Здравейте на всички в групата. Не съм сигурна дали точно тук трябва да поставя темата си, но съм нова в този форум и затова се извинявам ако бъркам. Имам нужда от съвет по един въпрос , който ме тормози от доста време на сам и не мога да реша какво да направя. Историята е дълга, но ще се опитам да бъда по- сбита в разказа си.
И така. Със съпруга ми се запознахме през 2004 г. Влюбихме се и се обичахме много. През 2005 година сключихме брак. През 2006 година се роди синът ми , а през 2010 година и дъщеря ми. Съпругът ми е добър човек, много възпитан , отговорен и любящ баща. Но както се случва в много семейства покрай грижите за децата и всичко останало свързано с битовизмите, някак нашите отношения останаха на заден план и бавно и полека ние се отчуждихме един от друг. Първо започна със спането в различни стаи , за да може поне единия да се наспива, после постоянната раздразненост и умора от моя и негова страна / само да уточня, че децата ни не бяха от спящите бебета/ и в последствие и върху цялостното отношение един към друг, като обръщане на внимание и споделяне. Така стигнах до период, в които вече не изпитвах никакви чувства и желание към него. Но той си искаше своето / по отношение на секса/ а аз нямах никакво желание. Опитвах се да му обясня много пъти, говорили сме, но така и не се разбрахме. Стигна се дотам , че само и само да му угодя го правих без желание, което от своя страна доведе до пълно отвращение към подобни действия от негова страна. Лошото беше най- вече когато се почерпи. Забравих да спомена, че той имаше известни проблеми с алкохола. Не , че е пил редовно, но когато седнеше нямаше спиране, докато не се напие ужасно. А пиянството му беше ужасно, ставаше заядлив и не търпи някои да ме казва какво да прави. Никога не ме е удрял или обиждал. Винаги се е държал добре с мен, с малки изключения. След всяко напиване осъзнаваше грешката си, извиняваше се и се чувстваше виновен, но не можеше да се промени. Всичко пак се повтаряше на следващия път. И все пак това много се отрази върху отношението ми и чувствата ми към него. Иначе като баща беше чудесен. Грижеше се за децата, никога и от нищо не ни е лишил, имахме добри финансови възможности . Но един ден просто не издържах и му казах че искам да си дадем малко почивка един от друг, че просто искам да ме остави за малко на мира, за да помисля върху чувствата си към нето. Това се случи през месец ноември 2012 г. В началото, той се съгласи. Остави ме на мира, и мисля , че започна да осъзнава на къде вървят нещата. Започна да се държи малко по- различно, често започна да ми казва, че ме обича, изпращаше ми цветя на работа , казваше ми колко съм красива и такива неща. Междувременно по това време аз се върнах на работа от второто майчинство, а три месеца след това започнах и нова работа. За тези четири -пет месеца нищо не се промени в чувствата ми към него, а в същото време се чувствах и притискана, защото той все ме питаше какво съм решила. Накрая все пак се разделихме, беше ужасно както за него така и за децата. След време, аз започнах нова връзка както и той. Децата след развода бяха присъдени на мен, но той ги вземаше всяка седмица от петък до неделя. И така аз заживях с другия човек и децата / да уточня , че той не е бил женен и няма деца/ . Бившият ми съпруг има връзка с друга жена, но не живее постоянно с нея / тя е разведена с две деца/ . Връзката ми с този мъж е страхотна, обичам го много и той мен също, вече две години сме заедно. Той се отнася много сериозно към мен, иска да има бъдеще с мен и децата. И тук идва проблема. Децата така и не можаха да свикнат с него, не че той не се отнася добре с тях, но виждам че те не искат и сигурно никога няма да го приемат. Синът ми по принцип е по- тих и не споделя много, но виждам че не се чувства добре, а дъщеря ми е по- малка и тя открито си казва какво и тежи. Наскоро пак плачеше и ме попита дали не може да съберем с баща и пак. Знам , че той не ги настройва срещу мен, както и аз тях срещу него. И двамата правим всичко възможно децата да са добре и да приемат по- лесно нещата, но пак не се получава. Много ми е трудно да балансирам между това човекът до мен да се чувства добре и децата ми също. Но не се получава. Винаги единият остава засегнат и това много ме тормози. Уморих се да се опитвам на всички да им е добре, защото искам да са щастливи. Миналата седмица се видяхме с бившият ми съпруг по друг повод, но в разговора се стигна и до темата за това как се чувстват децата и колко им е трудно. И така се оказа, че бившият ми съпруг е съгласен пак да се съберем в името на доброто на децата. От тогава насам не мога да спра да мисля за това. Чувствам се ужасно, не мога да спя и да се храня, защото каквото и да реша все ще има някой наранен. Аз обичам човека до себе си и знам , че и той много ме обича. Но повече от всичко обичам децата си и бих направила всичко за тях. Знам , че това трябваше да го мисля преди да тръгна да се развеждам, но не знаех , че ще е толкова трудно за децата. Мислех, че ще свикнат с новото положение, но то не се получава. Не знам как да постъпя и затова Ви моля за съвет, ако някои от вас е преживявал подобно нещо. Ако се събера отново със съпруга си това ще бъде жесток удар за приятелят ми , а аз не мога да го нараня така, защото той не го заслужава. От друга страна няма да мога да си простя ако децата ми после цял живот страдат заради моето щастие. Не знам какво да направя и как да постъпя.
И така. Със съпруга ми се запознахме през 2004 г. Влюбихме се и се обичахме много. През 2005 година сключихме брак. През 2006 година се роди синът ми , а през 2010 година и дъщеря ми. Съпругът ми е добър човек, много възпитан , отговорен и любящ баща. Но както се случва в много семейства покрай грижите за децата и всичко останало свързано с битовизмите, някак нашите отношения останаха на заден план и бавно и полека ние се отчуждихме един от друг. Първо започна със спането в различни стаи , за да може поне единия да се наспива, после постоянната раздразненост и умора от моя и негова страна / само да уточня, че децата ни не бяха от спящите бебета/ и в последствие и върху цялостното отношение един към друг, като обръщане на внимание и споделяне. Така стигнах до период, в които вече не изпитвах никакви чувства и желание към него. Но той си искаше своето / по отношение на секса/ а аз нямах никакво желание. Опитвах се да му обясня много пъти, говорили сме, но така и не се разбрахме. Стигна се дотам , че само и само да му угодя го правих без желание, което от своя страна доведе до пълно отвращение към подобни действия от негова страна. Лошото беше най- вече когато се почерпи. Забравих да спомена, че той имаше известни проблеми с алкохола. Не , че е пил редовно, но когато седнеше нямаше спиране, докато не се напие ужасно. А пиянството му беше ужасно, ставаше заядлив и не търпи някои да ме казва какво да прави. Никога не ме е удрял или обиждал. Винаги се е държал добре с мен, с малки изключения. След всяко напиване осъзнаваше грешката си, извиняваше се и се чувстваше виновен, но не можеше да се промени. Всичко пак се повтаряше на следващия път. И все пак това много се отрази върху отношението ми и чувствата ми към него. Иначе като баща беше чудесен. Грижеше се за децата, никога и от нищо не ни е лишил, имахме добри финансови възможности . Но един ден просто не издържах и му казах че искам да си дадем малко почивка един от друг, че просто искам да ме остави за малко на мира, за да помисля върху чувствата си към нето. Това се случи през месец ноември 2012 г. В началото, той се съгласи. Остави ме на мира, и мисля , че започна да осъзнава на къде вървят нещата. Започна да се държи малко по- различно, често започна да ми казва, че ме обича, изпращаше ми цветя на работа , казваше ми колко съм красива и такива неща. Междувременно по това време аз се върнах на работа от второто майчинство, а три месеца след това започнах и нова работа. За тези четири -пет месеца нищо не се промени в чувствата ми към него, а в същото време се чувствах и притискана, защото той все ме питаше какво съм решила. Накрая все пак се разделихме, беше ужасно както за него така и за децата. След време, аз започнах нова връзка както и той. Децата след развода бяха присъдени на мен, но той ги вземаше всяка седмица от петък до неделя. И така аз заживях с другия човек и децата / да уточня , че той не е бил женен и няма деца/ . Бившият ми съпруг има връзка с друга жена, но не живее постоянно с нея / тя е разведена с две деца/ . Връзката ми с този мъж е страхотна, обичам го много и той мен също, вече две години сме заедно. Той се отнася много сериозно към мен, иска да има бъдеще с мен и децата. И тук идва проблема. Децата така и не можаха да свикнат с него, не че той не се отнася добре с тях, но виждам че те не искат и сигурно никога няма да го приемат. Синът ми по принцип е по- тих и не споделя много, но виждам че не се чувства добре, а дъщеря ми е по- малка и тя открито си казва какво и тежи. Наскоро пак плачеше и ме попита дали не може да съберем с баща и пак. Знам , че той не ги настройва срещу мен, както и аз тях срещу него. И двамата правим всичко възможно децата да са добре и да приемат по- лесно нещата, но пак не се получава. Много ми е трудно да балансирам между това човекът до мен да се чувства добре и децата ми също. Но не се получава. Винаги единият остава засегнат и това много ме тормози. Уморих се да се опитвам на всички да им е добре, защото искам да са щастливи. Миналата седмица се видяхме с бившият ми съпруг по друг повод, но в разговора се стигна и до темата за това как се чувстват децата и колко им е трудно. И така се оказа, че бившият ми съпруг е съгласен пак да се съберем в името на доброто на децата. От тогава насам не мога да спра да мисля за това. Чувствам се ужасно, не мога да спя и да се храня, защото каквото и да реша все ще има някой наранен. Аз обичам човека до себе си и знам , че и той много ме обича. Но повече от всичко обичам децата си и бих направила всичко за тях. Знам , че това трябваше да го мисля преди да тръгна да се развеждам, но не знаех , че ще е толкова трудно за децата. Мислех, че ще свикнат с новото положение, но то не се получава. Не знам как да постъпя и затова Ви моля за съвет, ако някои от вас е преживявал подобно нещо. Ако се събера отново със съпруга си това ще бъде жесток удар за приятелят ми , а аз не мога да го нараня така, защото той не го заслужава. От друга страна няма да мога да си простя ако децата ми после цял живот страдат заради моето щастие. Не знам какво да направя и как да постъпя.
