- Публикувана: 1 март 2016, 15:50 ч.
- Последно мнение: 27 март 2016, 16:50 ч.
Носите ли мартеници?
Да, нося! С голяма радост и не защото, ако я нося ще съм здрава, а ако не я нося, ще се разболея, а защото този ден ме кара да се чувствам българка (да, знам, че се носят и в Сърбия, и в Румъния. Да кажем, че се чувствам свързана с корените си). А това, че е езически празник изобщо не ме притеснява или вълнува. Като човек, който почти девет години живее извън България имам чувството, че има целенасочена политика да ни се промиват мозъците, кое е езическо, кое не е правилно, а не кое ни определя като народност. Баба Марта е толкова чист и позитивен празник, пълен с надежда, че се чудя защо трябва да се оплюва.
Тази сутрин набързо направих четири гривнички от вълнена прежда, защото съвсем бях забравила, че е Баба Марта. За утре имам поръчка да направя още две за две белгийчета, че искат и те да носят.
Надявам, че родителите им няма да размахат пръст, че това не е по католическия канон (майтапя се).
Тази сутрин набързо направих четири гривнички от вълнена прежда, защото съвсем бях забравила, че е Баба Марта. За утре имам поръчка да направя още две за две белгийчета, че искат и те да носят.
Надявам, че родителите им няма да размахат пръст, че това не е по католическия канон (майтапя се). 
нещо нишката ми се губи, честно. За утре имам поръчка да направя още две за две белгийчета, че искат и те да носят. Надявам, че родителите им няма да размахат пръст, че това не е по католическия канон (майтапя се).
Надявам, че родителите им няма да размахат пръст, че това не е по католическия канон (майтапя се).Миналата година (първи клас) ги запозна с празника, направи им малка презентация за баба Марта, Пижо и Пенда и подари пак на всички. Мартеничките на децата от миналата пролет още си стоят на дървото в двора на училището.
За утре имам поръчка да направя още две за две белгийчета, че искат и те да носят. Надявам, че родителите им няма да размахат пръст, че това не е по католическия канон (майтапя се).
Надявам, че родителите им няма да размахат пръст, че това не е по католическия канон (майтапя се).Миналата година (първи клас) ги запозна с празника, направи им малка презентация за баба Марта, Пижо и Пенда и подари пак на всички. Мартеничките на децата от миналата пролет още си стоят на дървото в двора на училището.
Браво на детето!
Аз едва смогнах за нас да направя преди работа, а на кучето закичихме една, останала от миналата година
Не живеем в България и за съжаление традицията с всяка година 'избледнява' 
Ей на , забравих да вържа на големиия сутринта мартеничка на ръката , като се прибере ще го направя но не знам дали ще иска да я носи
Миналата година я носи няколко дена и я махна , то и ние така броени дни
Ей на , забравих да вържа на големиия сутринта мартеничка на ръката , като се прибере ще го направя но не знам дали ще иска да я носи
Миналата година я носи няколко дена и я махна , то и ние така броени дни 
Не живеем в България и за съжаление традицията с всяка година 'избледнява'
Ей на , забравих да вържа на големиия сутринта мартеничка на ръката , като се прибере ще го направя но не знам дали ще иска да я носи Миналата година я носи няколко дена и я махна , то и ние така броени дни
Ей на , забравих да вържа на големиия сутринта мартеничка на ръката , като се прибере ще го направя но не знам дали ще иска да я носи
Миналата година я носи няколко дена и я махна , то и ние така броени дни Скрит текст:
Хубав аватар 
Чак на моменти се бъркам със себе си 
Чак на моменти се бъркам със себе си 
Не нося, но не заради езическия ритуал. Така че моят отговор го няма и няма как да гласувам. Не ми дреме християнски ли е или не е. От няколко години, вече повече от 5, не приемам мартеници от знайни и не знайни и не подарявам. Уважавам традициите, но този кич от сергии и подаряване на всеки срещнат не е в традицията ни и това в което се е превърнала вече ме отблъсква. Затова съм решила за себе си да не нося и да не участвам в това. Забелязвам, че не съм сама.
Моят отговор на кича е различен - не искам хубавата традиция да загине, предпочитам да се върнем към смисъла на празника и да възродим традицията такава, каквато е била. Затова не купувам готови мартеници, правим ги вкъщи от бяла и червена прежда, доставя ми удоволствие и да ги правя, и да ги подарявам. Не съм религиозна, изказванията на църквата и на православните фанатици подминавам като неуместни и заслужаващи единствено съжаление в заблудата си. Пожеланията за здраве и радост са нещо прекрасно и предпочитам да ги има.