Не бива да се обвиняват и тъщи, и свекърви, че проектират стария модел върху децата си.
В онези години, в които раснахме, се чакаше за жилище и квартири на свободен наем нямаше.
Семействата живееха под наем в държавни имоти, в по една стая, беше постижение да се нанесеш в собствено жилище и когато децата пораснат, трябваше на свой ред да чакат ред.
Затова беше нормално да се свират в детската стая.
Хубаво е, че сега има възможности, но е лошо, че всичко е обвързано с кредити, които ви заробват, а ние- родителите сме научени да не бъдем толкова зависими.
Оттук идват разминаванията- възрастните си мислят, че имате цялото време на света и можете да изчакате в общото жилище, докато гушнат букета- хем няма да влизате в борчове, хем ще " ви учат на семеен живот", хем и вие ще " попивате".

Всъщност, аз описах виждането на поколението преди мен, а се оказва, че и хората от моето поколение мислят по същия начин.

