В момента чета...45

  • 84 563
  • 721
  •   1
Отговори
# 630
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Аз явно съм голям пън, защото нито ме разсмя, нито ме разплака Уве. Simple Smile

Два сме пъновете тука, не бери грижа  hahaha

# 631
  • Мнения: 10 655
И аз завърших Уве. Вчера. Накрая се чувствах емоционално манипулирана от автора. Имаше моменти които ми бяха тежки за четене, твърде много Уве-та познавам, за да се забавлявам със странностите му. До болка познавам стереотипите, липсата на флексибилност и социална неадекватност и негативите произлизащи от тях, за да повярвам на квази хепи енда.
Да живеят Парване-тата на този свят, но са малко.

Имах нужда от нещо различно и отново посегнах към Шърман Алекси. Прочетох разказите му "The Lone Ranger and Tonto Fistfight in Heaven" и не исках да свършва. Веднага започнах продължението- първия роман на автора "Reservation Blues". Смея се през сълзи, а на същата страница получвам удар в слънчевия сплит и го оставям. Критиката го нарича "лиричния глас на Америка", но в същото време е сериозен, провокативен и дори враждебен. Книгата е в категория магически реализъм с елементи на Стайнбек- поглед върху бедността и съсловието сякаш невидимо за околния свят.
Авторът е с голяма колекция награди зад гърба си и е явно е много популярен в САЩ. Чудно как ми е убягнал досега, а съм гледала филма по разказите му които споменх по-горе,  Smoke Signals.

# 632
  • София
  • Мнения: 5 783
Мен в книгата за Уве много ме впечатли
Скрит текст:
образа на неговата съпруга. Възхити ме искрено и ме накара с други очи да погледна на собственото си ежедневие и мотивация в работата дори.  Peace 

BBeLLa, препоръчвам ти Уве. С Баба може да продължиш, ако силно харесаш УвеGrinning

# 633
  • Мнения: 1 096
Днес постигнах почти състояние на нирвана в обедната почивка - аз, четецът, голямо фрапе и Алексис Зорбас в градинката на Народния. Поради хроничен дефицит на време все още съм в компанията на симпатичния грък, но много ми допада тази книга - хем забавна, хем мъдра, много приятно усещане за лекота ми носи.

Ronique, не можеш да си представиш колко много ти завиждам Heart Eyes Благородно - и не съвсем Mr. Green Една от най-най-любимите ми книги, и едно от най-най-любимите ми места - страшно ми липсва понякога. А пък колко обичам фрапе!

Обожавам Казандзакис. В момента чета "Капитан Михалис", в самото начало съм, но засега оправдава всичките ми очаквания. Тоест - мирише ми на море, сол, слънце и барут. И на мъж Twisted Evil Значи - доволна съм.

Скрит текст:
Има една прекрасно описана сцена, в която Михалис гали един расов кон както се гали жена... Мммм.

Ишигуро го познавам само през "Остатъка от дните". Хареса ми много. Невероятно е как човек, който нито е англичанин, нито е израстнал в тази култура може да създаде нещо толкова "английско". Изпитвах всякакви и много противоречиви емоции към главния герой - в началото малко го ненавиждах и презирах, към средата го уважавах, после го съжалявах, към края го заобичах. Вдъхновихте ме да прочета и други негови неща сега.

# 634
  • Мнения: 5 462
Препоръчайте съвременни гръцки  романи/преведени естествено / ?

Последна редакция: вт, 12 апр 2016, 16:23 от Markrit

# 635
  • Мнения: 5 776
Аз Зорбас го четох баш под маслините, обаче тоя образ повече ме дразнеше, отколкото му се радвах. Органически не понасям несериозни и безотговорни хора. Но иначе фрапе обожавам, днес открих сезона  Grinning
Изобщо като цяло не съм фен на гръцката литература, пробвах няколко и от по-съвременните автори и тц. Единствено ми харесаха поезията на Костас Монтис и "Нещасието да си грък" на Никос Диму, която изключително добре улавя нюансите на гръцката народопсихология. Четох и няколко приятни еднодневки, но май не са преведени.
Уве е една много мила книга, макар и наивна на места.

# 636
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 788
Благодаря, Ronique! bouquet

# 637
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Мен в книгата за Уве много ме впечатли
Скрит текст:
образа на неговата съпруга. Възхити ме искрено и ме накара с други очи да погледна на собственото си ежедневие и мотивация в работата дори.  Peace  

BBeLLa, препоръчвам ти Уве. С Баба може да продължиш, ако силно харесаш Уве.  Grinning

 Харесах написаното от теб, Пете! И също препоръчвам за прочит първо Уве, после Бабата.  Peace

 dillra
, не съм те срещала тук допреди няколко дни, когато прочетох твой пост и ми допадна много. Иска ми се да пишеш често и да те чета. Имаме сходни вкусове, ще следя какви книги четеш. Аз също обожавам Казандзакис и... Стайнбек. Зорбас ми е  любимец, капитанМихалис не му отстъпва. Но Михалис  е голям герой, силен, мъж. Уникални книги пише Казандзакис!
 
 Чета лекарски роман, това ми се четеше. Обичам такива книги. Ако препоръчате  още заглавия на тази тематика, ще съм благодарна.

Последна редакция: вт, 12 апр 2016, 17:47 от Neli M*

# 638
  • Мнения: 1 637
Прочетох "Пълен кръг" на Даниел Стийл. Хубава книга за любовта, приятелството и приоритетите в живота. Много добре разказана история.

Започвам "Любов и омраза" на ДжанетДейли.

# 639
  • Мнения: 1 096
Neli M*, много ти благодаря Blush Следя темата от известно време, но едва наскоро се престраших да пиша. И на мен много ми харесват много от мненията и ревютата тук, чудесни дискусии се получават и се радвам, че ви открих bouquet

Мαрия, разбирам какво искаш да кажеш, но за мен Зорбас е много неща, но не и безотговорен. По-скоро нехае за изкуствените и празни порядки и условности на обществото. Пет пари не дава за абстрактни и лишени от кръв, сърце и истински смисъл понятия като "граница", "държава", "брак", "пари", "религия", "така-се-прави", "какво-ще-кажат-хората". Окови, измислени от човека и за човека.

Безкрайно отговорен е обаче към истинските неща, тези от Бога и от живота. Приятелството, приключенията, подвизите на духа, любовта, общуването с природата и нейните стихии.

Скрит текст:
Твърди с религиозна убеденост, че мъж да не откликне на желанието на една жена е най-големият грях; настоява, че приятелят му трябва, длъжен е да се вдигне от Германия в разгара на войната, само за да види някакъв зелен камък някъде из Македония, и че това си заслужава. И когато приятелят му го отсвирва, Зорбас му казва "Можеше и ти, глупако, да видиш веднъж в живота си един хубав зелен камък", и за него това е грехота и безотговорност към даровете на живота.

С огромна отговорност подхожда към човешката душа Зорбас.

# 640
  • София
  • Мнения: 5 162
Прочетох "Спящата и вретеното" на Нийл Геймън. Великолепна бърканица от приказки, чрез която е разказана изцяло нова история. Наслада в чист вид - запазена марка на Геймън  Heart Eyes

# 641
  • Мнения: 5 776
dillra, на мен като цяло ми е писнало до няма и къде от философията на гърците, 9-та година живея в Гърция, та вероятно това е причината. Не съм съгласна, че всичко е окови, ако всеки следва душата си, нямаше изобщо да съществуваме нито като общество, нито дори като вид. А точно отношението му към жените беше нещото, което най-много ме подразни. Иначе му се радвах отстрани, но с уговорката, че не се сблъсквам лично с него никога. Все пак имаше и неща, които ми напълниха душата в тази книга  Peace

# 642
  • Мнения: 4 560
Гръцко не чета, и аз не знам защо. Но все хубави мнения има за Зорбас та явно ще го чета по - натам.

Бабата не съм я чела, но Уве го харесах.

# 643
  • Мнения: 1 096
Мαрия, разбира се, ако всички бяхме като Зорбас, цивилизацията я пиши бегала Grinning Но има нужда и място за такива хора, и в книгите, и в реалния живот. Вярвам, че за да сме душевно здрави като индивиди и общество, трябва всички да сме по малко - съвсем малко - Зорбас. И това го казвам като човек, който насила трябва да се учи да бъде като него.

Сега се замислих че корените на Зорбас може би отиват много по-назад и по-далеч от модерна Гърция, да не забравяме, че Казандзакис дълги години се е занимавал с будизъм, сигурно и малко индуизъм е закачил. Шива се смее и танцувайки унищожава старата вселена, за да направи място на новия, обновен свят. Зорбас предизвиква и отхвърля статуквото, смее се и тропа сиртаки на плажа. Едва ли паралелът е случаен.

Иначе - блазе ти за Гърция, аз слънце рядко виждам, така че с радост бих поживяла малко там, с гърци или без Mr. Green

# 644
  • Мнения: 3 519
Прочетох "Изневяра" - Ахмед Алтан. Банална история, банален сюжет, банални главни герои, но авторът има много приятен стил. И явно добре познава женската психика, защото прекрасно е описал лутанията, съмненията, желанията на главната героиня.
До средата всичко си вървеше чудесно, но от един момент нататък ми стана леко досадно от всичките тези вселенски драми и терзания на Айдан, която така и не можах да харесам. Накрая вече всичките ѝ емоции ми звучаха леко преекспонирано и клиширано. Въпреки това не е лоша книга, радвам се, че я прочетох; още повече че от съвременните турски автори досега май бях чела само Шафак. Чудя се как ли са приели книгата в Турция, с всичките тези еротични сцени. Simple Smile

 

Общи условия

Активация на акаунт