2 месеца след като ги спрях не издържах и запалих. Тежък тютюн, бях пила и 2-3 чаши вино. Стана ми много зле, едва се довлякох от терасата до дивана, 2 метра, даже не стигнах до него, а се сринах до него. Не можех да стоя на краката си, освен това ми се виеше свят и ми се гадеше. С голям зор успях да заспя, на сутринта, за първи път от 18 г. се събудих със съзнанието на непушач.
Никога повече, дори за майтап, не ми е минало през главата да запаля, минаха повече от 4 г. При мисълта да дръпна ми се обръща всичко

При мъжа ми не беше така. Той ги спря от раз много отдавна, но първите години се е случвало веднъж в година да запали, без да я допуши, само за да покаже на хора, които го провокират, че няма да пропуши. Не му ставаше лошо, но и не му се появи желание.
Баща ми ги е отказал много отдавна, преди 30 и повече години, аз даже не го помня като пушач. Но и до днес казва, че ако запали ще пропуши.
При всеки е различно. И според мен, както казва краси2 нагласата е определящото.
Тоест ще спирам цигарите и ми си иска тук редовно да споделяме кой накъде върви и как се справя. Имам зад гърба си сумати провалени опити, а най-смешното или трагичното, не знам, е че рекорда ми е 4-5 дни.... Дано скоро не е така. 
от 15 дни не пуша, като това ми е втори опит. Миналата година ги спрях за два месеца, както можете да видите в началото на темата. Тази се надявам да я изкарам бездимна, че и много след нея 
.