ахкаме, охкаме, накрая двете отиваме да раждаме и се разделят пътищата ни. Вече родила, започвам да се тревожа, че в стаята ми всички контакти са повредени и как ще се свържа аз с външния свят, нали съм голям телефонист! Тръгвам да търся здрав контакт и стигам до стаята на акушерките и започвам да обяснявам, как нямам здрав контакт, как телефонът ми ще се изключи... И насреща ми жената, с която двете бяхме в предродилна зала... Лъчезарна и усмихната, тя ме пита: какво имате? Аз, много разтревожена, че няма да имам скоро връзка със света, бързо отговарям: аз ли? Нокия. Тя доста шокирано: аз за детето питам... А, детето-момиче е! Аз го забравих това дете, нали имах за решаване голям проблем-къде да заредя моята любима Нокия.Това е и за муните, и за смешките. Хареса ми.

Веднъж ми звънят за пореден път: д-р Енчева? Реших да попитам на майтап, коя точно д-р Енчева? Хирургът или уши-нос-гърло? Като очаквам да ми затворят естествено, отсреща чувам : хирурга. При което запвам и казвам: имате грешка. Отсреща: ама как д-р Енчева, търся точно хирурга. Аз изцепвам: ами ако искате да ви направя операция, за да се убедите, че не съм доктор
затвориха ми. Скоро не са ми звъняли да я търсят д-р Енчева, явно се е разчуло