Неочаквано - бременна на 40 години

Модератор я е преместил погрешка.
За Семейни отношения си е.
Извиняваме се.

На мен не ми допадат абортите,  но не мога и да съдя никого. Колкото и невероятно да звучи за щастливите майки тук, има нежелани, но родени деца. Деца които дори да са отглеждани от родителите си не са обичани. Следователно - нещастни и травмирани дечица,  които след време ще порастнат нещастни и травмирани възрастни. Така че всеки си знае. А как да каже на мъжа си тя си знае. Аз по-скоро си представям нуждата да споделиш и да бъдеш разбран, подкрепен. Май форумът не е най-подходящото място, но ако няма на кой да споделиш..

Второто и тя е искала. Не виждам нищо различно.

Такива решения не бива да се вземат прибързано емоционално. Седнете, поговорете и ще усетите кое е правилно.

Но нещо дълбоко в мен ми казва, че това бебе ще види бял свят 

Решението вече си го  взела, Вива. То е ясно. Влязох да погледна в профила, незнам дали там са ти объркани годините, или в тази тема, там пише, че си на 37...Не че има голямо значение за темата в случая, просто отбелязвам. Друго си мисля в случая, ами ако ТМ горещо иска това бебе, и вътрешно винаги си е мечтал за още едно дете, колко ли би го наранило това. Не го казвам, за да ти стане гадно от това, а защото аз десетина години след като се роди сина ми, който скоро ще стане на 13, не исках и да си помислям за друго дете - причините няма да ги коментирам - включително и работа, финанси и т.н. И видиш ли, живота ми е тръгнал вече в друга посока. И друго - здравословни мои проблеми. Докато един ден, съвсем образно казвам, след серия от случки в главата ми взеха да се разхождат мухички. Споделих на шега на ММ, той реши, че се шегувам, впредвид всичко, което сме изживели при предходни бременности и раждания, защото знае, че аз съм супер разумен, премислящ и планиращ човек. Без да ми казва в прав текст - но не клонеше към дете в тоя момент. На мен обаче все повече ми се навиваше пружината, че трябва да имаме още едно дете. Мина може би месец-два, не помня точно колко, но аз реших съвсем сериозно да си поговорим - с плюсове, минуси, евентуални рискове, какво трябва да направим, и дали при тая ситуация иска. И се оказа, че той иска дете, но просто го е страх за мен, и затова не му се поема този риск. След което му обещах, че ще направим всичко, което зависи от нас, ще се консултираме със специалисти, и ако те разрешат - тогава. След което си признавам, ми олекна. Признавам си, мнооого щеше да ме заболи, ако просто ме беше отрязал. Незнам как бих продължила да живея с подтискане на толкова силно желание в себе си. А при вас - е вече факт, има бременност, и ако мъжа ти е мечтал за това, а ти - не...и я прекъснеш, незнам наистина как би ви се отразило. Това не е, просто да спреш да мечтаеш за нова рокля, нова прическа или...Никак не е просто. Но и твоята не е лесна, ако не искаш бебето, а пък заради съпруга ти го оставиш...Дали ще си щастлива? Боже, какво говоря...ами как няма да си щастлива с детето си...Затова спирам дотук. Просто една гледна точка. Най-лесно, ако изобщо има лесно тук, би било и ТМ да не иска бебето. Няма как да разбереш, ако не седнеш сериозно да си поговориш, ама с плюсове и минуси, като говориш неутрално, да не му подвеждаш неговото мнение по въпроса.
Незнам изобщо как бих постъпила на твое място...предполагам никой друг не знае...защото не е в твоите обувки.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=909269.0;topicrefid=20

В началото на тази тема може да намериш нещо полезно и за себе си. Успех !!!

Добре де, защо решението да е само на жената? Вярно, че тя ще износва и ражда, но бащата права няма ли?
Има задължения ако е създал дете да го храни и издържа до пълнолетие, да му даде името си, наследството и там каквото още е по закон, а няма право на глас при вземане на решението дали ще го има въобще това  дете, така ли?
Според мен е редно да се включи и бащата във вземането на това решение, като той съответно да поеме и отговорност за някои неща щом толкова го иска: примерно той ще става да го храни нощем, той ще вземе бащинство ако жената не иска да взема майчинство заради кариерата си, или други уговорки според както ги устройва и двамата.

Кога се очаква да се върне съпругът ти и да поговорите? Темата ти наистина е сериозна...

Аз имам две деца и на почти твоята възраст щях да имам трето - желано, планирано. Но го загубих и се чудя ако отново забременея (а то би било непланирано), дали да опитам да го износя (вероятно няма да успея заради куп здравословни причини), или направо да го махна (има вероятност от увреждания на плода в резултат от заболяванията ми). Затова темата ти ми е някак близка, макар обстоятелствата да са коренно различни.

Каквото и да се случи - желая ви успех!

Няма сила на този свят, която да ме накара да родя дете, ако не искам.  

А на тебе таткото как ще ти ги гарантира тези благинки дето ги описваш?
Ами ако си подвие опашката и изчезне?

Деси, Крис е мъж.

В този момент, независимо какво е решението й, най-важното е да има подкрепата на мъжа си. Всичко друго по един или друг начин ще се нареди 

Да ти кажа, ако някой се навие да износва децата ми 9 месеца, и да го разпорят накрая, за да излязат, с удоволствие ще свърша "тежката" работа да си дам името 
За това наследство нали двамата работят цял живот? Всичко го градят заедно.

Признавам си, че не изчетох цялата тема, но ми се стори, че на 2-ра страница авторката писа, че е взела решение да не ражда бебето.  

Така е.
Но все пак има желаещи да я агитират да роди.

Нормално.
Няма да имат те по три деца, като третото е непланирано, не особено желано и няма те да се потят да го износят, да го родят и отгледат...
Ако не искам три деца, при положение, че вече имам две здрави и прави, не бих родила трето на тази възраст само, защото нещо се е объркало.
За да се роди едно дете, то трябва да е желано и от двамата си родители. Или поне от този, който ще го ражда /ясно кой/, ако сам си поеме гайлето и да си го гледа, след като другият е бил против.
И на 40 не е толкова трудно да се забременее. Почете, поговорете с истински специалисти.