Герри ме разби с историята за л@йното. 
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Млекцата и ние със зъби ги късахме - ягода и банан ми бяха любими.
Газираните лимонади на плажа - правихме си какви ли не смески ( Букет )
На еднодневни бригади сме ходили - събирахме бадеми - беше лесно и приятно , забавлявахме се много. През лятото събирахме праскови срещу заплащане- цял град се изсипваше да бере.
Газираните лимонади на плажа - правихме си какви ли не смески ( Букет )
На еднодневни бригади сме ходили - събирахме бадеми - беше лесно и приятно , забавлявахме се много. През лятото събирахме праскови срещу заплащане- цял град се изсипваше да бере.
Сетих се нещо много вкусно от онова време - сиропчетата. Мммм, мента с шоколад.
В Бургас и сега ги има
А в София никога не ги е имало...
Заповядай в Бургас. Ще те почерпя през лятото
Като казахте бригади...
Аз, студентка първи курс, още незапочнала. От къщи отивам с влак до София, за да се съберем там и после отново да се върна в Плевен.
На бригада в консервния комбинат- поточна линия, пълним домати в буркани на смени, вкл. нощни. Спим в едни бараки във фабриката поне 20 човека в една. А като излизах на плаца си виждах нашия блок. Една вечер се измъквам на рожден ден на приятел и си оставам да спя в къщи. На следващия ден по обяд се прибирам в лагера и като ме подхванаха...На вечерната проверка пред строя сме изправени аз и едно друго момче- той пък, напуснал поточната линия, щото имало мач по телевизията. 
Що треперене му откарах- за това отсъствие можех да си загубя студентските права, а бях влязла с почти максимален бал.
Накрая ни се размина с последно предупреждение за изключване от бригадата, респ. университета.
А да, с Цецо Елвиса, пак там, си разказвахме вицове цяла нощ на стълбите на банята (единствената за целия лагер)
Аз, студентка първи курс, още незапочнала. От къщи отивам с влак до София, за да се съберем там и после отново да се върна в Плевен.
На бригада в консервния комбинат- поточна линия, пълним домати в буркани на смени, вкл. нощни. Спим в едни бараки във фабриката поне 20 човека в една. А като излизах на плаца си виждах нашия блок. Една вечер се измъквам на рожден ден на приятел и си оставам да спя в къщи. На следващия ден по обяд се прибирам в лагера и като ме подхванаха...На вечерната проверка пред строя сме изправени аз и едно друго момче- той пък, напуснал поточната линия, щото имало мач по телевизията. Що треперене му откарах- за това отсъствие можех да си загубя студентските права, а бях влязла с почти максимален бал.Накрая ни се размина с последно предупреждение за изключване от бригадата, респ. университета.
А да, с Цецо Елвиса, пак там, си разказвахме вицове цяла нощ на стълбите на банята (единствената за целия лагер)
Попрочетох отгоре-отгоре и в почти всяко споделено открих и свои спомени.
Обаче, първото, което ми изниква от онова време - бяха чудните приятелства, лагери и бригади дори.
Бяхме чудесна ученическа компания, която цялата беше с вечно намалено поведение (добре, че дойде 10.11), пълната анархия след това и вечните купони.
Учех в гимназия, където бяха синовете и внуците на величията, личеше единствено по това, че те имаха чуждоземски неща (видео) и тн., а ние не бяхме чували. Но пък ни канеха на гости и групово гледахме култовите за 80-те филми. Между 18-12-та си година и аз доста пътувах в чужбина и особено в Соц лагера - ми нямаше голяма разлика и не съм се потискала.
Помня, че в 8 клас всички ходехме с кларкове и редовно крадяхме дневника.
Помня лъжите с фалшивите бележки или как се правех, че ми е счупена ръката, за да не ходя на у-ще и да гледам "Междузвездни войни".
Хубави спомени имам, хубаво детство.
Съжалявам, че днешните деца нямат тази възможност да общуват.
А бригадите ни бяха такъв купон, въпреки мизерията, труда, студената вода и тн.
И до ден днешен си спомняме със смях емоциите.
Обаче, първото, което ми изниква от онова време - бяха чудните приятелства, лагери и бригади дори.
Бяхме чудесна ученическа компания, която цялата беше с вечно намалено поведение (добре, че дойде 10.11), пълната анархия след това и вечните купони.
Учех в гимназия, където бяха синовете и внуците на величията, личеше единствено по това, че те имаха чуждоземски неща (видео) и тн., а ние не бяхме чували. Но пък ни канеха на гости и групово гледахме култовите за 80-те филми. Между 18-12-та си година и аз доста пътувах в чужбина и особено в Соц лагера - ми нямаше голяма разлика и не съм се потискала.
Помня, че в 8 клас всички ходехме с кларкове и редовно крадяхме дневника.
Помня лъжите с фалшивите бележки или как се правех, че ми е счупена ръката, за да не ходя на у-ще и да гледам "Междузвездни войни".
Хубави спомени имам, хубаво детство.
Съжалявам, че днешните деца нямат тази възможност да общуват.
А бригадите ни бяха такъв купон, въпреки мизерията, труда, студената вода и тн.
И до ден днешен си спомняме със смях емоциите.
Простите работници с по 800 лв заплата, началниците им инженери гладуваха с по 180
Диктатура на пролетариата и простака най-вече
Всички са равни, но някой са по-равни
Гнусно време, което съсипа манталитета на поколения
Още поне сто години трябва да минат, за да се върнем към нормално мислене
Диктатура на пролетариата и простака най-вече
Всички са равни, но някой са по-равни
Гнусно време, което съсипа манталитета на поколения
Още поне сто години трябва да минат, за да се върнем към нормално мислене
Бригадите са чудесен пример, бяха като огледало на онзи живот
Мизерните условия на работа и живот, мръсотията и всякаква липса на хигиена при производството на храна, комсомолските изродчета, изживяващи се за големи шефове и позволяващи си същото пренебрежително отношение, както и учителите им от БКП, за където се подготвяха и те да правят кариера
Безумието със студентската бригада, без която губиш студентски права, а на място зависиш от настроението на пъпчив и впиянчен комсомолец
Мизерните условия на работа и живот, мръсотията и всякаква липса на хигиена при производството на храна, комсомолските изродчета, изживяващи се за големи шефове и позволяващи си същото пренебрежително отношение, както и учителите им от БКП, за където се подготвяха и те да правят кариера
Безумието със студентската бригада, без която губиш студентски права, а на място зависиш от настроението на пъпчив и впиянчен комсомолец
Много добре сме живели по това време. Имам лични спомени, не от трето лице.
И не го пиша с носталгия, а защото наистина не сме имали никакви лишения.
Спокойно, сигурно и подредено се живееше.
Банани имаше целогодишно в показния магазин, да, на по-високи цени, но не е било само по НГ. Аз пък не обичам и хич не ме грее, че сега ги има навсякъде.
Коледа не се празнуваше тогава и по тази причина нямам традиции и спомени. Може би затова силно ме дразни прекаленото пазаруване и целия комерс сега, свързан с коледните празници.
Най-много оценявам нивото на образование по това време и факта, че учителите бяха хора с авторитет. За разлика от сега.
Не съм чула, нито пък съм била свидетел на училищен тормоз. Такава анархия, като в момента, и девалвация на образованието не е имало никога досега! 
Частни уроци вземаха само изоставащи ученици, сега е задължително, ако детето има амбиции за добро училище.
За обезлюдяването и циганизацията на селата, не ми се говори...
Само ще кажа, че селото на татко беше с 5000 жители, две училища, детски градини - 2, ясли и дори родилен дом, до 1971г. С предприятия и работа за хората.
Сега няма дори автобус до близкия областен град...
Разруха и цигани, нищо друго...
А, да не пропусна и курортите.
От прекрасното ни Черноморие само Албена е в приемлив вид.
Всичко друго е грозно, затрупано от хотели, един върху друг, въздух няма!
И не го пиша с носталгия, а защото наистина не сме имали никакви лишения.
Спокойно, сигурно и подредено се живееше.
Банани имаше целогодишно в показния магазин, да, на по-високи цени, но не е било само по НГ. Аз пък не обичам и хич не ме грее, че сега ги има навсякъде.
Коледа не се празнуваше тогава и по тази причина нямам традиции и спомени. Може би затова силно ме дразни прекаленото пазаруване и целия комерс сега, свързан с коледните празници.
Най-много оценявам нивото на образование по това време и факта, че учителите бяха хора с авторитет. За разлика от сега.
Не съм чула, нито пък съм била свидетел на училищен тормоз. Такава анархия, като в момента, и девалвация на образованието не е имало никога досега! Частни уроци вземаха само изоставащи ученици, сега е задължително, ако детето има амбиции за добро училище.
За обезлюдяването и циганизацията на селата, не ми се говори...
Само ще кажа, че селото на татко беше с 5000 жители, две училища, детски градини - 2, ясли и дори родилен дом, до 1971г. С предприятия и работа за хората.
Сега няма дори автобус до близкия областен град...
Разруха и цигани, нищо друго...
А, да не пропусна и курортите.
От прекрасното ни Черноморие само Албена е в приемлив вид.
Всичко друго е грозно, затрупано от хотели, един върху друг, въздух няма!
Това с хартията беше досадно.
Шъ ви кажа - за заплати и бонуси на комсомолксите служители (с много малки изключения).
Като казахте за Тодор Живков, се сетих как като дете бях убедена, че Михаил Горбачов се казва Бурбачов и така си го казвах.
Спомням си Родопчетата, които баба ми носеше всеки ден след работа. Преди известно време видях някакви такива в един магазин, купих си, обаче нямаха нищо общо.
Спомням си Родопчетата, които баба ми носеше всеки ден след работа. Преди известно време видях някакви такива в един магазин, купих си, обаче нямаха нищо общо.
Преди известно време видях някакви такива в един магазин, купих си, обаче нямаха нищо общо.
Същия опит имам с десертчетата "Чайка".