Спомени и впечатления за социализма в България

Защо?
Според мен доста от пишещите са живели при същите условия. Не е само тя.

И Чернобилския дъжд не е валял 45 години. Не е коректно да се отрича цяла епоха, заради авария, която може да се случи навсякъде.

Сериозно? Кои са тези училища в които е нямало бригади? 
Чернобилския дъжд е само пример  за това, че сме живели спокойно, защото сме били неинформирани.

Авария може да случи. Но да соц. патент е, когато знаеш колко са страшни последствията:
1. Да криеш от бачкаторите и натиканите в калта, за да не се пазят.
2. Да пратиш децата им на манифестация в дъжда. (ние бяхме по трика, т.е. полу-голи, за да усетим макс. ефект).
3. Но да даваш сухи млека, лекарства и всичко необходимо на паралелната реалност.

Много хубави неща си спомням .
Кръжоците , в които участвах бяха много , художествената самодейност -все бях водеща на тържествата , отряден председател бях и после и училищен председател -Рапорт даден , рапорт приет  
Пишехме си със другарчета от ГДР и СССР . Радвах се на картичките и малките школадчета в писмото със червено синьо по краищата . И на бригада съм ходила -от там си спомням гаджетата и дългия танц на песента на Пърпъл . А, да споням си , че си подкасявах и стеснявах престилката , за да е по тялото .
Слагах и черно-бяло коланче със верижка , а червилото ми беше в джоба .
"Гримирана си " - казаваше другаря ..."Не, не съм другарю -такива са ми миглите и устните"  - лудетина си бях ...помня хубавите неща ....и да най хубаво беше сигурността за децата , нещо
което сега не мога да простя на демокрацията и я псувам понякога.

Влизам само да кажа,че не съм прочела всички постове до тук, но в голяма част от тях прочетох тотални глупости.Не е като да не съм живяла по онова време да не знам как е било.Просто някой иска да напише нещо, само и само да му се види името на страницата, тц, тц, тц.

Може ли да не казвате на хората какво да чувстват и как да виждат нещата .
Това е техния живот и тяхното възприятие .
Вече наистина е отвратително това негативно и вечно криво мнение на някои ,
че и са най и кресливи на всичко отгоре .

До 7-ми клас в нашето централно софийско училище бригади нямаше. В гимназията сигурно са ходили, Моят мъж разказва, че е ходил - набор ми е, но от друг град.
Чернобилската история беше отвратителна, както и всяка подобна катастрофа. Сега като ядем океански риби, уловени в незнам си кой участък, ама не бил близо до Фукушима, само вносителите били сбъркали етикета не е ли същото. Само че тови път за наш късмет бяхме далече...

Разликата е, че го знаем.

Между другото колко дълго се е пазила чернобилската тайна, знае ли се? Защото в един момент се разбра от всички, но кога точно не помня - била съм много малка. Спомням си, че майка ми се шегуваше с едни детелини - че били с по 5 и 6 листа заради Чернобил.

Около месец след това.

Нито ми е негативно, нито ми е криво мнението.Така виждам нещата, така ги коментирам.И ако кажеш, че и това не е глупост....аферим
що, да не би сега да няма такива, че и още по-грозни?
Да не изброявам и други бисери

Не е така. Формално само след 3 дена на последна страница на работническо дело имаше информация. Разбира се радио "свободна Европа" вече беше съобщило. Ама народО прост, не разбира и не обръща внимание.
След месец се вдигна шум.

Спомням си лятото след Чернобил как цяла сюрия деца бяхме се качили на черницата в запустелия църковен двор на село и нагъвахме черници и аз им обяснявах "Не яжте бе, има радиация"
Отговорът, който последва беше:
"Л@йна има, яжте."
 И си изядохме сладко, сладко черниците ....
Едни едри бели черници бяха, викахме им ягоди.

 Помня и дънките "Панака" и маратонките "Ромика"
 Като бяхме на екскурзия в Москва съветско другарче буквално ми свали маратонките от краката и ми връчи 30 рубли още в хотела като пристигнахме.  Докато се усетя и си бях продала маратонките.
Не можах нищо да си купя с тези пари и се прибрах в София с чехли и два чифта вълнени чорапи...беше април и в Москва валеше сняг, а аз цяла седмица шляпах с чехлите...

Хубаво ми беше детството. Дали защото съм била дете и не съм осъзнавала, че липсва нещо, не знам...
Но пък и нищо не ни е липсвало  -  банани, портокали, луканка, шунка - винаги е имало вкъщи, пазаруване от Кореком най-редовно, та и Нутела и шоколадови яйца не са ми липсвали никога, или пък дънки...Имахме всякакви материални блага общо взето (кола, хубав телевизор, видео, касетофони ) А ако искахме да отидем семейно на екскурзия за лятото в Западна Европа, баща ми даваше на някого под масата бутилка Джони и ни пускаха без проблем цялото семейство  

Пишех си с русначе, разбира се, и много се радвах на всяко писмо и красива картичка
Обожавах "Арабела", "Седморката на Блейк", "Синьо лято" и да играя на ластик

Биех се често и постоянно някакви родители идваха да ми дърпат ухото , след което пак набивах дъщерите им, че са ме изклюкарили на родителите си, но след това същите се влачеха вкъщи, за да вземе в свои ръце справедливостта "другарката Д....ва", тоест майка ми Тя беше справедлива жена, даже твърде много, за мое съжаление, и ме пердашеше порядъчно и честичко

На лагер никога не са ме пускали (не знам защо) и винаги тайно съм завиждала на всичките си съученици, които ходеха и се забавляваха там. Нашите обаче ме влачеха с тях навсякъде и никога не ми разрешаваха да ходя никъде сама, дори и на гости на някое приятелче...

На бригада съм ходила веднъж за грозде (отврат) и веднъж за малини(още по-голяма отврат)
До комсомола не стигнах...само чавдарче и пионерче бях

Опашките и купоните започнаха през 1990 г., преди това не помня такова чудо да е било...

За 1996-97г., не искам да си спомням и до ден днешен, обаче

Бях трети за четвърти клас,когато падна режима.Помня че нямах търпение да стана от чавдарче,пионерче,защото пионерите бяха големи.И тъкмо да стана и... Помня опашките за хляб и за банани,празните магазини.И да и почивките по морето за по 20 дена по лагери със сутрешната гимнастика.Спомням си как никой не смееше да разказва вицове за властта.Всички имаха работа,но за ниски заплати,с които и да решиш да си купиш нещо няма какво.По селата имаше живот,градините и училищата бяха пълни;В училище имаше страх от наказания;Проверките за изрязани нокти и измити уши...,спането на обяд,училищната столова в която всички ядяха.Не си заключвахме вратите;Храната беше истинска;И блаженната неинформираност какво се случва по света и у нас,която сега ме натоварва.
Като цяло май си спомням с носталгия по онези времена,може би защото и бях дете!За мен имаше и положителни неща!