Сайтовете за запознанства и лъжите

Амин!
Таман мислех да пиша, че почти няма жена да се зарадва на теми за килограми, външен вид и безплатен секс с (проекто)съпруга. Дори и сред бгмамите.

Да не харесваме over sized не е непременно форма на дискриминация. По същия начин и те дискриминират "скелетите", "хилките", "нацепените", "вманиачените", "лудите на стадиона". По същия начин и те правят гръмки изказвания "Визията не е всичко!", "Красотата е преходна!", "Ай да я питам като остарее все такава ли ще бъде..."
Като не са от един свят, като не споделят сходни виждания, манталитети, режими на хранене, любов към спортуване - съответно изкарване на свободното време, защо да се правят на широкоскроени и да рецитират клишета "Не държа на външия вид, държа на начина на мислене".
Ами те се преплитат и живеят в един организъм - начинът на мислене и външният вид. Нали не са части от две отделни личности, а съставляват една?!

Аз съм спортно ориентирана, ям малко, ям "модерни храни". От класическите, познатите, любимите на много хора, харесвам таратор, пълнени чушки и мусака (само това). Прекрасната неделя за мене е тази на Витоша. Имам екипи и обувки и за жега, и за сняг. Какво да правя с някакъв пълничък господин, който дори не може да си представи да катери нагоре килограми, да пъшка, да се мори и поти. Господин, който иска в неделя да бъде в кухнята на масата, да му е вкусно, да му е уютно, домашно приготвено, да гледа филмчета на спуснати щори, да пие качествена биричка крак връз крак.
Не го дискриминирам заради едни 20-30 излишни килограми. Сигурно е прекрасен човек. Просто аз не съм перфектната готвачка, от която той има нужда. И от прекрасен човек, ще го избие на глад и нерви. Различни темпераменти, различни хобита, на различни неща казваме "ммм хубаво е!" Защо трябва да си "мешаме шапките". По-добре да се държим на разстояние. И не е дискриминация точно по смисъла на думата, описан в речниците.

Имат. Например да не атакуват безпредметно представители, извън целевите си групи. Или, ако все пак си търсят мъж, а не само мъжки за разплод и прислуга, да се опитат да видят и хубавото в насрещния, за да тръгне и комуникация, и отношения.

Да не харесваме дебели не било дискриминация?! Не е, но как ви звучи следното:

"Къв е тоя плешер, бе? И смее да ми говори! Вместо да вземе да скрие някъде или направо да се застреля!" Добре? Май зависи и по какъв начин си изразяваме нехаресване то.

Братанчо звучи така, а именно, че дебелите жени едва ли не трябва да са по-ниски от тревата и за малко мъжко внимание да примират от кеф, а те какво? Смеят и самочувствие да имат нещастниците!

Добре, дискриминация е да не харесваме дебели.
А те да не харесват слаби, какво е?

Смятам, че написах дълъг и много толерантен пост с обяснения защо не бих искала да губя времето на дебел човек със себе си.
Докато сме на работа, няма да общуваме, а за свободното време след работа и за почивните дни, ще имаме различни идеи и намерения. Който от това разбира, че съм дискриминатор, да си го разбира и да ми се сърди колкото иска.

Никой не се вълнува, какво харесваме аз, ти, той. Драма няма.
Въпросът е, защо би налагал мнението си за нехаресване на друг човек?

Да бяха само дебелите! Толкова народ е тормозен заради външен вид!
Ама ние що да не се направим на ощипани?!

За мен стойността на човека е извън външния вид.
 Извисила съм възприятията си над тленното и си живея спокойно с човечеството.
Неспокойствие ми вкарват тези, дето тропат с краче " Така трябва"

Постът ти ми харесва и е много добре аргументиран, но да питам нещо относно това, което съм удебелил: различни темпераменти (ами.... те всички са така, няма двама еднакви човека), различни хобита (ами... то и това не е задължително), третото пак така... Защо това непременно да значи, че си "мешите шапките" и, следователно, да се държите на разстояние, ако всеки е наясно с различните интереси на другия и не му натрапва своите? За една връзка се иска общ интерес за нещо съвсем друго, не хобитата и битовизмите (общи такива са само препоръчителни, не и задължителни) покрай вас двамата.

Мхм, връщаме се на килограмите.

Бе... евала ти правя за този коментар всъщност, ама... вярваш ли си, като го пишеш като критерий? Масовият мъж е слабак (да не се бърка със слаб като в "слаб и строен")  и не вдига нищо по-тежко от халба за бира, а веднъж на високосна удря рамо на приятел с пренасяне на някой диван или хладилник. Такъв мъж, ако трябва да си вдигне жената, за да я пренесе от дивана на спалнята, ще се сецне. И говорим за жена на съвсем нормални килограми, не за яко наднормено тегло.

П.С. Имах приятел, който ме използваше за допълнително тегло при набирания. Доооста яко усещане. Далеч съм от 45-килограмова миньонка, само да кажа.

А на Братан коментарът е далеч от "по темата", никакви разсъждения, просто влезе да сподели мнение, че пълните жени не трябва да имат самочувствие.

Това, което си написал, важи единствено за хората, търсещи сериозна връзка или брак по сметка / с някакъв вид изгода. При всички останали (хората, търсещи истинска любов и взаимност), водеща е сплотеността и сходството в интересите, хобитата, житейските възгледи и т.н.

Под "на различни неща казваме "ммм хубаво е!"" аз разбирам именно това – партньорите да си падат по противоположни неща. Например, на единия му е "хубаво" 2-3 космати домашни любимеца да го радват вкъщи, другият не би могъл да понесе подобна гледка и смята, че мястото на "гадинките" е "на двора".
Коментирам написаното от Esmee.

"Два остри камъка брашно не мелят."

Неее, Горджи, чудя се дали не е двустранно това с килограмите. Жените биха ли проявили интерес към мъж със свръхтегло, ако иначе е готин.

Със свръх тегло са все още малък процент българи.
Защо да не прояви, има всякакви вкусове и хора.

Според мен, със сигурност има достатъчно такива, та дори да има не малък избор..
Въпросът е този избор дали него ще го устройва или се цели не там, където може да бъде оценен?