Здравейте! 
Аз съм момиче почти на 19 години. Вчера прочетох една статия за т.нар. "емоционално хранене" и забелязах, че описанието на това състояние е все едно описание на мен. Аз до момента нямам проблеми с наднорменото тегло, въпреки че в последно време съм качила 4-5 килограма, но от 1 година насам ми е направило впечатление, че ям супер много, особено сладки неща, тъпча се до преяждане, след това умирам от яд на себе си, че съм погълнала толкова много храна и че мога да напълнея (като малка бях пълна и се чувствах ужасно и след като отслабнах преди доста време си бях казала, че никога повече няма да позволя да напълнея отново), да получа диабет и т.н. Всеки път си казвам, че "от утре" спирам да ям толкова сладки работи, че започвам да ям здравословно, без да преяждам, но така и не се получава. Не успявам да ям нармално, а единственият начин да поддържам теглото си е 2-3 дена да ям до пръсване, след това 2-3 дена да ям само нискокалорични храни и да гладувам и така постоянно в последните 1-2 години. В момента това да изям 2-3 големи шоколада на едно ядене е нищо за мен. Досега се ядосвах, че може би самата аз съм такава, че не мога да се въздържам от яденето и то ми доставя такова удоволствие, но след като прочетох статията за "емоционалното хранене" реших, че е възможно да правя всичко това на някаква психологическа основа. Също така имам някакъв странен навик, когато съм нервна си чопля раните по кожата, обаче от това стана така, че ми се появиха белези и от миналото лято вече ме е срам да нося къси панталони през лятото, защото белезите се виждат много.
Наистина много искам да премахна тези ужасни навици и самите те ме карат на моменти да се мразя за това, че съм си ги създала. Знам, че трябва аз самата да си изясня какво ме притеснява и какви са страховете ми, и мисля, че знам какви са моите, но не знам как да се справя с тях и не знам как да си намеря стимул за това. Понякога си мисля, че не би било лоша идея да отида на психолог, но финансовото ми състояние не го позволява, а всеки път, когато се пробвам да споделя със семейството ми какво ме тревожи (всъщност единственото ми останало семейства са баба ми, дядо ми и леля ми), те не ме разбират и ме упрекват, че не съм права, и още повече се изнервям. Знам, че много ме обичат, но все пак никога не могат да ме разберат в такива отношения.
Затова моля за съвет в този форум за това как да се справя с "емоционалното хранене" и да се отърва от целия този стрес, който може би сама си създавам, мислейки постоянно негативно, защото всичките ми опити до момента са само краткотрайни и не знам какво да правя.
Благодаря предварително
Аз съм момиче почти на 19 години. Вчера прочетох една статия за т.нар. "емоционално хранене" и забелязах, че описанието на това състояние е все едно описание на мен. Аз до момента нямам проблеми с наднорменото тегло, въпреки че в последно време съм качила 4-5 килограма, но от 1 година насам ми е направило впечатление, че ям супер много, особено сладки неща, тъпча се до преяждане, след това умирам от яд на себе си, че съм погълнала толкова много храна и че мога да напълнея (като малка бях пълна и се чувствах ужасно и след като отслабнах преди доста време си бях казала, че никога повече няма да позволя да напълнея отново), да получа диабет и т.н. Всеки път си казвам, че "от утре" спирам да ям толкова сладки работи, че започвам да ям здравословно, без да преяждам, но така и не се получава. Не успявам да ям нармално, а единственият начин да поддържам теглото си е 2-3 дена да ям до пръсване, след това 2-3 дена да ям само нискокалорични храни и да гладувам и така постоянно в последните 1-2 години. В момента това да изям 2-3 големи шоколада на едно ядене е нищо за мен. Досега се ядосвах, че може би самата аз съм такава, че не мога да се въздържам от яденето и то ми доставя такова удоволствие, но след като прочетох статията за "емоционалното хранене" реших, че е възможно да правя всичко това на някаква психологическа основа. Също така имам някакъв странен навик, когато съм нервна си чопля раните по кожата, обаче от това стана така, че ми се появиха белези и от миналото лято вече ме е срам да нося къси панталони през лятото, защото белезите се виждат много. Наистина много искам да премахна тези ужасни навици и самите те ме карат на моменти да се мразя за това, че съм си ги създала. Знам, че трябва аз самата да си изясня какво ме притеснява и какви са страховете ми, и мисля, че знам какви са моите, но не знам как да се справя с тях и не знам как да си намеря стимул за това. Понякога си мисля, че не би било лоша идея да отида на психолог, но финансовото ми състояние не го позволява, а всеки път, когато се пробвам да споделя със семейството ми какво ме тревожи (всъщност единственото ми останало семейства са баба ми, дядо ми и леля ми), те не ме разбират и ме упрекват, че не съм права, и още повече се изнервям. Знам, че много ме обичат, но все пак никога не могат да ме разберат в такива отношения.
Затова моля за съвет в този форум за това как да се справя с "емоционалното хранене" и да се отърва от целия този стрес, който може би сама си създавам, мислейки постоянно негативно, защото всичките ми опити до момента са само краткотрайни и не знам какво да правя.
Благодаря предварително
