Забавни истории с телефонни грешки и други технологии :)

На купон сме с колеги. Тръгваме си късно, но аз живея близо до ресторанта и се качвам в таксито с колега и жена му, които ще минат покрай нас за 500 метра буквално. Друг колега, с когото сме си приятелки поръча непременно да му звънна като се прибера. Влизам във входа, набирам Гого и бодро съобщавам: прибрах се! От другата страна сънен мъжки глас: добре, събличай се и си лягай.     А аз бавно осъзнавам, че това няма как да е Гого, защото трябва да е заспал пред ресторанта а и не може да е толкова безразличен към факта, че съм се прибрала, при все че ми заповяда обаждане. Той има два номера и този, който набрах, съм го записала грешно, а ми е първи на неговото име. Той явно като ми звъни е от другия, верен номер и на мен на телефона при позвъняване си ми изписва Гого.

И редовно получавам поздрави за Коледа от непознати. Учтиво си разменяме пожелания.

Веднъж, много ядосана, се обаждам на приятел по нощите и още с вдигането разбрах, че не е той. Но се оказа много учтив момък от Свиленград, който нямаше нищо против да си бъбрим и че съм звъннала в 1 през нощта. Даже каза като ми се говори, пак да му звънна, но забравих как точно грешно съм набрала номера, а не го запаметих.

Преди две години ми звъни телефона и една дама обяснява, че е колежка на мъж ми. Искала да ме предупреди, че еди коя си от счетоводството се заиграва с него да взема мерки. Направо се шашнах. Като тръгна да обяснява, че мъжете се стряскали като жената забременее, а на нас ни е и първо разбрах, че бърка номера. Изяснихме нещата - една цифра беше сгрешена. Посъветвах я да не звъни на момичето, че това може да е голям шок. Като помислих за моята реакция.

В зората на мобилните телефони,останала съм с 30 ст. във ваучера и решавам да проверя дали мога да набирам, звъня на домашния телефон,който е в другата стая. Чувам го да звъни, прибягвам и вдигам да отговоря,така си останах без 30-те стотинки ))

1. Звъни ми телефонът от непознат номер. Вдигам и насреща изпаднал в истерия мъж ми крещи: "Ако до 5 минути не си слязла, ще се кача горе и ще те смачкам". /Явно жената беше попрекалила с контенето и яко закъсняваше/. Но веднага затвори и не можах да му кажа, че има грешка.

2. "Зная какво правиш и къде си. Стига си ми изневерявал с тая к*рва. Тя ще си остане винаги един второразреден парцал". Този смс е получил покойният Дим Дуков от непознат номер в 2 часа през нощта. Тези дни ми попадна в ръцете стар Биограф от 2011 г. и там го прочетох.

Леле, направих грешката да ви чета на работа... хиля се като репичка! 

Леле тази тема е от здравословните...след преглед при гинеколог се виждам с приятелки. Въодушевена разказвам за прегледа"най-добрия доктор на света"... И едната казва:"добре де дай телефона и ние да отидем,даже аз сега ще звънна за час, че и без тва не съм ходила отдавна" и аз  естествено диктувам ама какво диктувам само аз си знам,и завършвам "доктор Петков"!
Звъни тя "ало, доктор Петков искам да запиша час"
Отсреща: за какъв преглед?
Тя- е гинекологичен какъв!
Той: ОФ аз че не съм доктора не съм, ама съм Петков ..ако е спешно да ви кажа къде и как за прегледа...
Тя- мълчание...смут...
Той- знаех си аз,че сбърках професията!

И какво стана накрая? 

Нали редовно си търся работа и като няма-няма, а като има е всичко накуп. Обаждат ми се по 3 човека в един ден, 3 пъти в седмицата да кажем. И после като трябва да се ориентирам кой телефон на кого е, редовно стават обърквации!

После трябва да ви разкажа една интернет история с двама Петъровци и бъдещият ми /тогава/ мъж. 

Правя ремонт вкъщи, смартфона е в джоба ми, а аз съм се качил на една стълба и къртя шпакловката на тавана.
По едно време чувам сигнал за съобщение във Вайбър, отварям го и виждам следното съобщение от един колега: "Това какво трябва да означава?". 
Чудя се какво има предвид и гледам предходната кореспонденция с него- пратил съм му целувки, сърчица и емотикони с надпис "LOVE".
Иди обяснявай после, че тези съобщения са пратени по невнимание при работата ми на стълбата...

Дълго време после този колега ме избягваше и гледаше да не остава насаме с мен...

Caballero, нищо, посмяхме се, той е уникален пич. Вече ми е бивш щеф, но продължаваме да сме си приятели. Той тогава ходеше с една колежка, която отдавна му е жена, та аз първа я уведомих за гафа- и тя се позабавлява. Само на мъжа ми не му беше смешно като разбра 

Аз нямам точно смешни случки, обаче сравнително нерядко ми звънят пациентите на едно джипи от Враца. Номерата ни се различават с една цифра. Отначало обаче аз мислех, че на мен са ми дали бивш неин номер и в продължение на 3-4 години обяснявах, че лекарката ВЕЧЕ не е на този телефон, но новия и не го знам. Чак когато някакъв пациент малко троснато ми заяви, че вчера бил говорил с нея на същия телефон, се светнах да потърся номера на жената в интернет - намерих го и сега любезно упътвам натисналите погрешния клавиш пациенти.

Иначе и аз като предходния пост веднъж звънях на един от последните номера от списъка ми с повиквания, като мислех, че е на определен човек, с когото бях говорила два-три дни преди това, а то се оказа банката, в която имам сметка и кредит. И без предизвестие изстрелях на жената от банката нещата, които имах да предам на другия номер, докато ми обясни, че е грешка.


---------

В първи клас звъня на една съученичка. Вдига майка и, учителка в нашето училище, съученичката ми я няма, а кой я търси. Аз си казвам името. Отсреща следва едно доста строго: "Хххх, ти защо вчера натискаше звънците на нашия блок и бягаше?". Аз:    То вярно, че и аз съм го правила тоя номер, но не точно вчера и не на техния блок. Гордо, бурно и много възмутено отричам. След известно обясняване майката се сеща да попита пак кой всъщност се обажда и този път чува правилно името ми. Оказва се, че първия път е чула аналогичното мъжко име с О накрая (името на провинилия се със звънците), вместо моето с А.

  Аз живея в чужбина, но всеки път като съм в БГ си взимам различни карти с ваучер. Та моя добра приятелка, с която доста се лигавим, на свети Валентин решила да ме поздрави, но по грешка не пратила на англ. ми карта, а на някой мой стар БГ номер и пратила сърца, обичам те, целувки и тн. И след малко и звучи мъжки глас с алооо, кой еее хаха

Нямам време да дочета темата (чукча писатель), но това с БЗНС ми напомни два случая, разказвани ми от майка ми.
Първият беше - колега неин или на баща ми, забравих, се уговаря от служебния телефон с някого навън да се чупи по-късно същия ден от работа под някакъв предлог, обаче става преплитане на линиите вътре в службата (по-старите си го спомнят това явление - два разговора по погрешка се смесваха и ставаше нещо като групова сесия  ) и шефът го слуша.
Вторият - майка ми звъни по работа до завод "България" и пита: "България ли е?". Отговор: "България е". - "Може ли да говоря с еди-кого си?" - "Няма такъв, това е семейство Еди-кои си".

Ето и от мен две истории, първата никак весела за мен:

1. Изпуснах си телефона, който е с две карти, в кофа с вода. Последва процедура по подсушаване и за около 4-5 дни изместих картите в два обикновени телефона, докато изсъхне титулярът. Дотук добре, обаче една вечер посред нощите звъни служебният телефон - някакъв мъж търси някой, но кой така и не разбрах, не мен със сигурност. Казах, че има грешка и затворих. След малко пак звъни, не вдигнах. И така няколко пъти. Мъж ми се разсъни, разбуча се кой звъни посред нощ и аз реших да си изключа телефона, за да спре да ни притеснява, явно беше грешка. Не беше минала и минута, звъни ми личния телефон. Гледам същия номер и вече изпаднах в шах кой може да е. Много малко хора, да не кажа почти никой, не знае едновременно личния и служебния ми номер. Аз изпаднах в потрес, мъж ми почна да разпитва какъв е тоя и вече се заформяше семеен скандал. В яда си що ме пита такива неща, му връчих телефона, да се разбират кой кого търси. Онзи повече не позвъни, след като мъж ми му се сопна, обаче се скарахме на тема "Кой е тоя мъж, който звъни на личния и на служебния ти телефон в 1 през нощта. Щом знае и двата, значи те познава". Докато се опитвах да се защитя, че нямам представа кой може да е, мозъкът ми работеше на 200. Заподозрях, че някой колега ми беше дал служебния номер на някой да си прави шеги, обаче, от къде, по дяволите, ми знае личния? Скандалът вече се разразяваше с пълна сила, когато ме осени спасителната гениална мисъл: Картите!!! Телефонът е с две карти, ами да, това е!!! Ако ти звънят на едната, докато говориш по другата, съобщава, че телефонът е изключен. Понеже и двата номера са ми важни, съм пренасочила двете карти една към друга, поне да разбирам кой ме търси и да ми отразява пропуснатите повиквания. В момента, в който съм изключила служебния апарат, веднага разговорът е бил пренасочен към личния. Дори и картите да са вече в два различни апарата, пренасочването между тях остава, ако не го премахнеш ръчно.
Добре че мъж ми е разбран, та като му обясних ситуацията, всичко приключи мирно и тихо.
Явно и двамата сме били сънени и изнервени от среднощните позвънявания, та без малко да си развалим отношенията. Ама кой да се сети в първия момент какво става.

2. Приятелка, която не бях виждала отдавна, ми беше звъняла по телефона, но видях късно и реших да й пиша смс. Нещо от сорта на: "Утре ще ти звънна да се разберем кога да се видим. Затъжих се за теб, липсваше ми". Понеже знам номера й наизуст, директно го набрах от клавиатурата. Пратих смс-а и си легнах. На сутринта още сънена чета обратен смс - "Съжалявам, но не Ви познавам". Викам си, толкова пък да ми е обидена, че не съм й вдигнала, че чак вече да не се познаваме ли? Точно щях да пиша отговор, когато видях, че обратния смс е от непознат номер. Ами верно, не ме познава човекът, като съм набрала 4 вместо 7 предишната вечер!!! Писах извинителен смс, дано не е имало последствия от някой разгневен съпруг или съпруга.

А страхотна тема!
Сетих се как по вайбър дадох наставления на шефа как да приготви пиле, точно как да го сервира, с подробности коя покривка да сложи, в кои чинии и т. н. Очаквахме гости, а аз трябваше да остана на работа. И съм писала не на когото трябва. След фермана той ( шефа) ми звънна да ме пита дали съм добре, а  ако ми е зле - съм свободна!