Всичко е много индивидуално и до дете. Моята дъщеря се научи за седмица, а схвана идеята за две три дни. Никога не си го бях представяла така, не искаше дари да ака в гърнето преди това. Един два пъти е опишквала леглото, долу сме на паркет, без килим така, че нямаме кой знае какви инциденти.
Знам че и по месяци отнема, така ме търпение и упоритост. В началото я питах през 10 мин дали й се пишка, вече сама ми казва и доста стиска, на път почти не спираме, а дота пътуваме.
Знам че и по месяци отнема, така ме търпение и упоритост. В началото я питах през 10 мин дали й се пишка, вече сама ми казва и доста стиска, на път почти не спираме, а дота пътуваме.
Питам я през 20 минути, ходим в тоалетната, виси там и нищо...в повечето случаи...после пишка в гащите и не я бърка, че е мокро. Сама обяснява, че сърничките на гащите й ще плачат ако ги напиша, ама до там. Или не схваща идеята или иска да има памперс като бебето. Ще мине лятото така, а исках да го махаме тоя памперс, но си мисля че няма да стане докато тя не реши. Изобщо не стиска като гледам...Ще се помъчи още малко пък дано се получи... 
Прибрах го за 2 седмици и като го извадих пак - чудо - за 2,3 дни схвана всичко и само 2,3 пъти се е изпускала - преди да се научи хубаво да стиска. Казва си, че има пиш, но не може да стиска и се изпуска. Малко по-дълго, около седмица, докато се научи и акото да стиска, иначе го изстрелваше заедно със събуването на гащите. 
От около месец нямаме никакъв проблем вече. Не ми е опишкала нищо, а тъкмо бях навила ММ да си вземем куче, защото така и така ще се пере всичко, докато "бебетата" се научат къде да си вършат нещата. Обаче т. к. няма инциденти, ММ се отметна и пак не иска куче. 
А сина ми каза, че заради мен нямаме куче, защото много бързо съм научила Надя да пиша на гърнето. Трябвало да я оставям да се напишква... 
