децата в селската градина да не му пасват. След като в селското училище средата не е добра, няма как в градината всичко да е прекрасно. Малкото познати семейства /2/, които за кратко бяха избрали живот на село, си водеха децата на градина в града.