да, отнесох неврозата и все още имам кошмари, но 80% живеят заедно с онези 20%, учат заедно и т. н., за това хич 20% не минават само по допирателната 
- Публикувана: 5 март 2016, 12:20 ч.
- Последно мнение: 9 март 2016, 13:52 ч.
Неочаквано - бременна на 40 години
То няма нужда особено от гледане и възпитаване, почти възрастен е, н
Не казвам, че не са се интересували, но вероятно са били видели дотогава, че мога и сам да се оправям и да ми имат доверие да ме оставят да правя каквото знам. И университета сам съм си избрал, и първата работа сам съм си намерил.
Виж, да ме хванат да гледам бебешор обаче едва ли щях да съм съгласен.
Е това е по-скоро изключение, в над 80% от случаите при тийновете е по-скоро невроза на родителя, отколкото истински проблемно поведение. Проблемите идват от 20-те процента, които пък са с неглижиращи родители. При останалите нещата биха се наредили, дори без някой да кръжи като хеликоптер.
Но се чудя ако ти си на 60 и имаш тийн, дали изобщо ще те приема насериозно. Чисто физически дори...сигурно ще му се струва, че утре може да пукнеш.
Но се чудя ако ти си на 60 и имаш тийн, дали изобщо ще те приема насериозно. Чисто физически дори...сигурно ще му се струва, че утре може да пукнеш.
Копирай си постовете и като му дойде времето чети, да видиш колко далеч от действителността си.
Е какво да го мисля, аз като тийн бях пълен психопат, някои неща изобщо родителите ми не ги и подозираха. Мисля, че това е азбучна истина, не е нужно да ми го сервираш като някакво невероятно откровение.
По-скоро откровението е, че нещата са скрити на очевидни места и си личат, но родителите си затварят очите или са прекалено заети, нежелаещи или просто тъпи, за да прозрат какво става.
По-скоро откровението е, че нещата са скрити на очевидни места и си личат, но родителите си затварят очите или са прекалено заети, нежелаещи или просто тъпи, за да прозрат какво става.
Цитат
Не дай си боже изтеглиш и "късата клечка" и детето има някакъв проблем.
На младини изобщо не са ми и минавали такива мисли, но сега - да.
На младини изобщо не са ми и минавали такива мисли, но сега - да.
Друго е, когато го видиш и опиташ.
Това е и една от причините, поради които по- възрастните и опитни хора някои неща просто не желаят да си ги причиняват- на себе си и на близките си. Защото вече са видели и знаят. Познават себе си и капацитета си. Знаят доста по- добре къде им е границата на възможностите.
Ако човек не е свикнал да се замисля върху това, не се познава добре, няма достатъчно опит, може и да се надцени, и той и всички около него да страдат ненужно.
Затова е важно каква е ситуацията. А тя при авторката не е "нямам деца, поради което много искам", а "имам деца и ми стига толкова".
Дори финансовата страна не е най- сложната често. Както, смятам, че е и в случая.
Aз, като родила на 25 години и искаща второ в следващите 15, сега не бих родила. Минах през кризата да искам дете, не се получи, защото съпругът ми не желаеше и имаше само вяли опити, които не доведоха до резултат. Сега съм на 40, с 16 годишен син и нищо не би ме накарало да имам бебе. Не съм правила аборт и не мога да коментирам емоционалната страна, но от моята камбанария не бих се върнала към майчинство.
Славе, теб те разбирам, но ти имаш желанието, а и възможността да се насладиш на майчинството си. Няма правилен и грешен подход. Аз съм продукт на късен брак и двамата ми родители се възползваха максимално
, а и аз. Както казах, исках да имам повече деца, но не се получи и сега вече не желая и за мен би било стресово, някой да го очаква от мен.
Славе, теб те разбирам, но ти имаш желанието, а и възможността да се насладиш на майчинството си. Няма правилен и грешен подход. Аз съм продукт на късен брак и двамата ми родители се възползваха максимално
, а и аз. Както казах, исках да имам повече деца, но не се получи и сега вече не желая и за мен би било стресово, някой да го очаква от мен.