Като дете на разведени родители мога да кажа, че това за мен е най-гадното нещо на света. Разведоха се като бях на 4-5, помня когато са били заедно и никога не съм приемала новия на майка ми, все още са заедно, но винаги съм го мразела без някой да ме настройва и това няма как да се промени. За някои може да е странно, но най-големите страхове в живота ми са били - как ще си направя бала, как ще мине сватбата ми, изписването на децата, рожденни дни, постоянно се мисли дали двамата няма да се скарат и да развалят всичко. Щом бившия ти е предложил да се съберете значи все още има чувства към теб и може да е осъзнал грешките си и отново да спечели сърцето ти. От друга страна те разбирам за новия ти мъж, защото ако пробваш с бившия ти това означа край завинаги с него, решението си е изцяло твое, но на мен лично винаги би ми тежало на съвестта, че не съм опитала.
- Публикувана: 17 фев. 2016, 15:27 ч.
- Последно мнение: 15 март 2016, 14:28 ч.
Имам нужда от съвет и мнения за БНД
absurt, какво е обяснението на децата освен ''мразим новия чичко, но и ние не знаем защо'' ? Ясно е, че ситуацията не им понася, деца са, не лесно да приемеш факта, че родителите ти не се обичат вече, чувствата има са наранени.
Тогава майка им да си се отдели с тях и да си седи само с тях.
Ако се събере с бащата това няма да промени факта, че тя вече НЕ го обича и не иска да има общо с него. С какво това ще помогне на децата? Ще гледат родителите си заедно, супер, до някое време ще се радват, но после ще пораснат и ще осъзнаят истината а.к.а., че родителите им не искат да са заедно. Страхотно е да живееш в такова семейство!
Тогава майка им да си се отдели с тях и да си седи само с тях.
Ако се събере с бащата това няма да промени факта, че тя вече НЕ го обича и не иска да има общо с него. С какво това ще помогне на децата? Ще гледат родителите си заедно, супер, до някое време ще се радват, но после ще пораснат и ще осъзнаят истината а.к.а., че родителите им не искат да са заедно. Страхотно е да живееш в такова семейство!
absurt, какво е обяснението на децата освен ''мразим новия чичко, но и ние не знаем защо'' ? Ясно е, че ситуацията не им понася, деца са, не лесно да приемеш факта, че родителите ти не се обичат вече, чувствата има са наранени.
Тогава майка им да си се отдели с тях и да си седи само с тях.
Ако се събере с бащата това няма да промени факта, че тя вече НЕ го обича и не иска да има общо с него. С какво това ще помогне на децата? Ще гледат родителите си заедно, супер, до някое време ще се радват, но после ще пораснат и ще осъзнаят истината а.к.а., че родителите им не искат да са заедно. Страхотно е да живееш в такова семейство!
Тогава майка им да си се отдели с тях и да си седи само с тях.
Ако се събере с бащата това няма да промени факта, че тя вече НЕ го обича и не иска да има общо с него. С какво това ще помогне на децата? Ще гледат родителите си заедно, супер, до някое време ще се радват, но после ще пораснат и ще осъзнаят истината а.к.а., че родителите им не искат да са заедно. Страхотно е да живееш в такова семейство!
Едното дете е на 10 години и ако мислиш, че нищо не разбира, бъркаш!
Освен това, децата не са видели нищо лошо от баща си- нито като грижа към тях, нито към майката, та те нямат причина да обичат новия- напротив, той е виновен, че ги лишава от баща.
И добре, че така мислят, защото в техните очи, не може никой да не е виновен, че са нещастни.
И ако не е " навлекът", ще остане виновна да е майката, и ще стане страшно!
Не бих се наела да съветвам в такава ситуация, но и не бих замитала под килима чувствата на децата и оправдавала лекотата, с която майката си е тръгнала.
Аз не бих се върнала. А и съм в малко подобна ситуация, така че не говоря по принцип. Но да живееш с някой, с когото не искаш и те отблъсква...не е живот.
И моето дете сега не е във възторг от новия ми партньор. Но в нашия случай съм на 99% сигурна, че всичко тръгна от баща й. Тя харесваше човека преди това и изведнъж след няколко разговора с баща й се почна - мразя те, не я пипай и т.н.
И моето дете сега не е във възторг от новия ми партньор. Но в нашия случай съм на 99% сигурна, че всичко тръгна от баща й. Тя харесваше човека преди това и изведнъж след няколко разговора с баща й се почна - мразя те, не я пипай и т.н.
Хубаво е да мислим за децата, за емоционалното им състояние, много примери и съвети могат да се дадат - едни деца понасят тези ситуации по-лесно, други - по-трудно.... Но, това че си майка, означава ли, че не си човек със своето право на пълноценно изживян живот?
Не знам, от пишещите тук кой на колко години е, колко години семеен живот имат и най-важното - какво е емоционалното качество на този общ живот. Ако авторката преди е загубила желанието за интимност с партньора си, ако сега се върне при него какво ще стане - с магическа пръчка това желание ще се завърне? Пак ще спят в отделни стаи, ще си говорят за децата - храна, обувки, училище.... Ще ходят заедно на почивка - заедно, но вътрешно разделени и отчуждени? И дали пиенето няма да се завърне отново - защото в много случаи то се приема като антидепресант, но хората имат различна реакция спрямо алкохола, която може да бъде повече от неприятна. Дали подобни взаимоотношения биха били най-доброто за подрастващите деца?
И, когато децата си поемат по своя път - след 5-7 години, с техните вълнения и в техния си свят, какво става - седиш, остаряваш /или вече си остарял/, и .... чакаш....
Мисля, че в конкретния случай децата не трябва да се пресират да приемат новия човек - просто да се оставят нещата да се развиват по собствения си ход, лека-полека - някак си да разберат, че това е ситуацията, не са лишени от присъствието на собствения им баща, имат вниманието и любовта на майка си, и така...
Не знам, от пишещите тук кой на колко години е, колко години семеен живот имат и най-важното - какво е емоционалното качество на този общ живот. Ако авторката преди е загубила желанието за интимност с партньора си, ако сега се върне при него какво ще стане - с магическа пръчка това желание ще се завърне? Пак ще спят в отделни стаи, ще си говорят за децата - храна, обувки, училище.... Ще ходят заедно на почивка - заедно, но вътрешно разделени и отчуждени? И дали пиенето няма да се завърне отново - защото в много случаи то се приема като антидепресант, но хората имат различна реакция спрямо алкохола, която може да бъде повече от неприятна. Дали подобни взаимоотношения биха били най-доброто за подрастващите деца?
И, когато децата си поемат по своя път - след 5-7 години, с техните вълнения и в техния си свят, какво става - седиш, остаряваш /или вече си остарял/, и .... чакаш....
Мисля, че в конкретния случай децата не трябва да се пресират да приемат новия човек - просто да се оставят нещата да се развиват по собствения си ход, лека-полека - някак си да разберат, че това е ситуацията, не са лишени от присъствието на собствения им баща, имат вниманието и любовта на майка си, и така...
Скрит текст: Аз също. Още повече с човек, който има проблем с алкохола.
Той казва , че е осъзнал грешките си и , че вече не пие.
А относно честите контакти с баща си, те си ги имат и то достатъчно. Той всяка седмица ги взема за уйкенда, почти не е пропускал. Ходят заедно по почивки и зимата и лятото. Аз нямам намерение да ограничавам контактите им с него, защото виждам, че и той ги иска както и те са много щастливи, че ще го видят. Нямат търпение да дойде петък, защото тогава ще ги вземе "тати". Всеки случай, при бивш съпруг не бих се върнала по никакъв начин.
Хубаво, защото бащата не е абдикирал от задълженията си, обича децата си, а от това по-хубаво няма.
Проблемът е, че тази силна връзка, "подкрепена" и от вашите добри взаимоотоншения след развода, оставят у децата погрешното впечатление, че между вас всичко е о.к., че е само въпрос на желание и време да се съберете отново.
Ако наистина не искаш по никакъв начин връщане назад (което не е за препоръчване по никакви параграфи), намери начин поне ти да се дистанцираш кардинално от баща им и да им кажеш/покажеш недвусмислено, че имате прекалено големи различия и съвместен живот не е възможен.
absurt, какво е обяснението на децата освен ''мразим новия чичко, но и ние не знаем защо'' ? Ясно е, че ситуацията не им понася, деца са, не лесно да приемеш факта, че родителите ти не се обичат вече, чувствата има са наранени.
Тогава майка им да си се отдели с тях и да си седи само с тях.
Ако се събере с бащата това няма да промени факта, че тя вече НЕ го обича и не иска да има общо с него. С какво това ще помогне на децата? Ще гледат родителите си заедно, супер, до някое време ще се радват, но после ще пораснат и ще осъзнаят истината а.к.а., че родителите им не искат да са заедно. Страхотно е да живееш в такова семейство!
Тогава майка им да си се отдели с тях и да си седи само с тях.
Ако се събере с бащата това няма да промени факта, че тя вече НЕ го обича и не иска да има общо с него. С какво това ще помогне на децата? Ще гледат родителите си заедно, супер, до някое време ще се радват, но после ще пораснат и ще осъзнаят истината а.к.а., че родителите им не искат да са заедно. Страхотно е да живееш в такова семейство!
Едното дете е на 10 години и ако мислиш, че нищо не разбира, бъркаш!
Освен това, децата не са видели нищо лошо от баща си- нито като грижа към тях, нито към майката, та те нямат причина да обичат новия- напротив, той е виновен, че ги лишава от баща.
И добре, че така мислят, защото в техните очи, не може никой да не е виновен, че са нещастни.
И ако не е " навлекът", ще остане виновна да е майката, и ще стане страшно!
Не бих се наела да съветвам в такава ситуация, но и не бих замитала под килима чувствата на децата и оправдавала лекотата, с която майката си е тръгнала.
Никъде в описанието не се споменава, че е навлек. Дори обратното, държи се добре с децата. Ако беше навлек, решението е ясно. Но той приема децата и си представям и той как се чувства в ситуацията.
На 10 години съм съгласна, че разбират какво се случва (останах с впечатлението,че са много по-малки), не искат нов мъж до майка им. И колко ще продължи това? Ако наистина има възможност жената да е щастлива с този човек? Защо да не остане с него при положение, че той приема децата? Защо трябватя да стане роб на децата си при положение, че на тях единственото което им лиспва е, че мама и тате не живеят заедно. Мама и тате дори и да живеят заедно няма да се обичат както преди. Какъв е смисълът?
В момета съм с момче което е дете на разведени родители. Като малък до 15-16 -годишна възраст не е приемал, че майка му може да е щастлива с друг мъж. Сега той е почти на 25 години и поема по свой път. А майка му не иска да го пусне защото остава буквално сама. Синчето ѝ ще си намери жена и други приоритети, а тя осъзнава, че ще си кукува сама защото не е могла да се справи с емоциите на детето си.
Аз в цялата картинка се боря с една привързана мама, която не пуска детето си да живее защото ще остане безкрайно самотна.
Всеки сам си строи живота и на авторката ѝ предстоят нелеки решения.
В момета съм с момче което е дете на разведени родители. Като малък до 15-16 -годишна възраст не е приемал, че майка му може да е щастлива с друг мъж. Сега той е почти на 25 години и поема по свой път. А майка му не иска да го пусне защото остава буквално сама. Синчето ѝ ще си намери жена и други приоритети, а тя осъзнава, че ще си кукува сама защото не е могла да се справи с емоциите на детето си.
Аз в цялата картинка се боря с една привързана мама, която не пуска детето си да живее защото ще остане безкрайно самотна.
Всеки сам си строи живота и на авторката ѝ предстоят нелеки решения.
Аз в цялата картинка се боря с една привързана мама, която не пуска детето си да живее защото ще остане безкрайно самотна.
Всеки сам си строи живота и на авторката ѝ предстоят нелеки решения.
После го приех, пък той се оказа гнила ябълка............
Та, на теб ти се губят едни 10 години в историята- в тях " мама" е можела да се погрижи за себе си.
Но, ако твоето момче не е позволило, не се чуди, че днес тя не го пуска.
Не само децата стават жертва на родителите си..............
Децата ти имат фалшиви надежди, че с баща им може да се съберете, затова натискат натам 
Аз още при развода обясних, че каквото и да става занапред, каквито и неща да се променят, с баща им никога повече няма да сме заедно, при никакви обстоятелства. Никога никое дете не е и повдигало въпроса да се събираме. Ама наистина нито веднъж. Виждат си баща си редовно, но и през ум не им минава, че може да сме заедно.
И аз не бих се върнала при бивш съпруг. По-скоро бих поговорила с децата какво ги притеснява в новия човек - нещо конкретно ли, или че просто не е баща им.
А това пък да ставаш мъченица и след нови връзки и на двамата да градите пак общ дом ми се струва безумно.
И аз си обичам от сърце децата, ама не бих се насилвала да се събирам с баща им, при положение, че всичко е приключило.
Аз още при развода обясних, че каквото и да става занапред, каквито и неща да се променят, с баща им никога повече няма да сме заедно, при никакви обстоятелства. Никога никое дете не е и повдигало въпроса да се събираме. Ама наистина нито веднъж. Виждат си баща си редовно, но и през ум не им минава, че може да сме заедно. И аз не бих се върнала при бивш съпруг. По-скоро бих поговорила с децата какво ги притеснява в новия човек - нещо конкретно ли, или че просто не е баща им.
А това пък да ставаш мъченица и след нови връзки и на двамата да градите пак общ дом ми се струва безумно.
И аз си обичам от сърце децата, ама не бих се насилвала да се събирам с баща им, при положение, че всичко е приключило.
Децата, когато са по-малки, винаги имат фалшиви надежди, особено ако не са били свидетели на скандали, физическо насилие. Когато БНД реши, че има един живот и трябва да си го изживее, синът ми беше на 11 г. - нещичко му обясних, но как да обясниш на тази възраст какво означава любов, привличане, разочарование.... Независимо, че не получавах абсолютно никаква финансова подкрепа, не го спрях да се вижда с него, както и с баба му... След около 2 г., на Коледа, за пръв път отидох на съвместен обяд - е, тогава разбрах, че всъщност детето все още се е надявало, че ще се съберем, че лъжел приятелите си, че баща му е на работа в чужбина... /историята от този обяд беше и грозна, и тъжна, и поучителна и за двама ни - за мен и сина ми/. След около 2 г. срещнах настоящия си съпруг - сина ми беше на около 14 - 15 г. - просто го информирах деликатно, че може би.... това и онова... и че ще живеем заедно с този човек. Така и стана - какво точно е изпитвал той, не знам - но, продължи да се вижда с баща си, даже аз малко се дразнех от това, защото всичко, което той получи като образование, материална обезпеченост и реализация, беше благодарение на втория ми съпруг... Но, това са си били неговите емоции... Същевременно, сега, той много харесва и държи на мъжа ми, за него това е неговото семейство.
От друга страна, децата на втория ми съпруг /аз нямам нищо общо с развода му/, вече възрастни хора, с техни семейства/, дори и след 14 г. продължават да ме игнорират. За мен, по-точно те не приемат избора на баща си, но тук темата май е по-материална, не емоционална. А баща им не знае как да постъпи - от една страна разбира моите чувства и че те не са прави, от друга - не иска да се кара с тях, така че - балансираме на базата на компромиси, което не е най-доброто за нас двамата и понякога генерира конфликти, но...
С две думи - всички междуличностни и семейни отношения понякога са трудни, но, когато нещата се случат трябва да се търси някакво решение, удовлетворяващо донякъде всички. Но, от личния ми опит /защото не съм млада, а и съм минала през подобни ситуации/ - наистина не трябва да се забравя - имаме един живот, децата рано или късно имат своя, но, няма нищо по-лошо от това да живееш чрез нечий чужд живот, или на 50 плюс, да се чудиш какво или с кой ще правиш до края на живота си...
От друга страна, децата на втория ми съпруг /аз нямам нищо общо с развода му/, вече възрастни хора, с техни семейства/, дори и след 14 г. продължават да ме игнорират. За мен, по-точно те не приемат избора на баща си, но тук темата май е по-материална, не емоционална. А баща им не знае как да постъпи - от една страна разбира моите чувства и че те не са прави, от друга - не иска да се кара с тях, така че - балансираме на базата на компромиси, което не е най-доброто за нас двамата и понякога генерира конфликти, но...
С две думи - всички междуличностни и семейни отношения понякога са трудни, но, когато нещата се случат трябва да се търси някакво решение, удовлетворяващо донякъде всички. Но, от личния ми опит /защото не съм млада, а и съм минала през подобни ситуации/ - наистина не трябва да се забравя - имаме един живот, децата рано или късно имат своя, но, няма нищо по-лошо от това да живееш чрез нечий чужд живот, или на 50 плюс, да се чудиш какво или с кой ще правиш до края на живота си...
Е, до 14 и аз не приемах новия на майка ми- едно, че баща ми ме ползваше за парламентьор, който да я кандърдисва да не се развежда, второ- че бях наясно защо се развежда тя и трето- не го харесвах отникъде.
После го приех, пък той се оказа гнила ябълка............
Та, на теб ти се губят едни 10 години в историята- в тях " мама" е можела да се погрижи за себе си.
Но, ако твоето момче не е позволило, не се чуди, че днес тя не го пуска.
Не само децата стават жертва на родителите си..............
[/quote]
Така е, absurt. За това родитлите трябва да опитат да се справят, до колкото могат, с емоциите на децата.
Авторката най-добре си знае в каква ситуация е. Дали наистина обича този мъж с когото е в момета или може да изчака малко докато децата се съвземат. Или може би го е вкарала в живота им прекалено бързо и грубо.
Идеята ми е, че все пак не бива да изпуска възможността да е щастлива. Децата са деца, а и кой знае дали баща им всъчност не ги ползва и тях за парламентьори и не ги настройва отрицателно
Не казвам в никакъв случай да си намери мъж колкото да не е сама. В никакъв случай.
Интересно ми е бащата ако си намери нова жена към нея как ще се отнесат децата ?
Monik80 , ще ти кажа откровено какво мисля за теб - ти си едно глупаво момиче което в живота си прави само глупости , като за тези си постъпки се оправдава с децата си . Аз не исках да правя такава простотия ама заради децата , онакава простотия - пак заради децата . Хайде да спреш с тия деца , а ? Добре оженила си се , направили сте две деца , любовта лека полека си е отивала и на нейно място са се настанявали привикването и търпимостта , това се случва във всички нормални семейства. Но не, ти решаваш че не може така, и решаваш отчаяно да си търсиш принца на бял кон . Зарязваш мъжа си - като това го правиш естествено в името на децата . След това се хвърляш на следващия принц , минават няколко години , и осъзнаваш, че и тоя принц всъщност е същия простак като бившият ти мъж . И сега си в дилема, с кой от двамата принца( простака ) да живееш , и за това естествено пак са виновни децата .
Аз съм единственият в тоя форум който ще ти го каже - няма нищо срамно да се съберете отново с бившия ти мъж ! Преди време сте взели грешно решение - добре минало бешело . Били сте млади , зелени , мислели сте че всичко което хвърчи се яде . Сега , от дистанцията на годините , с понатрупано сребро в косите , сте готови да преосмислите решението си . Няма нищо лошо в това , няма нищо срамно .
Само да те предупредя , ако решиш да се съберете с таткото , и после пак да му биеш шута , тогава децата ти ще са достатъчно големи, за да могат ясно да заявят, че искат да останат с баща си .
И второ предупреждение - внимавай как се отнасяш с децата си , един ден те ще ти избират старческия дом !
Аз съм единственият в тоя форум който ще ти го каже - няма нищо срамно да се съберете отново с бившия ти мъж ! Преди време сте взели грешно решение - добре минало бешело . Били сте млади , зелени , мислели сте че всичко което хвърчи се яде . Сега , от дистанцията на годините , с понатрупано сребро в косите , сте готови да преосмислите решението си . Няма нищо лошо в това , няма нищо срамно .
Само да те предупредя , ако решиш да се съберете с таткото , и после пак да му биеш шута , тогава децата ти ще са достатъчно големи, за да могат ясно да заявят, че искат да останат с баща си .
И второ предупреждение - внимавай как се отнасяш с децата си , един ден те ще ти избират старческия дом !
Здравей! Моето мнение, е че не трябва да жертваш щастието си. Децата са егоисти, един ден ще си хванат пътя, а ти ще си до човек, когото не обичаш. Ще те разберат рано или късно и ако им се обясни, че въпреки всичко вие ги обичате и по-добре за всички е мама да е спокойна и щастлива, макар и разделена от тати. Предполагам им е обяснено, че баща им ги обича и няма значение къде живее. За никой не е добра идея тази крачка назад.Успех!
Както виждаш, мама съвсем не е спокойна и щастлива с другия, щом децата ѝ са нещастни- просто нейният егоизъм не е безграничен.
Аз пък, въобще не съм убедена, че след като роди едно дете на новия мъж, няма да се озове в същото положение като с първия.
Реално погледнато, тя няма причина, извън раждането на децата и натоварването от грижите през първите месеци, за да охладнее към бащата.
Това, че понякога се напива и става раздразнителен, е избиване на чивия- добре, че и в такова състояние се владее....
Да разбираме ли, че според теб, това че жената не обича бившия си, няма никакво значение? Да, може би най-добре е да поживее малко сама с децата, за да свикнат с новата обстановка. Няма значение и че пиянството му е лошо, колкото и рядко да се случва? Не се знае дали някога няма да спре да се владее. Децата са най-важни, но и щастието и спокойствието на родителите не са за пренебрегване.
Проблемът е в даването на децата всеки уикенд на БНДто, ако го сведете до веднъж месечно ще има коренна промяна в поведението на децата. Ще оимат време да приемат и свикнат с приятеля на майка им.
За мен е твърде ясно какво става тука... бащата бърза от работа в къщи, на градина и на училище да води деца, да сменя памперси, да ги храни с лъжичка, в къши сигурно помага и едва ли не запасва престилка - демек хич не е секси вече, тестостерона му е спаднал под нулата, а пък новият си е ерген - с него събота и неделя няма пускане на прахосмукачка или писане на домашни, ами има спа-центрове, молове, излежаване в къщи и секс докато децата са при баща си.
Ми и аз да съм, ще харесвам новия, а не стария.
Децата обаче по каква причина трябва да го харесват повече от родния си баща?
Пълен егоизъм виждам тука и грижа само за себе си от страна на майката.
То и аз мога да кажа на жена ми "омръзна ми - айде бегай", половината време тя да взема децата а докато ги няма аз в къщи да си доведа някоя по-млада без деца и вместо да се занимаваме с малките разбойници да си легнем на дивана, да си пуснем филмче, да си палим свещи, да си правим масажи и да се чукаме, и да викам - брей, колко повече обичам тая новата, а оная старата хич не я обичам.
Ама това ли ще е най-доброто за децата ми?