Проблем с детската градина и детето

  • 11 945
  • 88
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 1 257
И аз съм на мнение, че трябва да послушаш инстинкта си mama_stella, особено след като имаш зелена светлина от мъжа си, относно работата. Изобщо не трябва да се влияеш от мнението на този и онзи, а да се водиш по детенцето. Моя мъник също имаше не лека адаптация, а беше и доста по - малък (на 1г.и 6м.) Първо се смениха два екипа сестри в тяхната ясла и докато течеше този период всяка сутрин влизаше с рев. С храненето не е имал проблеми, по - скоро мина доста време докато започне да се включва активно в общите занимания. Вече и аз самата бях на границата да го спра, защото вътрешно се разкъсвах сутрин като го оставям, но в един момент дойде последния екип с лелки, които буквално за седмица така го предразположиха, че той вече влизаше с усмивка сутрин, казваше ми "Чао мамо" и отиваше да играе. Екипа е много важен, особено ако знае как да предразположи едно дете. Според мен най - добре (предвид факта, че детето е 100% стресирано) би било да го спреш, изкарайте лятото заедно и примерно от Септември - Октомври започнете пак, като дори бих сменила греадината...Предстоят класиранията, сигурно има шанс. Явно никой от екипа там не се старае да помогне на детенцето, особено пък и щом го карат да яде насила  Sick Детенцето е по - чувствително, трудно преживява раздялата и се получава това.... Изобщо да не ти пука за хорското мнение, детето ти е най - важното. Аз ходих на детска само в предучилищна и от там не мога да понасям пиле фрикасе (едната лелка ме плашеше, че ако не го изям няма да дойдат нашите да ме вземат) и ми се повръща от него само като се сетя. За това съм и предупредила нашите лелки в ДГ да не го насилват ако не иска да яде, по - добре да поседи гладен, отколкото да повръща и да развива непоносимост към някои ястия.  Hug

# 31
  • София
  • Мнения: 4 100
Личен опит - мъчихме се с градината всички в продължение на 3 месеца и не се получи. Не при всички деца става, градината беше хубава, госпожите също. След това тръгна на предучилищна и нямаше проблем с ходенето, храненето. Родителите, които не са минали през това да виждат как детето им повръща храната и отслабва си нямат представа колко мъчително може да бъде всичко. Ако сега се върна назад бих реагирала още на 1 месец, а не да стоя да ме убеждават, че е нормално, че детето се лигави и т.н. Зарежи всички "добронамерени" съвети и прецени сама за твоето дете.

# 32
  • Бургас
  • Мнения: 1 095
Не съм чела другите коментари, ама детето ти страда, бе жена Shocked
Извинявай, ама това може да са последствия за цял живот.
Аз години съм била карана да ходя на градина, или на зелено училище, с толкова рев, че до 20 и няколко годишна изпадах в лека паническа атака, когато отивах някъде, където определени обстоятелства ми напомняха за този период в детството...

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 3 641
Вие сте като разведени с този баща! То вярно работата е много важна, осигурява на семейството спокойствието в ежедневието, но и събота ли работи и вечер ли работи?! Ще си даде малко зор, той ще е уморен, но детето му обгрижено и щастливо, че има двама родители! Да, единият работещ, но все пак всяка вечер там, всеки уикенд там!  ooooh!

Описвам моя случай и мнение.

Като майка на 5 годишно, което ходи на градина малко, ходеше в частна от 2.4г до 3 г (едвам ходеше, накрая се разболя и я лекувахме в чужбина, но градината беше мнг хубава) и после от 4 и малко отново я записах в държавна градина, но не желае да спи там, ходи до обяд, мога да ти кажа, че проблем от този род, който имаш,  аз не се замислям да решавам в полза на детето. И като ме пита ще ме вземеш ли на обяд - да, ще я взема, защото имам тази възможност, както и ти я имаш. От 4 и половина до 5 и малко (на колко е сега е отстъствала цялото лято от края на май до средата на септ, както и няколко пъти за други пътувания по седмица). Стресът е по-голям проблем, от това да е разглезено на 5. Окапват коси например.
Че бабката казала нещо, дядото друго, съседите трето, статистиката пето - хич не ме касае. Не може всички да са овце, трябва да има и черни овце и коне и т.н! Не за всички ходенето на градина означава възпитание, неразглезеност, свикване, социализиране! Напротив - детето ми е много по-възпитано, социализирано, усмихнато и с пламък в очичките от голяма част градинарчета, не е агресивно, щастливо е, не го дърпам да го водя на тази възраст вече, не е проляла сълза, не се напикава, обслужва се сама много от рано. Вечер има уговорка дали ще бъде взета на обяд на др ден, има си притеснение като бъде оставяна да спи там и много рядко я оставям, но когато го правя тя знае предварително и е с тази нагласа, няма драми, отива и съобщава на всички ухилена, че днес ще остава с тях да спи. Яде и иска допълнително в градината, нямала е проблем с храна никъде, дори от първи ден. Говори с по-сложни и правилни думи от доста деца, които съм срещала и чула как говорят там. Много стихотворения е научила преди това, но и в градината и всичко помни от 2 години насам, пее си у нас в банята, лудее ужасно много. Ходи, защото е задължително, защото се научава да дава и споделя, защото вижда различни деца, защото имат хубава програма, уроци, госпожи, артистичност, база, защото е различно от у дома и т.н.

Супер доволна съм от нашата градина, от госпожите и знам, че дори да прави фасон моето дете (а то си прави разбира се, но само думи са нейното), като тропнат там вратата е щастлива.

И аз съм най-твърдата от моето семейство. Имаме дядовци, които няма да я дадат на градина грам и участват дейно в отглеждането (творят почти всеки ден заедно картини, лепят, режат, строят лего..), баби, които си я гледат редовно, баби-лели, прабаби (да са живи и здрави), които също остават сами с нея. Само да чуят, че не е искала да ходи ми казват "нека не ходи". Но не може да се съобразяваме все с тях, естествено, а и мнението им е важно,но не променящо моето или определящо.

Мен ме гледаше баба ми, майка ми си идваше на обяд., баща ми работеше пред къщата, в която сме (и до ден днешен). Аз на градина съм ходила няколко месеца. Мъжът ми грам не е ходил. "Отпечатък" от това ми е, че гледам на всяко нещо първо с доброто и съм прекалено позитивен човек.
Просто за мен има деца, които не принадлежат толкова на градината и тя нищо не им променя.

# 34
  • Мнения: 1 522
Според мен е най-добре да оставиш детето за месец-два вкъщи (най-добре до следващата учебна година), за да се отърси от неприятните преживявания и да го дадеш в добра частна детска градина (ако имаш възможност). На такива места децата са доста по-свободни и щастливи. В родителските кооперативи дори може да носиш сготвена от теб храна. Няма как детето ти да свикне, ако страда. Изобщо това насадено от комунизма мислене, че детето трябва да се мъчи и да му е гадно, за да стане човек, е напълно неадекватно. Виж, ако искаш да стане, подтиснат, озлобен и неуверен в себе си - върши страхотна работа.

Последна редакция: ср, 16 мар 2016, 10:36 от ice_sparky

# 35
  • Мнения: 75 321
Още като записвах моето в ДГ, директорката сама ми каза - ако трудно се адаптира, детето се спира за няколко месеца и се опитва пак след време, евентуално. Не се мЪчи детето.

Не бих причинила такова страдание на собственото си дете, каквото ти описваш. То очевидно е яко стресирано, та чак се е разболяло-повръщане, отслабване...ужас просто.

Моето също е много привързано към мен. Но в ДГ му харесва. Виж в яслата хич не му беше ок, но там доста боледувахме и я му се събират два месеца, я не. В първа група попадна на прекрасни госпожи, които го приласкаха буквално и влиза с желание.
Разбира се, има дни, в които казва, че не иска да ходи и иска да е почивен ден, но то се разпознава, кога е просто прищявка, и кога детето изпитва ужас...какъвто изпитва твоето, струва ми се, четейки те...

Та да обобщя - нищо добро няма да излезе от това насилствено ходене на ДГ. Прекръсни за месец-два, ако трябва и повече...нека се успокои детенце. Много го гушкай и целувай също. мънички са още..

# 36
  • Мнения: 3 228
Ако майката не работи, аз дилема не виждам - чудесно е да си остави детето в къщи до следващата учебна година.
Ако обаче майката се е върнала на работа и си харесва работата, трябва да потърсят още начини за адаптация,евентуално смяна на градината, въобще, да търсят решения.
И нещо друго важно - децата са наше отражение. Ако майката е нервна и подозрителна към градината, това се усеща от детето и такова ще е и неговото отношение. Ако майката е позитивно настроена, вероятността за по - лесна адаптация нараства. Аз лично никога за вече 6 години по ясли и градини не съм показвала негативно отношение пред детето към ясли, градини, лелички или учителки и мисля, че и това е допринесло за безпроблемно посещение

# 37
  • Мнения: 2 026
Да, ти имаш избор и  е важно да си честна пред себе си, дали искаш да останеш още известно време вкъщи с детето или не си готова за това. Пиша го, защото имам познати, които освен финансовите причини, просто психически не издържаха да са по цял ден с детето след втората година. Това се получи при тях, защото нямат до себе си никакви баби, които дори за час да вземат детето, мъжете им се прибират вечер след 19:00 и за тях през тези 2 години дори да се изкъпят им представляваше трудност.
Но ако ти си щастлива да сте по цял ден заедно, няма смисъл детето да се мъчи заради хорски приказки.

# 38
  • Мнения: X
Потресена съм от това, което описваш....
Ти майчински инстинкт нямаш ли? Бабите какво казали, хората какво казали....ужас....
Много искам  да бъда крайна в изказването си но....ще ме оплюят всички, затова ще го спестя. Но не заслужаваш да ти бъде спестено.

Последна редакция: ср, 16 мар 2016, 15:40 от Анонимен

# 39
  • Мнения: 2 732
Добре де ,нападнахте я че не работи ,а ако работеше какво бихте я посъветвали ?
Трудна е адаптацията за някои деца ,който не го изпитал няма да те разбере .Ти сама трябва да прецениш как да постъпиш с твоето дете .Трудно ти е ,но .....

# 40
  • Мнения: 75 321
Същото бих я посъветвала и ако работеше. Никоя работа не е по-важна работа от здравето на детето, и психическо, и физическо. Peace

# 41
  • Мнения: 3 228
Аз и предложих ако работи да потърси още начини, включително смяна на градината, консултация с психолог и т.н. В случая няма дилема - жената не работи и излишно мъчи детето

# 42
  • Winterfell
  • Мнения: 590
Мисля,че е по-добре да спреш детето от градина. От тази със сигурност, пък за по-натам ти сама ще си прецениш според детето.
Според мен проблемът е в градината, особено ми светна лампата като каза, че ги карат на сила да ядат.
Малкия син тръгна на ясла преди 2 седмици (на 2 г. е). И аз и той много харесахме персонала. Още първия ден госпожата каза,че тя дете на сила категорично не кара да яде. Моето също е научено на готвена домашна храна, и също е много привързан към мен. Персонала всеки ден ме информираше-не иска да яде на обяд.Хляб, бисквити и плодове хапва, но готвено не иска. Но не са и го карали.Преди 2 дни ми се похвалиха, че вече се храни и на обяд,и то сам.Вече се чувства добре, спокоен, свикна.Като отидем сутрин, ми казва''чао мамо" и бърза да играе. Още не го вярвам, всички бяхме много на тръни относно тръгването му.
Та, изчакай да мине време, да се отърси детето от тая детска, на есен ще е и по-голям, избери му друга детска и успех  Peace Ако пак не се получи, според мен няма смисъл да се тормозите.

# 43
  • Мнения: 8 001
Спри детето от градина и се опитай да го подготвиш по-добре за следващата.  Пусни го на градина когато то се съгласи, а ако го подготвиш добре, този момент ще дойде. Всичко става с търпение и добър подход.

# 44
  • София
  • Мнения: 2 261
А кое точно налага да ходи това нещастно детенце на градина? Задължителната предучилищна е от 5 години. След като не работите, защо си го причинявате?! И на себе си, и на него. Не е готово очевидно. Не иска, не може да се адаптира. Има и такива деца. Психическото и физическото здраве на едно дете са по-важни от всякакви други съображения.

Общи условия

Активация на акаунт