Намерин снимка как е изглеждам прословутия ПетоХ.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
За сабото - беше дървено най - първото.
Понеже съм живяла като дете и др. комунистически държави мога да кажа , че при нас имаше доста западни неща, в сравнение с други държави, изключая ГДР.
Ако си живяла в Съветския съюз, вероятно е било така, особено в част от него, аз съм пътувала по соца в ГДР, Чехословакия, Югославия, Унгария...изглеждаха ми като запад.
А, да, и с някакви специални разрешителни - в съседна Гърция. Само Румъния изглеждаше по-зле от нас, от това, което аз съм видяла и където съм била.
Ех ама, баба ми е ходила с налъми, тези нашите вече се казваха "сабо" 
За мен първите китайски еспадрили с изцяло канапена подметка бяха истинско събитие, много завиждах на съседка, че има. Купиха и на мен, носих ги на обущар да им залепи допълнително гума върху канапа
За мен първите китайски еспадрили с изцяло канапена подметка бяха истинско събитие, много завиждах на съседка, че има. Купиха и на мен, носих ги на обущар да им залепи допълнително гума върху канапа
А първите еспадрили ММ ми купи от Кореком - розови, нежни, красиви.
После що еспадрил съм скъсала... Много са удобни
Вярно, че бяха май Сабо. Всъщност, подметката беше пластмасова май. Не дървена.
Какво сабо и налъми? Не ги ли помните дървените чехли? С ток бяха, отгоре с кожа. Майка ми имаше такива от Испания. Аз мисля, че преди десетина години си купих такива от някъде. Не се е затрил съвсем този модел, но по едно време беше ултра хит. Може би в средата на 80-те.
Понеже съм живяла като дете и др. комунистически държави мога да кажа , че при нас имаше доста западни неща, в сравнение с други държави, изключая ГДР.
Ако си живяла в Съветския съюз, вероятно е било така, особено в част от него, аз съм пътувала по соца в ГДР, Чехословакия, Югославия, Унгария...изглеждаха ми като запад.
За Чехословакия и ГДР не съм сигурна, а за Югославия съм сигурна в обратното, но Унгария и Полша си бяха като запад направо по отношение на стоките. Даже беше много популярно да се ходи до Будапеща за дрехи. Моята абитурентска рокля беше от там.
eau, еспадрилите не са изобщо соц приумица. В корекома тогава се продаваха истински еспадрили (материята и изработката са от голямо значение), но е истина, че се разпадаха много бързо. Струваха 5 долара обаче. Тук гледам един магазин за еспадрили сега, в който цените почват от 40 евро. А дървените чехли са супер удобни.
Ех ама, баба ми е ходила с налъми, тези нашите вече се казваха "сабо"
За мен първите китайски еспадрили с изцяло канапена подметка бяха истинско събитие, много завиждах на съседка, че има. Купиха и на мен, носих ги на обущар да им залепи допълнително гума върху канапа
За мен първите китайски еспадрили с изцяло канапена подметка бяха истинско събитие, много завиждах на съседка, че има. Купиха и на мен, носих ги на обущар да им залепи допълнително гума върху канапа
А първите еспадрили ММ ми купи от Кореком - розови, нежни, красиви.
После що еспадрил съм скъсала... Много са удобни
Вярно, че бяха май Сабо. Всъщност, подметката беше пластмасова май. Не дървена.
Какво сабо и налъми? Не ги ли помните дървените чехли? С ток бяха, отгоре с кожа. Майка ми имаше такива от Испания. Аз мисля, че преди десетина години си купих такива от някъде. Не се е затрил съвсем този модел, но по едно време беше ултра хит. Може би в средата на 80-те.
Не, сабото беше с по-ниска подметка, без ток и със затворени пръсти. Като тези, които нова показа бяха.
Точно.
Чеки, те това е налъм 
Моето е такова, но саята е бяла
Скрит текст: 
Ползваха се в обществените бани. После ги забраниха и позволяваха да се носят собствени джапанкиНе, сабото беше с по-ниска подметка, без ток и със затворени пръсти.
Скрит текст: 
Котьо, таквоз нещо не помня. 
Като казахте бани, се сетих за детския ми неделен ужас. Баба ми всяка неделя ме помъкваше с нея в "Банята". Става въпрос за "гъбата" във Варна. Те живееха на 100 метра от нея. Тръгваше се с един голям сак с дрехи, хавлии и принадлежности. Там се къпеш в едно грамадно тъмно помещение с нещо като вани, чешми и телячки.
На мен ми ставаше лошо от горещината, а и беше пълно с голи лелки, които ги търкаха почти до кръв. Към два часа продължаваше тази СПА процедура, през които два часа ми идваше да умра. После баба ми минаваше по ред през фризьорския салон, козметичния, педикюр и маникюр , а аз чакам и слушам клюки. Накрая се прибирахме по тъмно. Няма да забравя никога прическата на баба ми след всичките тези процедури. Едно високо тупирано нещо имаше на главата си, увито в кърпа, много смешно беше, но тя вървеше по улиците все едно е Клеопатра. Единственото хубаво нещо в тези недели беше, че дядо ми ни чакаше в къщи с приготвена маса с купени мешени скари от механа Евксиноград.
Като казахте бани, се сетих за детския ми неделен ужас. Баба ми всяка неделя ме помъкваше с нея в "Банята". Става въпрос за "гъбата" във Варна. Те живееха на 100 метра от нея. Тръгваше се с един голям сак с дрехи, хавлии и принадлежности. Там се къпеш в едно грамадно тъмно помещение с нещо като вани, чешми и телячки.
На мен ми ставаше лошо от горещината, а и беше пълно с голи лелки, които ги търкаха почти до кръв. Към два часа продължаваше тази СПА процедура, през които два часа ми идваше да умра. После баба ми минаваше по ред през фризьорския салон, козметичния, педикюр и маникюр , а аз чакам и слушам клюки. Накрая се прибирахме по тъмно. Няма да забравя никога прическата на баба ми след всичките тези процедури. Едно високо тупирано нещо имаше на главата си, увито в кърпа, много смешно беше, но тя вървеше по улиците все едно е Клеопатра. Единственото хубаво нещо в тези недели беше, че дядо ми ни чакаше в къщи с приготвена маса с купени мешени скари от механа Евксиноград.
http://www.zakrakata.com/978-thickbox_default/berkemann-d-rveno- … o-perforirano.jpg
Ето това е сабото само, че май не беше перфориарана кожата..
И за моя изненада беше много леко, макар и с дървена подметка.
ПП Котьо , извини ме, че поватраям, сега видях, че си сложила снимка.
Ето това е сабото само, че май не беше перфориарана кожата..
И за моя изненада беше много леко, макар и с дървена подметка.
ПП Котьо , извини ме, че поватраям, сега видях, че си сложила снимка.
Във Варна до последно като работех, имахме във фирмата един колега швед, към 65 годишен, който в студ и пек ходеше само със сабо. Същото като на картинката на Биляна. Даже и с костюм го носеше. Живял е 25 години в Африка човекът и никой не му се чудеше на сабото, защото то му беше най-малкият кусур.
