Токуда Болница София - тема 22

Права си. Първо го мерят, теглят и пообърсват, тогава го дават.

Веднага щом го извадят, избършат и аспирират го поднасят към лицето ти, може да го целунеш, няма как да го гушнеш, ръцете ти са вързани настрани и не можеш да ги движиш. Според мен няма как да го сложат на гърда при отворен корем, на гърдите ти е чаршафът, който ти пречи да виждаш какво правят лекарите в корема ти.
В първия ден ми я донесоха още 2 пъти да я гушна - няколко часа след операцията и още веднъж вечерта. Не я сложих на гърда, бяха ми вливали силни обезболяващи, а вечерта ми поставиха мускулно течен аналгин за болката. За епидурална упойка не е ставало дума, но нямаше начин да се обърна на една страна, за да ми я поставят в този момент. Не съм сигурна дали е ок при положение, че си на обезболяващи да се слага бебето на гърда, дори и да успееш да се надигнеш. Мен лично разрезът ме боля нечовешки през първия ден, докато подействат обезболяващите и след тях, и не можех да се повдигна, добре, че леглата се надигат с дистанционно. На гърда сложих бебето на 2рата сутрин, донесоха ни ги веднага след като ни раздвижиха. Повече обезболяващи не съм приемала и не се притеснявах дали не вредят на бебето.
Можеш да пиеш водя няколко часа след секциото, по малко, на глътки, няма да ожаднееш, вливат физиологичен разтвор.
Ако всичко е наред със спиналната упойка, по време на секциото ще си в съзнание, ще си говориш с акушерките/сестрите, лекарят ще ти обяснява разни неща. Няма да лъжа, първите 10 минути е добре, докато извадят бебето и си го видиш, но следващите 50 не са най-приятното изживяване на света. Аз на масата си казах, че това повече няма да си го причиня и само се надявах всичко да е наред, да не ми стане зле и да избутам до края. Бях си казала предварително, че ще поддържам ведър дух и няма да се оставя на страха и гледах да пускам шегички, останалите ми отговаряха в същия тон и така времето мина по-бързо. Мисля, че не са ми поставяли друга анестезия, освен спиналната, защото си бях адекватна, като дойде таткото да ме види, даже бях в еуфория, може би от окситоцина, който ми вливаха.
Ако не хване спиналната, ще поставят пълна упойка и няма да можеш да видиш бебето при изваждането му, а чак след около 2-3 часа, като го доведат да го гушнеш за малко.
Таткото, за жалост, може да гушне бебето чак на изписването, освен ако не си в в самостоятелна стая в родилното, тогава той може да ви посещава в стаята и да вижда бебчето. Иначе само след операцията го водят да му покажат бебето през стъклото и да го нащрака за първата му фотосесия

Аз не ползвах никакви обезболяващи, освен спиналната упойка, но пак не ми дадоха да го сложа на гърда в деня на секциото. Чак след 24 часа. Антибиотици също не са ми били. Само система с окситоцин имах.
Умишлено не исках упойка, за да мога да кърмя колкото се може по-рано, но нищо, все пак се получи успешно с кърменето, макар и със закъсняло начало.

Индивидуално е колко боли операцията. Както казах аз заспах, не ме е боляло при зашиването и мисля, че не са ми слагали допълнителни обезболяващи. Но, аз бях с изтекли води, контракции и цяла нощ болки. Та може заради това всичко да ми се е сторило песен  .

Ти си била супер изтощена от болките и контракциите, щом си заспала по време на секциото, според мен. На моята съквартирантка бяха закачили система с обезболяващи без да е искала специално, докато на мен ми сложиха едва след като се побърках от болка след като ме пусна спиналната и ги извиках. Тя сестрата ми вика, ама ти не си обезболявана, защо чака до сега да си поискаш. Ами аз откъде да знам, че трябва да си искам, мислех си, че се подразбира, че ще ме обезболят след действието на спиналната. Обясни ми, че ще започне да действа чак 20 минути, след като изтече банката, така че още час се наложи да изтърпя и да се ядосвам защо чаках толкова много преди да ги повикам.
Иначе по време на самата операция не съм усещала болка, само дискомфорт няколко пъти по-силно като ме подръпнаха и сръчкаха, самото зашиване не помня да съм го усетила, след действието на спиналната беше зорът при мен.

Антибиотици и на мен не са ми били, после разбрах, че са ми поставили веднага след секциото още в залата.

Слава богу, и при мен се получава до момента кърменето без проблем и без нито веднъж да съм изцеждала, дано така да продължава все. По никакъв начин не попречи това, че я сложих на гърда чак следващата сутрин и дори няколко пъти додавах добавка по време на престоя ни. Накрая нямаше нужда от добавка и контролните кърмения преди изписването бяха супер.

Много благодаря за изчерпателните отговори.   Имам дата за планово секцио в случай, че бебо не се завърти и почнах да се замислям за някои въпроси.

Аз бях с епидурална.
Тя ме обезболяваше и не чувствах никакъв дискомфорт и т.н., но преди нея беше нещо страшно.......а и аз първо бях за нормално и в процеса се наложи секцио. Иначе още няколко часа след операцията ми я дадоха и дойдоха да ни покажат как да кърмим децата.

Според лекарите било нормално да заспя, то вярно цяла нощ не бях спала.
Личното ми мнение е че се прееспонира важността от слагането на гърда на бебето. Естествено, право на всяка жена е да иска или не това да се случи. Честно да си призная това ми е било последна грижа и при двете ми екстремни раждания. И двете ми бебета засукаха без проблем, мисля че си е до бебе и донякъде желание на майката. Предполагам, че СЗО знае по-добре от мен, щом съветва да се слагат бебетата на гърдата, но пък не пречи да дам мнение .

Може да се преекспонира, но първото ми бебе получи тежка алергична реакция към адаптираното мляко още в болницата. И затова не исках на второто да му дават изобщо. За целта трябваше да го кърмя от самото начало. Но не стана така и второто също е с алергия, макар и в много по-лека форма.

Но предполагам са те раздвижили преди да ти я дадат за кърмене, или? Може би ако секциото се наложи вечерта/през нощта, още след няколко часа на следващата сутрин ти довеждат бебето за кърмене?

Аз нямаше да се справя със слагането на гърда през първия ден след секциото и без това, чувствах се страшно безпомощна и обездвижена, а без обезболяващи щеше да е ад. Но се надявах понеже бебето се роди на термин и едричко, да е достатъчно жизнено и лакомо и да няма проблем със засукването... изобщо не се бях замисляла за алергия към АМ, имали сме късмет.

Мойто бебче го сложих на гърда на 5 ден. Умишлено не му давах да суче в началото, заради лекарствата след секциото. 3 дена след него още ми се гадеше. Цедях се обаче и хвърлях. Засега се кърмим успешно и не дохранвам.

И според мен се преекспонира. Моето бебе също е с алергия към белтъка на кравето мляко, но в болницата още не се знаеше. Беше на Хип комбиотик ХА. Едва като се прибрахме вкъщи засука, плюс добавка около седмица след това. В болницата се цедях и хвърлях коластра.
Има лечебни млека, които при проблем се дават на бебетата. Няма как след упокйки, антибиотици и обезболяващи да се сложи веднага бебето на гърда. Според мен е по-опасно така.

Stitch, Секциото ми беше през ноща. Вдигнаха ме следобяда на деня. А детето сутринта след визитация ми го донесоха и си беше при мен. Взимаха я само за изследванията. И дойдоха акушерките/сестрите, които да обясняват как да се кърми. То аз в този ден нямах нищо - нито коластра, нито кърма.

И друг път съм споделяла, че съм родена с много малко млечни жлези. Кърмила съм бебетата си буквално по 10-ина дни и то с капки, останалото е било АМ. Нито един от двамата няма алергия. Идеята ми е, че даването на АМ след раждането може би би могло да е предпоставка за развиването на алергия, но само по себе си не е условия, недейте да всявате такъв ужас в младите майки, чак толкова пряка причинно-следствена връзка няма. А и това създава допълнителен стрес за началото на кърменето, което и без това не винаги е лесно.