Темата за СТИВЪН КИНГ - №13

Много отдавна и много ми хареса.
 Dahlia, благодаря, сега като го прочетох и се сетих.

Това е последната книга на Кинг, която четох. Първата част много ми хареса, а втората ми беше доста мудна...

Здравейте, какво правите четете ли ?
 Аз  в момента чета "Тютюн" на Димитър Димов с голяма мъка я чета уж ми харесва и ми е интересна, но  ми е някък тежка за четене, и аз не знам защо , аз оставих Кулата на 4 част в началото заради нея  казах си ще я прочета за няколко дни и после се връщам на Кулата а то какво стана 1 седмица 77 страници от първата част съм прочела само  ужас.

Извинявайте за офтопика просто ми се искаше да споделя с някого читателските си несгоди 

Може би сега не си в настроение за "Тютюн"- защо не си починеш? Като ми върви трудно някоя книга не чета нищо няколко дни и после ми тръгва супер лесно, може да опиташ Или довърши Кулата за разсейване

Тютюн си е доста тежка и обемиста книга и моят съвет е да я оставиш и да се върнеш на Магьосникът, стига да не си я взела от библиотеката. Аз навремето успях да я прочета от-до и я харесах, но мисля, че трябва да се настроиш психически за нея и преди това да прочетеш няколко леки книги. Иначе и аз съм имала такива преживявания. Наскоро даже ми се наложи да оставя Ужас на Дан Симънс. Тя също е доста тежка книга, с много мрачна и потискаща атмосфера, подходяща за четене през зимата, а аз я подхванах във възможно най-неподходящия момент: през лятото,  веднага след като прочетох друга тежка книга и на всичкото отгоре сходна по жанр, а аз гледам да избягвам да чета такива книги една след друга.
Аз прочетох Играта на Джералд за втори път и Долорес една след друга. И двете книги много ми харесаха, не мога да преценя коя повече. Първата съм я чела преди 3 години и не бях впечатлена. Фактът, че това ми беше втората книга на Краля си оказа много голямо внимание. Още нямах достатъчно опит с него и не успях да я усетя нещо. Сега ситуацията е коренно различна и успях да я оценя подобаващо. Книгата ми разказа играта След като прочетох Клара и сянката на Хосе Карлос Сомоса, си помислих, че Играта на Джералд ще ми се стори като приказка за лека нощ пред нея. Нищо подобно И в двете книги не са ни спестени извращенията и гнусните подробности, дори тази на Кинг на моменти ми беше по-потресаваща. Бавното действие не ми пречеше, напрежението беше в конски дози и гласовете в главата на героинята не ме дразнеха, даже ми бяха много забавни. Много се радвам, че дадох втори шанс на книгата. Явно си е било до настроение. След време мога да дам втори шанс на Джойленд, може и тя да ми хареса. Оценката ми за Играта на Джералд мисля, че е повече от ясна. Категорично 5/5 като книгата в момента се нарежда сред една от любимите ми.
Долорес също я прочетох с огромно удоволствие. В началото леко ми пречеше това, че е един безкраен монолог от първо лице без глави и без празен ред. По едно време започнах да се притеснявам да не би жената да остане без дъх Макар книгата да не е хорър и дори да имаше гадни моменти, те да бяха в доста по-мек вариант от Играта на Джералд, историята е покъртителна и в никакъв случай не мога да се съглася, че това е една от най-слабите книги на Кинг. Според мен е много въздействаща, особено за жените, все пак главният герой е от женски пол и разказва своята история. За пореден път си проличава майсторството на Краля да изгражда женските образи. На моменти книгата доста ме забавляваше, но на моменти ме потискаше(нали съм жена ) и ме караше доста да се замислям. Успях да хвана връзката между двете книги и съм много доволна.
Оценката ми, отново без изненада, е категорично 5/5 и тази книга се превръща в една от любимите ми.
Бях започнала да чета Особени сезони на хартия, но за съжаление книгата е в безобразно състояние и се разпадаше в ръцете ми, от което много се дразнех. Видяло се е, че ще се чете в електронен формат.

Кинг е виртуоз в изграждането на женски образи 
Щом са ти харесали тези две книги ти препоръчвам да прочетеш и Мизъри, ако не си я чела. Също прекрасна книга.

Чела съм Мизъри преди доста време. Няколко страници по-назад съм изброила кои книги съм прочела и какво ми е мнението за тях.

В темата се говори и за филми по Кинг, нали? 

Няколко снимки от новата екранизация на "То":

Клубът на Неудачниците

То изглежда доста старовремски   Лицето само

Ще бъде в две части, първа за децата, втора за възрастните, премиера следващия септември.

Преди време бях започнала Играта на Джералд, но я оставих на около 50-та страница. Никак не ми беше харесала. Явно наистина има значение кога се чете, може би и след какво.
След твоя отзив отново ще и дам шанс.
Можеш ли да ми кажеш нещо повече за Клара и сянката?

qrye, да, тук може да се говори и за филми по Стивън Кинг, но редовно се вади секирата, защото неговите книги много трудно се филмират и феновете остават разочаровани. Аз нямам проблеми поради простата причина, че не си ги причинявам Единствено за Изкуплението Шоушенк мисля да се жертвам, но поне половин-една година след прочитането на Особени сезони.
Sparks, Играта на Джералд е много висока топка и е добре да имаш достатъчно опит с книгите на Кинг, за да я почнеш. Имай в предвид, че в повечето време няма действие и е пълна с гнусни описания. Доколкото ми е известно четеш главно по-леките му неща и от тежката артилерия си чела само Град Отчаяние. Моят съвет е постепенно да четеш наистина тежките му неща и чак тогава да се нахвърляш на Играта, като преди това прочетеш няколко леки книжки да се подготвиш психически. Клара и сянката на Хосе Карлос Сомоса е истинска психария. На моменти леко ме отегчаваше през първата половина, но пък за сметка на това втората беше много динамична и изпълнена с напрежение и обрати. Макар да е криминален роман със свръхестествени елементи, имаше моменти, в които си съперничеше с романите на ужасите. Понеже Кали го харесва, предполагам, че и тази книга няма да я разочарова. Препоръчвам я на хората, които си падат по психарските истории и на които не им пречат бавното действие и натуралистичните описания С нетърпение чакам да се потопя в следващата му книга, не съм сигурна дали ще е Стръв или Зигзаг. Търсих без успех в книжарниците негова книга, намерих само Тетрамерон, но ми се видя безумно кратка и цената малко височка.

Ich_Will, Град Отчаяние мнооооого ми хареса!Иначе правилно помниш какво съм чела и харесала. Много мисля коя да е следващата негова книга Отначало се бях спряла на Романът на Лизи, но и при нея има доста противоречиви мнения - на някои много им харесва, на други не им. За Талисманът какво ви е мнението  ?
Иначе Джойленд на мен много ми хареса! Дай и отново шанс след време 

От Джойленд не бях възхитена. Можеше и  по-добре да представи историята  Ако бяхме в училище щях да му напиша следната оценка: Добър (4) със забележката Можеш много повече! 

Sparks, Романът на Лизи е много добра. Първите 150 страници са много тегави и трябва да имаш търпението и нервите да ги издържиш и после книгата постепенно започва да увлича. Не се подвеждай по корицата на новото издание на Плеяда. Дизайнът е потресаващ и се чудя как са се съгласили да пуснат това нещо на пазара Талисманът не съм го чела и не мога да кажа нищо, но за нея също съм чувала, че първите 100 страници са трудни за четене. И двете не са от страшните книги, така че ако искаш, можеш да четеш смело.

Почнахме да гледаме сериала на "Под купола" в Нетфликс. Почти нищо общо няма с книгата, но все пак е доста интересно, засега. Свършихме снощи първия сезон.

Да   . Чакам да го видя това ново "То". Надявам се да са се постарали над екранизацията.
Чакам и филма за ТК, макар че там ми вгорчиха всичко още от каста  

Ich_Will, към филма "Изкуплението Шоушенк" бих прибавила и "Зеленият път" - само тези два наистина си заслужават гледането.
За Сомоса - луд е тоя, ама много. И ми харесва, наистина. "Клара и сянката" съм си я отбелязала, както и "Зиг-заг", и "Тетрамерон". Чела съм само "Стръв", която ме взриви от кеф и я препоръчвам, с уговорката, че си е психария  . След нея четох "Ключът към бездната", но я определям като четиво само за фенове на Лъвкрафт, иначе може да откаже читателя от автора.

Sparks, "Талисманът" е като приключение-приказка. Главният герой е момченце, което тръгва на път да търси лекарство за болната си майка. Мисля, че ще ти хареса.
Виж, втората част на книгата - "Черният дом" - си е чист Кинговски ужас. Там същото момченце е вече голям мъж. За мен три са най-бруталните книги на Кинг и "Черният дом" е една от тях.
Другите две са "Библиотечна полиция" и "Капан за сънища" - страхотни са, но са смазващи.

Кафе с мед, наистина сериалът няма почти нищо общо с книгата. Аз гледах само първи сезон и спрях. Сигурно щеше да ми задържи интереса ако не бях чела книгата, но промените не ми харесаха.

Не съм чела Долорес и Джералд   Но все някой ден ще стигна до тях.