Дидиа, 47 без 11 дена.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Айде, бе, нямало опашки. Целия ферман не съм го прочела, после ще го чета, сигурно целият е толкова точен, колкото и това за опашките. Опашки си имаше, особено за дефицитните стоки, когато ги пуснат. Което не ставаше редовно и гарантирано и не се знаеше кога ще стане за съответната стока - когато, тогава, пускат и народът тича да се нареди на опашката. А понякога си имаше опашки и за обикновените стоки, примерно като докарат сутрин хляб и мляко. Пълна лъжа е, че дефицитни били само бананите. Аз, дето бях на 13 години 89-та, си спомням много добре как беше, ма да речеш, че съм само аз, та нещо не съм доразбрала - не съм само аз с такива спомени.
В магазините имаше табели: "Бременни и инвалиди се обслужват с предимство. Това не се отнася за случаите, когато се продават дефицитни стоки".
За здравеопазването не бих твърдяла, че е било лошо за времето си - все пак е редно да сравняваме не със сега, а със съответния период на други места. Нямам впечатления от други места.
За свобода на словото и на движението няма какво да говорим, защото там ясно, сравняваме нещата, за които е уж спорно. Но все пак не е лошо да отбележим, след като се заявява, че сега от лош живот децата ни заминали навън, защо именно не заминаваха тогава.
В магазините имаше табели: "Бременни и инвалиди се обслужват с предимство. Това не се отнася за случаите, когато се продават дефицитни стоки".
За здравеопазването не бих твърдяла, че е било лошо за времето си - все пак е редно да сравняваме не със сега, а със съответния период на други места. Нямам впечатления от други места.
За свобода на словото и на движението няма какво да говорим, защото там ясно, сравняваме нещата, за които е уж спорно. Но все пак не е лошо да отбележим, след като се заявява, че сега от лош живот децата ни заминали навън, защо именно не заминаваха тогава.
Толкова е дъвкана темата, че почти ми е обидно да пиша, особено, когато някакви дечица пресъздават мечтите на бабите и дядовците за вкусните кренвирши.
Какви пътувания е имало? Аз ходих до Чехия с майка си, само с нея, защото не пуснаха баща ми с нас, да не би случайно да решим, че в БГ не е гот. Майка ми и баща ми ходиха до Унгария, без мен, по същата причина.
В днешно време се пътува доста повече, справка туристическата тема. Няма граници, няма ограничения.
Хайде, лека неделя с мечтите ви по мизерните лагери и почивни станции със столова храна, която никой не ядеше.
Какви пътувания е имало? Аз ходих до Чехия с майка си, само с нея, защото не пуснаха баща ми с нас, да не би случайно да решим, че в БГ не е гот. Майка ми и баща ми ходиха до Унгария, без мен, по същата причина.
В днешно време се пътува доста повече, справка туристическата тема. Няма граници, няма ограничения.
Хайде, лека неделя с мечтите ви по мизерните лагери и почивни станции със столова храна, която никой не ядеше.
Цитат на: Didia
Направете справка и с минималните заплати 510 лв - преди няколко години един приятел немец ме попита колко взимам и след като му отговорих той попита на ден ли или на час? Чудех се да се смея или да плача и при това никога не съм била на минимална заплата.
300 евро на ден пък прави 6300 евро на месец, което също е добър доход за Германия, не говоря за тук.
Ама какво сравнявате медицината преди 40+ години и сега?
Много ясно, че технологиите напредват. То и в несоц държавите пак има разлика.
Аз пък си спомням, че ходихме да видим баба, която беше на почивка в Дружба, не помня коя почивна станция, да съм била 2-3 клас. Обаче с нейната пенсия 0т 33 лв. явно е било възможно. Не беше през лятото, може би пролет, но все пак е била на почивка жената, без затруднения.
Ние ходехме по 20 дни, чак ми омръзваше. Моите родители бяха учители и ползваха карти, които явно не са били скъпи, защото не сме пропуснали година без море. Или в Кранево или във Варна.
В селото на баща ми имаше 4 магазина за хранителни стоки, 2 за дрехи-обувки, платове, мебели, 2 сладкарници, ресторант. Помня, че на село съм си купувала разни неща, дето ги е нямало в града, хич не бяха с липсващи стоки.
Много ясно, че технологиите напредват. То и в несоц държавите пак има разлика.
Аз пък си спомням, че ходихме да видим баба, която беше на почивка в Дружба, не помня коя почивна станция, да съм била 2-3 клас. Обаче с нейната пенсия 0т 33 лв. явно е било възможно. Не беше през лятото, може би пролет, но все пак е била на почивка жената, без затруднения.
Ние ходехме по 20 дни, чак ми омръзваше. Моите родители бяха учители и ползваха карти, които явно не са били скъпи, защото не сме пропуснали година без море. Или в Кранево или във Варна.
В селото на баща ми имаше 4 магазина за хранителни стоки, 2 за дрехи-обувки, платове, мебели, 2 сладкарници, ресторант. Помня, че на село съм си купувала разни неща, дето ги е нямало в града, хич не бяха с липсващи стоки.
Ходеше се на почивки в страната, никой не е казал, че не се е ходело. Сега пак се ходи - при това и в страната, и в чужбина. Иначе не знам къде другаде отиват колоните коли по празници, не вярвам да е на село да копат, че да си помогнат за издръжката. 
Впрочем и статистики има.
Ама комшията Пешо сега не ходел - ми тЕ, и моите баба и дядо не ходеха. В града живееха, в апартамент, та няма да е било заради животните и градината, просто не ходеха. Като по-млади дали са ходели, не знам. Момче от селото на родителите на ММ навремето също не било водено никога към онззи момент на море. Имам предвид, че единичните случаи не доказват нищо за масовите.
Впрочем и статистики има.Ама комшията Пешо сега не ходел - ми тЕ, и моите баба и дядо не ходеха. В града живееха, в апартамент, та няма да е било заради животните и градината, просто не ходеха. Като по-млади дали са ходели, не знам. Момче от селото на родителите на ММ навремето също не било водено никога към онззи момент на море. Имам предвид, че единичните случаи не доказват нищо за масовите.
Като сравнявате екзотичните плодове и почивките, ако имате познати англичани, французи, германци - питайте ги те колко пъти в годината са яли банани и колко пъти са ходили на почивка. Сравнявайте сходни класи - работническо семейство с работническо, кадри с кадри, висша администрация с пак такава.
Разговаряла съм точно за банани и почивки с хора на моята възраст в З Европа, и се оказва, че и те са били горе долу като нас, да не казвам, че сигурно аз съм яла малко повече от тях.
Залетите със стоки от цял свят магазини и пазари са сравнително ново явление, също и достъпните почивки извън страните.
Моите спомени са, че конкретно на почивки не ходеха два типа деца - такива, които трябваше да ходят на село, понеже бабите им настояваха три месеца да са при тях, и такива, чиито семейства строяха къща или вила.
Разговаряла съм точно за банани и почивки с хора на моята възраст в З Европа, и се оказва, че и те са били горе долу като нас, да не казвам, че сигурно аз съм яла малко повече от тях.
Залетите със стоки от цял свят магазини и пазари са сравнително ново явление, също и достъпните почивки извън страните.
Моите спомени са, че конкретно на почивки не ходеха два типа деца - такива, които трябваше да ходят на село, понеже бабите им настояваха три месеца да са при тях, и такива, чиито семейства строяха къща или вила.
Цитат на: Didia
Що се касае за това дали животът е по-беден или по-богат сега просто направете съпоставка колко хляба би могла да си купи моята баба с пенсия от 45 лв /земеделска пенсия и една от най-ниските по соца/и сегашната баба с пенсия от 125.58 лв /социална пенсия за възраст,която е най-ниската/ или с минималната от 207.60 ст.
ЕммаТ, проблемът не е толкова в бананите, а в другите неща, които периодично изчезваха от пазара или изобщо ги нямаше, или нямаше никакво разнообразие. Аз лично за бананите дори нямам и собствен спомен кога са се появявали - не съм ги обичала чак толкова, че да запомня. Спомена се вече за нещата от корекомите, помним също и всеки пътувал на Запад с какви покупки се връщаше. За бананите вярвам, че и там не са закусвали всеки ден с тях, нито са се къпали в мед и мляко, знам и че някои неща са от епохата, а не от соца, ама да е било същото като там положението със снабдяването - не беше.
Тук сме - вероятно - от сравнително различни прослойки, няма разлика в спомените според това.
Залетите със стоки от цял свят магазини на всяка крачка може и да са ново явление, но залетите с местни стоки не са. Със сигурност "там" бяха леко по-залети от тук, както и вносът на стоки от цял свят "там" беше по-активен, отколкото тук, дори вносните стоки да не са заливали всяко квартално магазинче.
Залетите със стоки от цял свят магазини и пазари са сравнително ново явление, също и достъпните почивки извън страните.
Елцин на посещение в хран. магазин в Хюстън през '89 година- те го завели да види НАСА,
но на него му увиснало ченето от местния супер,
после седял умислен в самолета до Маями, не можейки да разбере как навсякъде в гниещия капитализъм има такива магазини,
как всеки обикновен американец има достъп до толкова и такива стоки, които и Горбачов не може да потребява,
даже и дегустация на сирене имало в магазина !!!!,
персоналът му обяснявал всичко подробно, а после му напълнили една торба със стоки ....
Две години след това напуснал комунистическата партия ....
Айде, бе, нямало опашки. Целия ферман не съм го прочела, после ще го чета, сигурно целият е толкова точен, колкото и това за опашките. Опашки си имаше, особено за дефицитните стоки, когато ги пуснат. Което не ставаше редовно и гарантирано и не се знаеше кога ще стане за съответната стока - когато, тогава, пускат и народът тича да се нареди на опашката. А понякога си имаше опашки и за обикновените стоки, примерно като докарат сутрин хляб и мляко. Пълна лъжа е, че дефицитни били само бананите. Аз, дето бях на 13 години 89-та, си спомням много добре как беше, ма да речеш, че съм само аз, та нещо не съм доразбрала - не съм само аз с такива спомени.
Не си, разбира се. Всички, живели тогава, помним висенето по опашки за дефицитни стоки, честата липса на елементарни неща от първа необходимост – напр. тоалетна хартия и книжни салфетки. Помним и връзките, без които не можеш да почерпиш в училище с хубави бонбони за рождения си ден например и т.н., и т.н. Уреждането "по втория начин"... Как може да се забрави това?
На огромни опашки се чакаше, когато пуснат месо за празниците или по-специални колбаси, бира, захар и капачки през лятото, за дамски превръзки в аптеките, за вносно бельо или козметика пред "Валентина", за обувки, за книги, за какво ли не.
Вярно, в София и по курортите, където ходеха главно чужденците, беше по-заредено. Легенди се носеха също за магазините в Правец...
Всичко беше на периоди. Ту има, ту няма. Ту можеш да си купиш нещо свободно от магазина, ту изведнъж изчезне и или се снабдяваш с връзки и роднини от други градове, или чакаш "да пуснат" и висиш с часове по опашки за някакви ограничени количества.
Абе, изобщо не беше скучен животът тогава.
Не че после не стана още по-интересно...
