Спомени и впечатления за социализма в България

Така е. Имаше помощни училища обикновено в забутани градчета и села. Повечето деца там бяха като на пансион, т.е. там се отглеждаха.

Да, имаше заводи за глухи, но обикновено тези хора бяха съвсем наред чисто двигателно. Инвалидите бяха или скрити в домове или в собствените си къщи. Далеч от очите на хората.

А сега не е ли така?

Помощни училища имаше във всеки окръжен град, за по-малките не знам. Не ги бъркайте с домовете за деца с увреждания, друго е.
Живяла съм близо до такова, затова знам със сигурност. Не знам колко добро образование получаваха децата там, но им даваха занаят в ръцете. Имаха дърводелска работилница за момчетата и шивашка за момичетата. Така след 8 клас излизаха не само с диплома, но и с професия.

Не. Почти не се сещам за магазин или някакво учреждение, в което да не може да се влезе с инвалидна количка.
Имаме съседи инвалиди, които засичам често, идват до тях специални коли, които ги карат, където е нужно.
Градският транспорт в много градове също вече е достъпен за тях.
Разбира се има още много какво да се желае, спор няма. Но сме на светлинни години от мисленето едно време.
Аз поне не си спомням едно време да съм виждала влак, автобус, подлез, в който да е помислено, че не всички са здрави и прави.

Преди няколко години бях на едно ревю за училищни униформи и бяха произведени в завод Тих труд. Не мисля, че са закрити.

Пълно е със съоръжения за инвалиди строени проформа, защото "така трябва", а на практика са неизползваеми. Аз лично рядко срещам хора в колички, което ме кара да мисля, не че ги няма, а че средата си е все така трудно достъпна.

Така е, да. Пловдивското например се намира(ше) в Кючук Париж и се казва(ше) "Стефан Караджа". Имахме един даскал по физическо, който като се ядосаше, и викаше: абе, ти да не си за "Стефан Караджа"?
Възможно е обаче да е имало такива и в малки градчета - не домове, а училища.

Абе, срещат се хора в колички, макар и не много често. Сигурно по-рядко излизат от здравите, защото наистина не всички места са достъпни. В качеството си на майка с детска количка аз трудно съм преминавала през някои места, какво остава за възрастен или голямо дете инвалид, особено ако е без придружител. Но се срещат тук-там. Една част имат някаква подвижност, т.е. могат да станат от количката и да се преместят примерно на стол или да походят с патерици, в нашия квартал срещам един такъв мъж.

В Белгия и Холандия бабите и други трудноподвижни имаха mobility scooters. Тук с такова чудо ще се пребиеш ако някоя мутра с джипка не те блъсне.

Не е вярно. София, Монтана, Варна, срещам редовно в тези градове, за другите не мога да кажа.

Аз ги виждам в действие, не е само за така трябва.

И аз съм срещала такива моторни колички, не знаех, че това им било по-модерното име. Човекът от квартала, за когото споменах, е с такова.

                Абсолютно вярно!Разликата между двете /помощно училище и дом за отглеждане на деца с увреждания/  е огромна.Имам колежка,чието дете беше в такъв дом и то чак в Ст.Загора.По нейни думи го гледаха перфектно.Аз съм го виждала когато си го взимаше в къщи през отпуската си.Детето беше в много тежко състояние и нямаше как да го гледа ,ходейки на работа.За това беше в такъв дом.
                Рампите,които изграждат са си чиста кражба на отпуснати пари за тяхното изграждане.Както някой писа наклон като на Еверест и дори с моторна количка няма минаване.Друга тяхна особеност е ,че нелепо стърчат някъде и не осигуряват достъп до следващия етап.Имам на ум една такава рампа в ДГ .По нея минаваш едните стълби и се оказва,че няма как да стигнеш до самите помещения.Да не коментирам факта,че по нея не успях да мина с детската количка на внучката.За инвалидна хич не ми се връзва.
                За Белгия и нейната политика спрямо хората с проблеми не ми се ще и да поменаваме - на светлинни години и как ще ги стигнем.......белгийците в това отношения нямам идея.
                За дейността на съюзите на инвалидите през соца имам точна представа за дейността им ,защото на близък приятел и майката и бащата бяха слепи .Баща му беше председател на Съюза на слепите и знам какво се правеше за тях от преки наблюдения и участия в мероприятия.
                Как' Сийке,беднотията в Румъния беше до средата на 80-те.Водих голямата си дъщеря през 83-та и детето ми изпадна в ужас от тичащите и просещи деца покрай влака.Със сълзи на очи се молеше повече да не я водя в такива държави.Беше на 7 години.Даде всичката храна ,която и носех за из път на тези деца.Наложи се по нейна молба да си дам и един чифт дънки на едно по-голямо момиченце,че беше много окъсано.Мизерията беше потресаваща,но през 90-те вече ние тичахме в Румъния да пазаруваме,а сега са далеч пред нас.

               

В предишния квартал (гр.София) редовно виждах един мъж с такава моторна, движеше се по един и същ маршрут. Предполагам, че му е бил относително удобен. Пазаруваше си разни дреболии. Преместих се наблизо и вече не срещам в квартала такива хора. Автоматът пред общината е покрит и се съмнявам някога изобщо да е ползван.
Сега се замислих, къде всъщност би трябвало да се движат с тези моторни колички например? По тротоарите не става определено. Мъжът за който писах се движеше по платното, когато нямаше друга възможност.

Какви пък облаги сме имали, които другите в соц.-лагера са нямали !?!?


Там се гледа с видима неприязън към руснаците, у нас- с някаква подигравка,
''филмът хубав ли е или е руски '', '' филмът не бил шведски, а съветски ... '',
само рускините получаваха минус точки от гларусите по морето и т.н.,

/на победата на Хърватия с/у руснаците имаше изригване от радост, все едно ние сме ги били, дори повече от това ....
Чиче,  виж каква радост у нас, че хърватите биха руснаците, пък си говорете каква голяма любов към мужиците имало у нас ....
https://www.facebook.com/100001236604986/videos/1933063013411567//

Имам някакви спомени, че руското злато беше червеникаво на цвят. А полският парфюм " Може би" си беше класиката за онова време

Да,точно!
Червеникаво беше руското злато.
Бой за "Нивеа" и "Бич може" на плажа през соца
http://socbg.com/2016/05/%D0%B1%D0%BE%D0%B9-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD% … D0%B0-%D0%BF.html

Онзи, много си прав, но според мен изкривяването идва от липсата на база за сравнение. Всъщност следвоенните години - 50те и 60те не са се различавали драстично икономически. Аз за това и не смятам, че липсата на банани и шоколадови яйца е проблемът на онова време. Страшното е, че изкуствено се създава корупция, липса на права, далавераджийство и подобни, от които и до днес страдаме. Не е като да няма корупция и в западните държави, но е някак незабележима и не вреди на живота на хората. Насадена ни е и една омраза към работата и от там и обслужването е ужасно.  Тук наистина всички искат да помогнат. Усмихнати са и не си мразят работата.

Просто и до днес всички страдаме от наложените "ценности".