Темата за СТИВЪН КИНГ - №13

Да, ГР го потвърждава: https://www.goodreads.com/book/show/32681.Das_Bild?from_new_nav= … ;from_search=true

Благодаря Лиляна

Видяхте ли това?  Стивън Кинг идва в София

Наскоро започнах да чета Кинг и реших с нещо по-кратко. Прочетох "Мъглата" и два сборника - "Всичко е съдбовно" и  "Понякога те се завръщат". Честно казано много не ми допаднаха с изключение на разказа "Човекът с черния костюм". Можете ли да ми препоръчате нещо негово от този сорт?

Дългата разходка

Благодаря!
Утре смятам да я започна.Видях че не е много обемна.

Аз срам не срам, ще взема да си попитам: Има ли книга на Кинг, към която подхождате, или сте подходили с известни резерви? Примерно идеята или темата не ви е допаднала, не особено положителните отзиви са ви повлияли, темпото на книгата(отново покрай отзиви) не ви е по вкуса, начинът на написване на книгата не ви допада или не сте се блъсквали с него и т.н. и т.н.?  Аз си признавам без бой, че е имало и има. Започвам първо с тези, които е имало, защото са по-малко:
1. Романът на Лизи: Преди да започна да го чета за пръв път, прочетох описанието отзад и нещо не ми допадна. Пък и по заглавието си направих извода, че няма да е по моя вкус. Историята с началото ви е добре известна, и тя също даде отражение, но пък си викам: "Колкото повече отлагам, толкова повече си увеличавам агонията, така че я да я подхвана колкото се може по-бързо, че да се свършва, може все пак да не е толкова зле." Мнението си за книгата вече изказах, но засега не мисля да я препрочитам.
2. Зеленият път: Не точно известни резерви, а нежелание да я почвам заради факта, че е много тежка чисто емоционално, а аз хич не ги обичам тези книги.
А сега тези, които не съм прочела все още:
1. Долорес Клейборн: прословутият начин на написване, един безкраен монолог, без глави, без празни редове. Явно ще трябва да се чете на един дъх, защото се опасявам, че ако направя известно прекъсване, ще загубя нишката.
2. Сърца в Атлантида: Темата за войната винаги ми е била неприятна и винаги ми е действала зле, независимо дали става въпрос за книга, филм, сериал или нещо друго. Другата причина е в носталгичната атмосфера. С нея вече се сблъсках в Джойленд и не си допаднахме и не смея да подхождам с високи очаквания, да не вземе да се повтори историята.
3. Бурята на века: Фактът, че е сценарий, издаден като книга, леко ме плаши. Досега не съм се сблъсквала с този формат и се боя да не би докато свикна с него, книгата да вземе да свърши и да остана неудовлетворена.
4. 22 ноември 1963: По подобие на Сърца в Атлантида, тук също имаме носталгична атмосфера. Само че вместо темата за войната, тук е засегната темата за смъртта на Кенеди, а тя не е сред тези, които представляват интерес за мен.
5. За писането: Мемоари на занаята: Първият ми сблъсък с документалната проза беше неуспешен и се боя да не се случи същото и с тази. Пък и не смятам, че съветите за писане ще ми бъдат от полза по някакъв начин.
6. Безсъние: Идеята за възрастни хора, които страдат от безсъние, не ме привлича нещо. А и темпото на книгата е бавно, а аз не си падам по такива книги. Мизъри и Играта на Джералд са изключения, там има огромна доза напрежение, което ме съмнява да присъства в тази книга.
7. Очите на дракона: Фентъзито не ми е сред любимите жанрове, а и книгата е по-скоро тийнеджърска, а аз също не си падам по такива книга.
8. Талисманът: Същата причина като при Очите на дракона + отзиви за трудното начало на книгата, което ми напомня на мъките ми с това на Романът на Лизи, от което още ме боли главата.
9. Малко след залеза: Не съм чела досега нито един сборник с разкази и новели на Кинг, а и специално за този се говори, че е най-слабият от всички на Краля, така че ето я причината за резервите ми.

В заключение ще кажа, че не е толкова важно с какви очаквания подхождаш към дадена книга, колкото това какви ще са впечатленията ти след прочитането и. Даже си мисля, че по-добре да подхождаш с известни резерви, отколкото с високи очаквания, защото шансовете за разочарование намаляват значително. А на мен още ми е гадно за Гробище за домашни любимци

1.Гняв - никога, никога няма да препрочета тази книга. След прочита и бях изпаднала в бяс.
2. Огън - започнах я, но направих асоциация с "За мишките и хората" и така и не я довърших. Все някога ще го направя, но чакам подходящ момент.
3. Бурята на века - гледала съм сериала който ми хареса, затова купих и книгата, но и мен това, че е сценарий ме спира да я прочета.

Единствените ми резерви към Кинг са породени от страх- дали пак ще ми изкара акъла по такъв начин, че да не посегна към него 14-15 години.
Но като се замисля, "Вълците на Кала" и "Песента на Сузана" ми обърнаха стомаха, прекалено гнусно ми дойдоха хорър елементите. Отложила съм "Вятъра през ключалката", защото ме е страх от творенията на Йеронимус Бош.  Има ли някакви гадости там?

Вярно, че много от книгите съм чела като тийнейджър, и съм ги оценявала според тогавашните ми критерии и емоции. "Гняв" и "Дългата разходка" ми бяха най-любими. "Талисманът" и "Очите на дракона" много обикнах също, сега кой знае как ще ги възприема. Дори "Очите.." по различни причини съм купувала 3 пъти.

Тези дни ще започна 22.11.63. А може би още утре.  Купих си я на хартия, много хубаво ухае. 

Тъкмо приключих 22.11.63. Стана ми много тъжно след края, също както след Дума Ки.

Започнах Дългата разходка, но не може да ме грабне, едва се удържам да не прескоча някъде напред за да се успокоя, че наистина има интрига в историята.



Аз умишлено избягвам подчертано ужасните му книги, защото много ми влияят. Засега намерението ми е да ги пробвам бавно и полека, след като изчета всичко друго.

В периода, когато изчетох основното количество Кинг, още нямаше интернет...в смисъл масово, във всеки дом визирам де...аз нямах компютър и не съм чела отзиви съответно. С приятели обсъждахме след като съм прочела книгата обикновено...Та предварителна нагласа не съм имала за никоя от книгите му....

Мизъри -първата ми, е оставила доста дълбока бразда в съзнанието ми, щом още си спомням оная с резачката , дето искаше да му реже крака...и ужаса... Имена и детайли не помня, както писах и преди, но усещания, чувства...такива общи неща-да.

Иначе Романът на Лизи ми е най-тегавата и безинтересна от четените от мен...

Огън го препрочетох скоро, хареса ми.

Романът на Лизи също ми е харесал.

Като по-тегава книга мога да определя Сблъсък, дори не съм я дочела.

Роуз Мадър ми вървеше леееко скучно, но остави добро впечатление в мен накрая.

Мисля, че няма книга на Кинг, която като цяло да не ми е харесала. Може едно или друго нещо в нея да не ми е допаднало, но общото ми впечатление винаги е било позитивно за него. За разлика от много други прехвалени книги, към които съм посягала, защото съм прочела добри отзиви за тях тук във форума, но са се оказвали пълен боклук.

Ich_Will_ дали съм останала с грешно впечатление, ако е така извинявай  , но като че ли не харесваш много творчеството на Стивън Кинг?

Не точно подхождане с резерви, а пълен отказ да чета имам към ТО, споделяла съм.
Да подхождам с резерви - не, не ме интересуват много отзивите, чета Кинг, заради самия него, т.е.  просто взимам поредната книга щом ми се дочете, наред, без да ме интересуват отзиви, тематика, заглавие, разказ, новела, роман... въпреки, че разказите са ми най-трудни, просто защото не обичам да чета разкази.
На отзиви мога да оставя например ако се колебая коя от 2-3-5 книги коя конкретно да подкарам първо.
Няколко книги са ме спъвали в процеса на четене, последните 2, към които надали някога ще се върна са Томичукалата и Черният дом.

Никога не подхождам с резерви що се отнася за Кинг.
Не случайно го определям като моя любим автор.
Дори в книга, която е оплюта от масовия читател, лично аз бих открила нещо, което за мен да определи книгата като гениална.
И обратното - досега само "Сблъсък" е такъв пример.

А аз се прецаках, та цялата я прочетох 

atari, с доста грешно впечатление си останала, но е факт, че с последните му две книги не се погодих. Говоря за Мъртвешки танц и Гробище за домашни любимци. Джойленд, Играта на Джералд и Колорадеца също не са ми от любимите му творби. Всичко останало ми е харесало. На четвърта страница съм дала впечатленията си за всяка една от книгите, които съм прочела от него. Просто понякога даден сюжет, идея, формат и начин на написване нещо не ми харесват и затова има негови книги, които не ги чакам с чак такова нетърпение, каквото останалите му. Към страшните му книги не подхождам с резерви, даже ги очаквам с огромно нетърпение да видя дали има шанс да се стресна и ако не се получи, не се разочаровам. Ако ми е харесала книгата, няма грам разочарование.