Спомени и впечатления за социализма в България

Ох, като каза обслужване, се сетих за продавачките.

 различавали са се, разбира се,
все пак през 1961 е построена Берлинската стена,
дотогава за 15 години 20%от населението на Източна Германия се е преселило в Западна, затова и е построена- за да се спре преселението ...

И живеещи в чужбина се оплакват от здравеопазването там / по-конкретно за Холандия, Великобритания и USA/.  Но и тука есента ще въвеждат изцяло нов модел, сега проучвали всички модели и измислят побългарен вариант.

Какви облаги? Ами най-малкото ние сме произвеждали компютри, не са ни пречили за тях.

Нали се сещаш, че тези компютри сме ги изнасяли за тях.

А иначе кой щеше да ги купи? Ами Чавдар Ботевград - автобуси със съветски субсидии. Без тях фалира. Сега дори лиценз за чешките SOR не може да вземем.

Не става въпрос само за компютрите. Всички заводи работеха на макс, преизпълняваха петилетки, а реално в магазините нямаше нищо. Всичко се изнасяше за Русия.

Част от производството е било на загуба, но нали е трябвало да се работи и да се гради "лице" на социализЪма.

Да, наистина имало е и голям процент брак, но и доста стока е излизала от производството. Възрастна роднина ми е разказвала, че стоките, които са произвеждали в техния завод ги е нямало никъде по магазините. Тя се е снабдявала с няколко бройки с връзки понеже работела там

Сега индустрия почти нямаме (апропо Грейт Уол май фалира, а не ми изглеждат лоши коли). Но в банковия сектор сега не е ли пак с връзки? Знам за жена, назначена в банка, завършила гимназия по облекло. А после защо били некадърни банковите служители. И сега има връзкарство. Да не казвам, че на някои позиции като HR и подобни се слагат винаги удобни хора.

                     Насадена ни е малко по-късничко от соца. Не претендирам,че наблюденията са ми абсолютно точни,но в БГ само работещите в чужди фирми получават нормални заплати.Изискванията - безброй,условията за работа - средни , а заплатите-айде да не кажа мизерни ,но жалки.Мислила съм си,че ако аз сега съм млад човек,зная перфектно поне два езика и с една дума умен и образован човек съм, трудно бих се съгласила да работя за 7-800 лв.Липсата на условия за кариерно развитие също биха ме поставили пред доста сложна дилема.Преди няколко месеца ми се наложи да поровя из сайтовете ,предлагащи работа и да търся работа за юрист.Направо се същисах -  юрист-консулт в столична община заплата " не по-малко от 510  лв." Денят беше "27.02.2018 г. - за провеждане на конкурс за длъжността юрисконсулт" - чудих се те чистачка ли си търсят или юрист.Та се питам,а и вас питам за такава заплата с вашето образование и вашите качества ще изпитвате ли обич към работата си?
                    Така,че омразата към работата много лесно се насажда с икономическа зависимост.
                    Грейт Уол - колите изглеждат само на външен вид добре.Живея до магазин ,в който ги продаваха и тествахме няколко модела.Цените за този клас коли са високи.За същите пари си закупихме много по-добра кола - нова.Така,че не се учудвам ,ако са фалирали.Като минавам покрай витрината им виждам ту изложени коли,ту ги няма та идея нямам дали ги произвеждат още.Не ,че имам интерес и да ги питам.

Не става дума за брак, той е нормален за всяко производство, а за това, че като цяло са работели на загуба. Построени на места, на които няма суровини, внасят се и се прекарват после по суша. Оскъпяването е фатално за крайна цена, не са конкурентноспособни. Поддържани бяха изкуствено, можеха да си позволят да вкарват пари в тях, защото бяха събрали всичко от народа и имаше достатъчно да влагат в каквото си поискат. Но нямаше как да е вечно, и това свършва в един момент.

Живели сме в изкуствено подържан стандарт-утопия, което се усети като падна СОЦ блока. Понеже нямаме достатъчно ресурси и имаме калпави политици, не можахме да сглобим китайския комунизъм. От една страна е добре, защото щяхме да се превърнем в Северна Корея или Куба.
Съдбата ни е все да служим на някого, обаче трябва и някой да изкара максимум облаги за това за народа, не за себе си.

Спомням си,че за първи път в живота си видях просяци пред църквата в Одеса.Тогава у нас нямаше такова нещо.
Бяхме на екскурзия от училище.Мислехме,че ще ни пуснат да се разхождаме вечерта.Нищо подобно-в 19.00 ни заключиха в хотела и казаха,че е опасно да се излиза навън.
 Санкт Петербург си спомням като много красив град.Ермитажа  ми направи голямо впечатление.
Споменахте злато-там видях най-големия магазин за бижута ,тук все още нямаме такъв.Не беше много евтино.

Когато падна комунизма,роднините ни от Гърция дойдоха на гости.
Поканихме ги на вилата,майка ми се подготви както трябва.Идват те и вадят от багажника на колата си огромни торби с храна.Купили хората 10 хляба,сирене,картофи ,маслини,колбаси...
Понеже били чували,че в България сме бедни и гладни,нямаме пари даже хляб да си купим....
А баща ми през това време печеше агне на двора.

Чувала съм подобна история. Още по време на соца дошли гости от щатите. Донесли торби с дрехи, щото чули че тук голи ходим. А нашите ги посрещнали изтупани, по-добре от тях облечени.