В момента чета...45

  • 84 577
  • 721
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 480
Снощи започнах Остатъкът от деня. "Подкупи" ме постът на Лу за живите класици. Лу, казвай ги по-рано тези работи Laughing hahaha Къде съм била и аз до сега, та не съм го чела този Ишигуро Wink. Много стилен и добре обмислен роман, а и темата ме намира в подходящ момент...Има за мене някаква притегателност в тази бавна литература. Четох, че това бил истински английски роман, написан в най-добрите традиции. Аз обаче през цялото време търся японското в него и си мисля, че го откривам да проблясва от време на време и това страшно много ми харесва  Simple Smile Ясно е, че ще се чете всичко издадено Sunglasses, а пък филмът, който от години ме чака на компютъра, ще гледам веднага след като приключа книгата Simple Smile

# 616
  • Мнения: 4 560
Малко трънче, имай предвид, че няма кой знае какъв екшън в Дъщерята на пеперудите. Зареди си и някой трилър за всеки случай.
На мен Дъщерята ... ми хареса. Смятам я за женска книга макар някои да я определят като селф хелп.

# 617
  • Belgium
  • Мнения: 7 731

Какво на Франзен, Лу? Аз съм потънала в "Чистота". Първа среща ми е с автора, засега не мога да кажа много, освен че увлича и е задълбочено четиво. В Goodreads масово я определят като по-слаба от "Поправките" и "Свобода", което доста завишава очакванията ми към тях.


Госпожа Шуберт, "Поправките" чета.
Аз имам един познат, който е ненормален Франзен фен, и ми е проглушил ушите, че "Поправките" му е най-слабата, а точно Purity - най-доброто постижение. Та реших да ги чета хронологично след като отлагах запознанство с този автор още от миналата година. Към средата съм и ми допада.

Имам спомен, че преди време питах за отзиви в темата и повечето бяха негативни, но за сега аз съм на друго мнение. Пиши за Purity като я приключиш, ще ми е много любопитно  Laughing

Еееей, Еви, как се радвам, че сте си допаднали с Ишигуро. Обичам го ужасно много - фин и нежен писател. Страхотно талантлив. Имай предвид обаче, че всяка негова книга е коренно различна от другите му. "Никога не ме оставяй", която обсъждахме по-назад из темата, е прекрасна антиутопия, а "Погребаният великан" (единствената му, която ме е разочаровала) е със силни елементи на историческо фентъзи.  Laughing Има и роман в стил Кафка, но той още не е превеждан на български език.

# 618
  • Мнения: 1 794
 Hug

Естел Бързоход,много ти благодаря! Hug
Аз като чета трилъри,винаги имам нещо "резервно"качено.С болно сърце съм и като вдигна адреналина,бягам или в Мамата,или резервната книга. LaughingСега остава да си намеря и трилър. Blush

# 619
  • Мнения: 4 560
Хари Хуле?  Mr. Green

# 620
  • Мнения: 1 803
Аз все още не смея да посегна към Ишигуро. Имам усещането, че няма да се "харесаме" с него. Все си мисля, че ще е нещо съзерцателно като "Стоунър" и го отлагам.

А "Слугинята" ми беше много приятна за четене, от първата, та чак до последната страница.

Прочетох недоразумението, наречено "Морето на спокойствието" на Катя Милей, и то всичките 500 и кусур страници. Чист мазохизъм от моя страна. Толкова банално и повърхностно творение скоро не бях чела. По принцип чета и харесвам тийн романи, но този беше пълно разочарование.

Сега се опитвам да си оправя вкуса с "Непорочните самоубийства" на Джефри Юдженидис и засега мисията е успешна. Аз много харесах неговия "Мидълсекс" и тук усещам същата атмосфера, но някак си малко по-тромав е изказът.

Харесва ми как предава историята, вглеждайки се в героите си и правейки дисекция на чувствата им, търсейки причините за постъпките им. А заедно с това успява да предаде и пулса на цяла една епоха. И това, че още от първото изречение става ясна катастрофата, която ще връхлети героите, още повече запалва любопитството ми как и защо ще се стигне до там.

Преди тези книги имах някои добри и не толкова добри попадения.

Влюбих се в "Малкият принц" на Екзюпери; интересна ми беше "Птича песен" на Себастиан Фолкс, но твърде схематична, въпреки обема си; "Единственият и неповторим Айвън" на Катрин Апългейт ме развълнува, но тя пък беше твърде кратка; "Пещерата на идеите" на Сомоса тотално ме затормози, приключих с този автор още на "първата среща"; "Лисицата" на Галин Никифоров много ми хареса, включвам се в отбора на феновете на романа; "Захвърлен в природата" на Милен Русков също много ми хареса, имаше интересна информация и много забавни случки.     

# 621
  • Мнения: 6
"Лавина" на Блага Димитрова!

Последна редакция: вт, 19 апр 2016, 07:48 от AnMary

# 622
  • Мнения: 3 096

Какво на Франзен, Лу? Аз съм потънала в "Чистота". Първа среща ми е с автора, засега не мога да кажа много, освен че увлича и е задълбочено четиво. В Goodreads масово я определят като по-слаба от "Поправките" и "Свобода", което доста завишава очакванията ми към тях.


Госпожа Шуберт, "Поправките" чета.
Аз имам един познат, който е ненормален Франзен фен, и ми е проглушил ушите, че "Поправките" му е най-слабата, а точно Purity - най-доброто постижение. Та реших да ги чета хронологично след като отлагах запознанство с този автор още от миналата година. Към средата съм и ми допада.

Имам спомен, че преди време питах за отзиви в темата и повечето бяха негативни, но за сега аз съм на друго мнение. Пиши за Purity като я приключиш, ще ми е много любопитно  Laughing

С удоволствие, а от теб ще ми е интересно да прочета за "Поправките".  Simple Smile

# 623
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 279
Така ... Приключих със "Слугинята"  Mr. Green Да, приятна е, но аз съм човек на действието и подобна монотонна приятност ми е като загуба на време.

Подхванах "Другата Болейн". Поне знам, че с Филипа Грегъри няма да сбъркам, те там 10-20 години ги нямат за нищо  Crazy

# 624
  • Мнения: 2 038
Днес постигнах почти състояние на нирвана в обедната почивка - аз, четецът, голямо фрапе и Алексис Зорбас в градинката на Народния. Поради хроничен дефицит на време все още съм в компанията на симпатичния грък, но много ми допада тази книга - хем забавна, хем мъдра, много приятно усещане за лекота ми носи.

На хартия завърших "Човек на име Уве" и смело се записвам сред феновете му. Някой ми беше писал да се подготвя за много смях и рев накрая. Ми точно така стана. И "Уве", и "Бабата" в началото не ме грабнаха, малко насилен ми се струваше хуморът на Бакман, обаче впоследствие историите ме увлякоха, героите ме вълнуваха и всичко си дойде на мястото. В личната ми класация "Бабата" остава на първо място, много ме докосна тази връзка между Елса и баба й, вероятно защото и аз имах едно много необикновена баба навремето.

# 625
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 788
И "Уве", и "Бабата" в началото не ме грабнаха, малко насилен ми се струваше хуморът на Бакман, обаче впоследствие историите ме увлякоха, героите ме вълнуваха и всичко си дойде на мястото. В личната ми класация "Бабата" остава на първо място, много ме докосна тази връзката между Елса и баба й, вероятно защото и аз имах едно много необикновена баба навремето.

Да попитам, коя от двете бихте ми препоръчали да прочета първа: "Човек на име Уве" или "Баба праща..."? Hug

# 626
  • София
  • Мнения: 7 330
И аз завърших Човек на име Уве. Чувствата ми са точно същите, отначало ми беше мудна и не ме грабна, даже я зарязах, но после като я дочетох........Голям рев беше накрая.  Sad Cry По принцип избягвам прехвалените и нашумелите книги, но за тази не съжалявам.  Heart Eyes

# 627
  • Мнения: 3 519
Аз явно съм голям пън, защото нито ме разсмя, нито ме разплака Уве. Simple Smile

# 628
  • София
  • Мнения: 2 470
И мен не ме докосна особено Уве. Може би защото на места направо ми се струваше, че авторът се е старал да изманипулира читателя да се трогне.

N_A_N™, много е хубава Другата Болейн, от по-добрите книги на Ф.Грегъри е. Ако случайно си пропуснала филма, и той си струва.

# 629
  • Мнения: 2 038
Да попитам, коя от двете бихте ми препоръчали да прочета първа: "Човек на име Уве" или "Баба праща..."? Hug

Моята препоръка би била първо "Уве" и после "Бабата". И двете книги са забавни и емоционални, разказват за обикновените човешки взаимоотношения през призмата на необикновени хора. Героите са доста хиперболизирани (поне в моите очи) и на този фон още по-болезнено изпъкват самотата, отчуждеността, нуждата от принадлежност и дефицитите в отношенията между хората.

На мен лично повече ми допадна "Бабата", тъй като, както вече писах, намирам личен елемент в нея. Впечатлението ми е обаче, че повечето съфорумци я намират за малко наивна и предпочитат "Уве". Която и да избереш, няма да сбъркаш.

Аз явно съм голям пън, защото нито ме разсмя, нито ме разплака Уве. Simple Smile

 Joy   А аз явно остарявам, защото все по-често плача на книги. Нещо, което преди не ми се е случвало.

Общи условия

Активация на акаунт