Спомени и впечатления за социализма в България

А, "избягах" е в кавички. Всеки ден звънях, и опявах, и досаждах на нашите да ме вземат. Не успях да издържа мизерията там. Май даже и писмо бях писала.

От комунизЪма имам ясни спомени.
Помня задължителните почивки - 2 седмици на лагер на море, 2 седмици ски-лагер, 2 седмици на палатки на язовир. Помня как всички къмпинг-принадлежности се набавяха от заминаващи си чехи, поляци, германци или с връзки.
Летата при баба, когато се събирахме родата и ме пращаха за хляб - изяждаха се 8 хляба на ден, но беше нааааай-вкусния хляб на света. Помня баба на печката, пържи кюфтета на 2 котлона, защото големите ще се приберат от сено гладни и няма време. Млякото на баба помня - най-вкусното.
Връзките за всичко и навсякъде. Особено впечатление ми правеше купуването на книги с връзки, защото често ме пращаха до близката книжарница да получа нещо под щанда.
Опашките помня, особено една опашка за кайсии, на която беше толкова топло, че със сестра ми припаднахме една след друга.
Купуването, за "да има", а не защото трябва.
"Пуснали са" или "ще пускат" - магически думи.
Пълните магазини с никакъв избор. Например обувки - 2 вида за целия сезон и всички деца са с еднакви сандали или гуменки.
Кореком - един друг свят зад стъклото. Каталозите на Некерман.
Пионерско поръчение, отряден председател, сбор-проверка, патрон на отряда, седемте ястребинчета, Ковачевци, тимуровска команда ... Помня как гледахме в училище на живо по телевизията погребението на някакъв съветски лидер, даже май двама. Дружинната ни беше луда пренавита кака, престараваше се яко.
Началото на септември със задължителното бране на шипки и билки - сериозна норма килограми, които всеки трябва да предаде в училище.
Бригади помня няколко - за картофи и за грозде, беше много весело.

Големия глад и нищото по магазините беше в началото на прехода.

Късмет, че си имала от къде да звъниш. Ние пишехме за 10 дена 1 писмо и толкова получавахме от родителите.

Аз помня как обикаляхме с майка ми да търсим бели гуменки за физическо и навсякъде продаваха само сини.
Купихме, естествено сини и на физическо само аз и  едно момче бяхме със сини гуменки. Всички останали с бели...
 Учителката ни изкара пред строя и ни попита само нашите майки ли са толкова загубени, че не са открили белите гуменки в магазина и момчето като ревна...не може да спре. А другарката продължава "Не стига че майка ти е загубена, ами възпитала мъж да реве..."
   На лагер съм била в едно старо училище и тоалетните бяха на етажа само едни общи. Някой се беше из@к@л точно в преддверието на тоалетната и мен ме беше гнус да влизам и тайно с приятелка се измъквахме през прозореца и ходихме на една полянка. Обаче ни видели, докладвали и една сутрин се проведе разпит защо сме ходили на полянката. Аз мълча като комунист, но приятелката ми каза за лайното в тоалетната и как никой не го е изчистил и затова ни е гнус да влезем. А другарката ни обясни, че като истински пионери трябва да изчистим лайното. И ни наказаха нас двете да го чистим.
Чистихме го...

Това е една малка случка, която илюстрира режима. Бой докато станеш безличен и безропотен член на социалистическото обещство.
Да питам лелеещите за онова време - вие как бихте реагирали като родители на описана случка?

Помня за едни много хубави стихотворения в буквата и читанката, едното за дневника на едно момиченце как остава без родители, другото за едно момченце, което го обязглавява някакъв, който търси Ленин.   Помня и че след прочитането им ме беше страх от фашистите, които искат да убият майка ми и баща ми. Мислих си, че те са някъде около България, в капиталиЗъма, дебнат и ще дойдат.

Като каза гуменки.
Пеех в хора за народни песни, естествено влязла с връзки, пея фалшиво, ама нали майка е учителка, взеха ме и казаха само да си отварям устата. Отиваме на конкурс, всички трябваше да сме с черни обувки, ама аз обух кафяви. Заради моите обувки се класирахме трети, не сме били в тон. Всичко живо ми беше сърдито, и мъмрене имаше.

А рециталите! Винаги бях трета, първа беше щерката на директора на училището, втора- на директорката на градината и аз. Голям кеф ми беше една година тази първата като си забрави стихотворението на Вапцаров. Добрах се до второто място.

Темата забавна ли е или сериозна за дискусии?

Помня това, че имахме пълен набор от портрети на  цялото политбюро и ги държахме в тоалетната, където баща ми  ги  сменяше "според спецификата на чревната нужда" /както мъдро отбелязваше/  Най-често висеше  портретът на другаря ТодАр Живков /както си мислех, че се казва/ и аз със гордост го бях споделила с класната ми другарката Георгиева...а, тя попари всичката ми гордост, като ме помоли това да не го казвам на никого повече.

След поста на ЗАНДАЛИ се сетих, че за Тодор Живков мислех, че се казва Тоя Дорживков 

Това не е вярно, може в "представителна" (показна) София и да е имало, но в Пловдив по магазините нямаше...телешко и агнешко не бяха пускали изобщо, имаше само пилешко месо и консерви. Говоря за периода 1970-1988.

За още по-дълбоката провинция пък да не говорим, нямам спомени майка ми да е готвила телешко вкъщи. Кръстникът ми работеше в "Родопа" и само като се задаваха важни гости, нашите купуваха чрез него с дебели връзки луканка.
И колко пък да е била качествена храната, прозведена в ТКЗС и държавни заводи. Да си спомняте случайно за фамозното качество "за износ", а зарзаватът от "плод и зеленчук-а" - какъвто ти го насипе човекът със синята престилка според симпатията и никайв шанс ти да си го избереш. Мъжът ми още разправя за негов съученик, който си хвърлил фаса в копмот, докато били на бригада в консервна фабрика.

И аз не помня да е имало всичко и качествено в магазините. Празни си бяха рафтовете. Прясното мляко често беше пробито и течеше в едни щайги, които миришеха, защото явно не се миеха често. Като купувах прясно мляко и винаги го тръсках, за да видя дали тече..
Имаше от един вид шоколадови бонбони и кутиите често бяха отворени. Като деца често бръквахме в тези отворени кутии и си вземахме по едно бонбонче и бързо в устата преди да ни види някой...
 "Плод и зеленчук" винаги беше пълна скръб-по рафтовете имаше едни прашни бутилки от нектар и гнили ябълки. Когато пускаха нещо и имаше опашки. После направиха кооперативните пазари и там вече винаги имаше пресни плодове, но то беше към края на 80-те...

  аз като ви казвам, че имаше два паралелни свята...как бързо лъсна кой в кой "свят" е бил.

Mooimeiske, вие верно сте били яко връзкари, на мен  висящите да съхнат луканки по просторите по терасите ми бяха "фетиш", умирах от завист за гледките по чуждите балкони //аз никога не съм имала роднини на село, по бащина линия са бежанци от Одринска Тракия, по майчина - белоруски евреи, така че домашно-гледано месо и домашни зеленчуци - йок//.

А как му беше пълната титла помните ли? Винаги като го споменаваха по телевизията му казваха цялата титулатура. Беше нещо от рода на: председателя на българската комунистическа партия и председател на държавния съвет на Народна Републик България другаря Тодор Живков!!! И следваха бурни ръкопляскания!  

Ceca,
наистина си имала травмиращо детство .
Аз не си спомням  моите съученици да са  били бити , удряни или  унижавани публично. Брат ми не беше от най-послушните- викаха майка в училището да и се " карат " , а тя после се караше на него  
На лагер НИКОГА не сме попадали в училище . Обиколихме Рила, Пирин и Родопите спейки по станции ,хижи и хотели. Не си спомням да са били мизерни условията , но едва ли  ми пукало да си призная. Прекарвахме  си времето навън, а не по стаите. Видели сме толкова красиви места в България.
Пяла съм в хора, била съм винаги в групата на рецитиращите , най-добра по народна топка , не защото родителите ми са били връзкари , а защото  се стараех и исках да съм сред най-добрите .
 

По магазините имаше достатъчно храна-   майка работеше в центъра срещу магазин Родопа и винаги е купувала месо и колбаси от там, имахме рибни магазини колкото искаш , два големи пазара и зеленчукови магазини по комплексите. Скъп магазин  в който продаваха цитрус  , банани и други екзотични продукти.

Брат ми ходеше да помага през лятото на пристанището да разтоварват със едно съседче и току ги докарваше бащата на комшията с по един кашон Зелени банани , които после " зреехме " на терасата завити в одеяла. 

Аз съм привърженик на сезонност на зеленчуците - череши през май, банани - по Коледа. По този начин стимулираш местното производство. Ето сега магазините са пълни с всичко , но нямам желание да ям банани така както , когато бяха скрити  в къщи.