Много са от Пловдив в тази тема 
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
А имахте ли във вашите градове млечни барове?
не, в малките градове нямаше, по селата пък освен газене на кал до коляно и една селска кръчма нищо друго нямаше, а се чудите защо селата се изпразнили ...
А в наше село имаше сладкарница, кино, библиотека т.н. Хоримаг 😁
Здравейте, аз съм от древните! В София имаше млечен бар- беше на Славейков. В Кристал правеха страхотно ягодово парфе. Помня и бригадите- розобер, ставаш в 4 береш 15 кг рози до 12 на обяд, после естествено купон. Помня Военното- Панагюрски колонии- натровиха ни с хамбургски салам- Оповръщахме и о-ме целия лагер. Години след това не ядях хамбургски салам. Спокойно и хубаво, като всяко детство, другото беше абсолютна простотия. Всъщност филмите Маргарит и Маргарита, Вчера, Една жена на 33 много ясно показват какво е било.
Сега се сетих за шефствата ха, ха примерно
момичешка гимназия, като нашата с техникуми
ТКК или Механно.
момичешка гимназия, като нашата с техникуми
ТКК или Механно.
Ха-ха шефствата, да.
ТКК бяха най-желаните. Веднъж идваха едни от СТУК-а и ни излъгаха, че са в ТКК (имаха еднакви униформи
). Празнувахме НГ заедно, класната щеше да получи удар, като разбра кои са. Но се държаха много възпитано момчетата.Следващата година обаче, за да не стават грешки, сключихме шефство направо с Военноморското.
Здравейте, аз съм от древните! В София имаше млечен бар- беше на Славейков. В Кристал правеха страхотно ягодово парфе. Помня и бригадите- розобер, ставаш в 4 береш 15 кг рози до 12 на обяд, после естествено купон. Помня Военното- Панагюрски колонии- натровиха ни с хамбургски салам- Оповръщахме и о-ме целия лагер. Години след това не ядях хамбургски салам. Спокойно и хубаво, като всяко детство, другото беше абсолютна простотия. Всъщност филмите Маргарит и Маргарита, Вчера, Една жена на 33 много ясно показват какво е било.
Не знам с какво ни отровиха, но и при нас беше същото. Топла вода, естествено нямаше, миехме си косите и други работи със студена.
През '87-88г ни забраниха да ходим по дънки на училище, отново. През '84-85г за първи път, после сякаш неглижираха "проблема" дънки за кратко. ...
При нас в СМГ си бяха забранени 85-89
Даже при записване в гимназията след тежките изпити записваха само ако се явиш с пълен комплект униформа, палто, шлифер, обувки, ботуши в един от одобрените цветове
Как се търси зимна дреха насред юли и как се влачи целия този багаж само и само да те запишат, кошмарна работа
Онзи " лепкавият десерт" е Триадица(май). И аз много го обичах и го намерих отново, в една фурна в квартала.
Помня бар "Ален мак" и култовия "Луна" на "Московска". Още го имало, но вече гейски.
Спомня ли си някой бисквитите "Детска радост"? Едната половина беше залята с някакъв светлокафяв кувертюр. Пастите "Витоша"
Скрит текст: 
Бонбоните с морска тематика
май се казваха "Морско дъно"; и сега се намират понякога 
за благиши не бях жадна,(имах ги в изобилие) даже не ги обичам , но на Раковски какви спагети съм яла ...мамма миа 
Заведението се пръскаше по шевовете от хора ...там ни заведе гаджето на моята приятелка ,
който играеше в Левски ...аз им светех . Дали съществува още ..по една стръмна улица беше ...
Заведението се пръскаше по шевовете от хора ...там ни заведе гаджето на моята приятелка ,
който играеше в Левски ...аз им светех . Дали съществува още ..по една стръмна улица беше ...
Ехеййй, къде ме върнахте! Аз там за първи път ядох спагети.Няколко пъти ходихме с компания през деня- аз все кафе си поръчвам, защото не зная как се ядат спагети
Докато в един момент лакомията и любопитството надделяха и се престраших. Ама не ми харесаха много. Днес спагетите са сред любимите ястия на сина ми. През '87-88г ни забраниха да ходим по дънки на училище, отново. През '84-85г за първи път, после сякаш неглижираха "проблема" дънки за кратко. ...
При нас в СМГ си бяха забранени 85-89
Даже при записване в гимназията след тежките изпити записваха само ако се явиш с пълен комплект униформа, палто, шлифер, обувки, ботуши в един от одобрените цветове
Как се търси зимна дреха насред юли и как се влачи целия този багаж само и само да те запишат, кошмарна работа
Нищо не съм влачила при записване.
И палтото си гу купувах зимата, много след записване.
Но с дънки на училище, пък били и Пионер (соц. дънки) - невъзможно!
За същата година говоря.
Но наистина беше депресиращо всичко да е в черно. Ето какви бяха усещанията ми за пейзажа.
Скрит текст:
Класът ни пак повяхна като цвете,
Попарено от есенна мъгла,
Изчезнаха от него цветовете,
Усмивките на лятната дъга.
И всички сме облечени във синьо
В престилки от мастилени петна,
Приличаме на тъжни монахини,
Забравили отдавана радостта.
Попарено от есенна мъгла,
Изчезнаха от него цветовете,
Усмивките на лятната дъга.
И всички сме облечени във синьо
В престилки от мастилени петна,
Приличаме на тъжни монахини,
Забравили отдавана радостта.