Публикувана: 15 март 2016, 19:37 ч.
Последно мнение: 3 ноем. 2016, 00:13 ч.

Проблем с детската градина и детето

11 960
88
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са препоръките за улесняване на прехода на дете в детска градина и справяне с проблемите с адаптирането му?
Какви могат да бъдат потенциалните причини за трудностите на дете в детска градина?
Какви действия могат да помогнат на дете с трудности в детска градина?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са препоръките за улесняване на прехода на дете в детска градина и справяне с проблемите с адаптирането му?
  
  За дете, което се бори с адаптирането към детска градина, от решаващо значение е да обърнете внимание на неговите сигнали и нужди. Първо проверете дали всичко в градината е наред и проучете възможните причини за трудностите - средата, другите деца или други фактори. Консултацията с детски психолог също може да бъде полезна, като се вземат предвид индивидуалните особености на детето. Важно е да избягват принудителното налагане на храна или други дейности, което може да доведе до стрес и негативни емоции. Накрая, ако адаптацията продължава да бъде предизвикателство, смяна на градината може да е разумно решение. Участниците във форума предлагат няколко препоръки за справяне с проблема с адаптирането на детето в детска градина. Някои от тях предлагат да се спре детето от детска градина и да се изчака известно време, преди да се опита отново. Други предполагат търсене на друга детска градина, където детето може по-лесно да се адаптира. Освен това те препоръчват разширяване на ролята на бащата в отглеждането на детето и насърчаване на по-тясна връзка между баща и дете. За да се улесни преходът на дете в детска градина, препоръчителните подходи включват постепенно увеличаване на времето, което детето прекарва в градината, като започнете с частични грижи или кратки периоди от няколко часа. Освен това може да се обмисли преместване на детето в друга група в същата градина или в друга градина, ако адаптацията е предизвикателство. Важно е да се консултирате с детски психолози и да намерите подходящ подход за улесняване на прехода въз основа на индивидуалните нужди на детето. За родителите, чиито деца се борят да се адаптират към детска градина, препоръките включват консултация с детски психолози, комуникация с учители и изпробване на различни подходи като постепенно увеличаване на времето, което детето прекарва в градина. Важно е да подкрепите детето си и да намерите начин за адаптация, който отговаря на неговите индивидуални нужди.
- Какви могат да бъдат потенциалните причини за трудностите на дете в детска градина?
  
  Трудности на дете в детска градина могат да възникнат поради различни фактори. Важно е да се проучат възможните причини като средата в градината, взаимодействието с другите деца, отношението на учителите и индивидуалните характеристики на самото дете. Например някои деца може да са по-чувствителни към промени или стресирани от нови ситуации. Освен това здравословни проблеми или непоносимост към определени храни могат да доведат до трудности при храненето в градината.
- Какви действия могат да помогнат на дете с трудности в детска градина?
  
  За дете с трудности в детска градина е важно да се обърне внимание на неговите нужди и сигнали. Консултирането с детски психолог може да бъде полезно, като се обръща специално внимание на индивидуалните особености на детето. Освен това смяната на градината може да бъде разумно решение, ако адаптацията продължава да бъде предизвикателство. Важно е да се избягва принуждаването на детето към хранене или други дейности, което може да доведе до стрес и негативни емоции. Подкрепата и разбирането от страна на родителите са от съществено значение за успешната адаптация на детето.
- Какви са мненията на участниците във форума относно изпращането на дете в детска градина?
- Какви са мненията относно значението на ролята на бащата в адаптирането на детето към детската градина?

# 45 16 март 2016, 11:46 ч.

Мнения: 851

Доколкото разбирам и таткото нагнетява напрежение, като се кара, че детето е разглезено, нали? Явно той смята, че майката прекалява в грижите и го прави лигльо. Според мен е редно да му се обясни, че насилствената адаптация при такива обстоятелства ще навреди изключително и че тя може да бъде направена, но щадящо за психиката на детето. Иначе стресът за детето е и в къщи, където само майка му го разбира, а баща му му се кара. Трябва семейството да е спокойно и на едно мнение по въпроса. А иначе и аз мисля, че е добре да спрете детето от градината, щом имате тази възможост. Изчакайте и прекарвайте известно време заедно и бъдете с него навсякъде, за да се успокои. През това време намерете места, където има деца и на него му харесва /площадки, клубчета, центрове/. Лека полека започнете да го водите по-често, за да започне пак да играе с децата. Накрая и аз също смятам, че е най-добре да намерите хубава частна градина и да го давате там, ако имате финансова възможност. Децата в групите са малко, госпожите се занимават много повече с тях и имат възможност да им обръщат персонално внимание. Така хем всички ще са доволни, че детето посещава детско заведение, хем вие ще тръгнете на работа и най-важно детето ще е спокойно и щастливо.

# 46 16 март 2016, 11:59 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: mama_stella в вт, 15 мар 2016, 23:27

Баща му се развика, аз се притесних и това е всеки ден...

Още в началото ти казах, че проблемът е в бащата. И по-зле ще става. Най-лесното е да го спрете от градина (за момента това е решението), но напред проблемите ще се задълбочават, ако продължава да си игнорира детето. А нагоре са много по-тежки и сериозни от един рев и повръщане.

# 47 16 март 2016, 12:11 ч.

Мнения: 75 324

Мда..често е това явление-бащата хем не си е на мястото до детето да го възпитава, хем има претенции относно възпитанието от страна на майката..то отстрани е много лесно да се дава акъл кой как е възпитал и дали е разглезил детето. Бащата да постои той вкъщи близо до детето и да се заеме той с възпитанието, да го видим тогава...

# 48 16 март 2016, 12:17 ч.

Мнения: 2 038

Според мен също бащата трябва да поеме повече отговорност. Защо решенията за детето да взимаш само ти? Нормално е да му е трудно да се адаптира, след като по цял ден прекарва времето си единствено с теб. Това, че всички те обвиняват, влошава нещата, защото те прави несигурна и детето го усеща.

На твое място бих спряла детето от градина и бих пробвала отново догодина, но на друго място. Щом имаш възможност да го гледаш, гледай си го и не се съобразявай с мненията на баби и лели.

Това, че децата се адаптират трудно към градината, ако не са ходили на ясла, са глупости. Дъщеря ми тръгна на градина на 3 години и 4 месеца, след като цяло лято говорихме, ходихме да гледаме градината и децата, които си играят там. Не е имала никакъв проблем и ходеше с желание. Питала съм я и си спомня първия си ден на градина, колко й било интересно и как й дали да си избере шкафче и креватче. И през ум не й е минало, че няма да дойда да я взема после. Беше достатъчно голяма да разбере, че е там за малко, за да си играе и да учи нови неща. Децата обаче се развиват различно, няма формула или калъп, по който да се оформят, не е и нужно.

# 49 16 март 2016, 13:23 ч.

Мнения: 1

ПО темата с адаптацията в детската градина,всяко дете му трябва различно време,но все пак от голямо значение е отношението на персонала.Ако детето още не се е адаптирало(от септември ),трудна работа за тази година.НЕ търсете причината в детето,та то е дете.

# 50 16 март 2016, 13:35 ч.

Мнения: 873

Моята дъщеря е на 4г. и половина и чудесно се адаптира в градината, ходи със желание, храни се, справя се много добре с материала, учи френски, има приятелчета. Обаче понякога си я държа вкъщи. В момента съм в пауза между два проекта и съм си вкъщи. Общо взето през седмица я оставям с мен. Не защото боледува-много е устойчива на вируси, даже. Ами просто така - да и се порадвам, да сме заедно. Като усетя, че и доскучава вкъщи, пускам я на градина. Като започне да се измаря от градината-вкарвам термина "ваканция". Пука ми! Whistling

Иначе редовно ходи(м) на балет - уж започна за забавление, пък то се оказа сериозна работа. Там вече няма 6-5, но и ползите са видими.

Това, в подкрепа не решението на мама Стела да си гледа детето вкъщи Peace

# 51 16 март 2016, 14:18 ч.

София
Мнения: 979

Бях в подобна ситуация и отписах дъщеря ми от градината. С тази разлика, че мъжът ми ме подкрепи на 100% . Не виждам смисъл в този системен тормоз над детето.

# 52 16 март 2016, 14:29 ч.

Мнения: 3 477

Сигурно ще повторя някой, но тук каквото и да ти кажем, най-важното е ти и бащата да си изясните приоритетите, а след това да ги наложите на околните... Аз например в тази ситуация директно бих оставила детето вкъщи до следващия септември и след това бих пробвала пак, най-вероятно в друга градина с презумпцията, че може би просто не е попаднало на правилното място. Имай предвид, че детето усеща всички твои колебания, както и разногласията ви с таткото, и реагира (и) на тях. Също така важно за отбелязване – дори да останете двамата вкъщи, много е вероятно да имате същата ситуация при следващото тръгване – било на градина, било на училище. Някои деца се променят, понякога се намира по-подходящо / добро място, което се оказва разковничето, но пък има и не малко случаи (вкл. и при мен едно от децата ми, и не, това не са глупости, както някой писа по-горе), в които проблемите просто се изтеглят във времето, т.е. получава се същото, но на по-късна възраст, когато вече наистина изглежда доста нелепо. Също така важен въпрос е ти как се чувстваш и колко време си готова още да посветиш (само) на детегледане. С две думи, каквото и да пишем тук, никой не е напълно наясно с вашата конкретна ситуация, съответно няма как да направи прогноза как биха се развили нещата по-нататък и да даде адекватен съвет.
Пп1: Това, което знам от психолог, е че при силна привързаност майка-син / повишена чувствителност, е хубаво да се разшири ролята на бащата - детето да изгради добра връзка и с него... Щом си е всеки ден вкъщи (доколкото разбирам, работи много, но поне не пътува), трябва ежедневно да има нещо, което правят заедно (напр. къпане, ядене, приспиване, четене и т.н. – според възможностите), в допълнение на 1-2 съботно-неделни занимания всяка седмица, които да са си само техни.
Пп2: 2-3 приятелчета / 2-3 деца, с които да играе в детската градина, ми се струват напълно нормално на тази възраст. Няма как да се разбира и да играе с 20 Wink

# 53 16 март 2016, 14:53 ч.

Мнения: 43

Здравейте мами и по-основно mama_Stellа,
искам да ви споделя моя опит от позицията на мама на две деца, едното вече ученик, а второто сега е във втора група в детската градина.
Всички деца са различни, дори моите две свикваха в градината по различен начин. Баткото се адаптира в детската градина за около една година, което ни костваше много главоблъсканици: има ли му нещо, с учителките ли не се разбира, какво не е наред.... По онова време завършвах образованието си като психолог и се допитах до мои преподаватели с опит. Те ме посъветваха да се успокоя, да не показвам пред детето притесненията си, да се опитам да му обяснявам спокойно, че детската градина не е място, където ще го изоставя (това е един от основните страхове на децата в този период). След упоритост и известна твърдост от моя страна нещата си дойдоха на мястото и синът ми започна да посещава детската градина с интерес.
От друга страна, дъщеря ми, която сега е втора група (както тя, така и батко и са отглеждани до третата си година само от мен и баща им) тръгна на градина без никакъв проблем, хареса й от самото начало.
Бих те посъветвала да се успокоиш, да не показваш слабост пред детето. Поговори също с учителките, те все пак са педагози и биха ти помогнали с добри съвети. Успех!

# 54 16 март 2016, 15:02 ч.

Мнения: 3 343

На ваше място бих спряла детето за определен период от време. Бих го пуснала отново септември, защото лятото повечето градини са със сборни групи.
Първото ми дете не е ходило на ясла, тръгна на градина на 3 години и не съм имала никакви проблеми, но той беше гледан от много хора преди това от мен, баби, дядовци, прабаби - все му беше едно кой го гледа. С всички се чувстваше еднакво добре.
Второто ми дете го гледах само аз, беше се впил в мен като кърлеж. На две години го дадох на ясла, защото нямах друг избор - трябваше да работя. Свикна трудно, в началото имаше голям рев, не ядеше, на всичко отгоре и много боледуваше. Проблемът при него беше, че си мислеше, че го изоставям. Пришки ми излязоха на устата да обяснявам, че вечерта ще си го взема, че трябва да работя за да мога да купувам любимите му неща, че родителите трябва да работят, че и аз искам в градината, но няма да ме пуснат, защото съм голяма. В един момент проумя какво му говоря, яслата не му беше любима, но спря да плаче и започна да се храни. В детската градина също ни беше трудно в началото. Част от децата бяха от групата от яслата, но имаше и много нови. Докато свикнат и се опознаят мина известно време.
Има по-чувствителни деца, по-затворени, трудно създаващи контакти и приятелства. Не е лошо да говорите с детски психолог, но ако отложите ходенето на градина до момента, в който това е задължително има вероятност ситуацията да се повтори - тогава какво ще правите? После в първи клас то ще е като аутсайдер - градината служи за развиване на умения за общуване с другите деца. Много често в първи клас - поне половината от децата се познават, били са заедно на градина. Едно е детето да играе пред погледа на мама за час два с други деца, друго е да е цял ден сред деца и мама да я няма.
И при двете си деца наблюдавах следната закономерност, в началото боледуваха много, после разредиха боледуванията и в училище това почти не им се случва/максимум 1 път в годината.

# 55 16 март 2016, 15:28 ч.

Мнения: 9

Едно от децата ми не свикна през първата година. Беше изключително тежко през трите месеца, в които уж трябваше да се адаптира. Учителките обясняваха колко добре били и играли весели и доволни, но всъщност децата разказваха как единият от тях заплашван, че ще бъде заключен, защото е плакал. Естествено госпожите отрекоха! Стигна се до заекване . Спрях ги до втора група като смених и градината. Сега няма проблем. Смятам, че в голям процент отговорност и вина за детските кризи в ДГ носи персонала там.
Отпиши го! Остави го да се отърси от стреса за няколко месеца и наесен опитай отново другаде!

# 56 16 март 2016, 15:28 ч.

Мнения: 24 467

Стела, детската градина не е задължителна. Не само по закон. За малки деца, според мен, тя не е и препоръчителна, особено ако те за толкова много време /половин година/ не могат да се адаптират към нея. Нищо не губи детето, ако не ходи там. Но губи много и за цял живот, ако в тази възраст понася сериозни травми от престоя си в детското заведение. Малките деца не могат да говорят и да описват добре какво им се е случило през деня. А на персонала няма как да се вярва изцяло.
На ясла дете не бих дала, освен ако нямам абсолютно никакъв избор. Ако си седя вкъщи пък- никога. В малка група на ДГ- да, може, пробвам и ако не стане- отписвам.
Половин година и да не свикне- това е издевателство над детето. Пожалете го. А бабите- да си гледат работата.
С нас положението бе такова- големият ми син тръгна и рева цял месец. Това за мен е прекомерно. Отписах го. Не намирам, че има каквото и да било оправдание да измъчвам дете. Оставих го три месеца у нас, за да се поуталожат негативните му спомени и смених градината. Положението беше коренно различно. Вписа се добре, видимо бе, че се чувстваше добре.
Малкият тръгна директно в тази градина, от която бяхме доволни с големия и още от първия ден не е имал проблеми. Преди това по ясли не е ходил. Както писах- не бих ги причинила на дете.
Не всяко дете е добре в ДГ. Не всяко дете трябва да посещава такава. И не всяко детско заведение е за деца. Някои са за затваряне. Хич не се майтапя.

# 57 16 март 2016, 16:07 ч.

Мнения: 11 059

Здравей,
ако имаш възможност, експериментирай да оставиш детенцето:
- за почасово гледане в детски център - за 2-3 часа, като му кажеш че след 2-3 часа ще дойдеш да го вземеш.
- ако не вземат толкова малки деца - съберете се няколко майки, и отидете в дома на някое от другите деца, може децата да не се познават помежду си. И ги оставете да си поиграят.

Целта е да видиш дали детенцето се притеснява от това, че е оставено без да те вижда и чува, или евентуално каква друга може да е причината.

Ако в тези среди се чувства добре, бих помислила, че е от градината. Опитайте да го преместите в друга група в същата градина, пък било то и при по-големи деца. Или в друга градинка.
Успех!

# 58 16 март 2016, 17:18 ч.

Мнения: 57

Вътрешният глас може и да ви казва, че детето трябва да свикне, ама вътрешният глас невинаги е прав. Ако вие не работите, а детето откровено се мъчи, просто не виждам какво толкова го мислите.

# 59 16 март 2016, 17:18 ч.

София
Мнения: 1 681

Моето дете също не беше от най-социалните и много се притеснявах как ще приеме градината. Преди да го пусна му говорих близо месец как ще го заведем на едно много интересно място с много дечица, където ще си играе. Гушках го и му разказвах колко ще му е весело и хубаво. Явно бях убедителна, защото го очакваше с нетърпение и се адаптира много бързо.

Твоят случай е друг обаче и бих те посъветвала да се разбереш със съпруга си и да спреш детето от градина. Насилственото водене само ще задълбочи проблема. Не оставяй мнението на околните да е причина за травмиране на едно малко човече. Просто някои деца са по-привързани от други и в това няма нищо лошо. Израства се, дайте му време.
Септември пробвайте отново, но в някоя друга градина, като предварително говори на детето за новото и интересно място. Опитай се да му го разказваш като приказка, за да не го свързва с раздялата с теб, а с мястото, за което мама му е разказвала толкова хубаво.

Не искам да повтарям тези над мен, но проблемът трябва да решиш със съпруга си.

Препоръчани теми

Спане и хранене в градината

Натиск от страна на учителите

Постоянни инциденти в детската градина

Психолог Карлово

Причина:

Причина: