Спомени и впечатления за социализма в България

  • 545 025
  • 11 975
  •   2
Отговори
# 180
  • Мнения: X
Наистина ли сравнявате здравеоазването преди и сега хах Нямаше опашки ли??? поликлиниките бяха претъпкани, чакахме с часове, зъболекарите бяха станали милионери от "безплатното" здравеопазване. Спомням си зълва ми с оперирана щитовидна жлеза разреза от едното ухо до другото със последствия и съсипано здраве за цял живот. Моята операция на ЩЖ след 5 години вече въобще не се вижда, нямам никакви проблеми. Да плащам си, за доста неща, но получавам здравно обслужване нечувано и невиждано преди 30 години по нашите места. Да плаща се, но по цял свят се плаща и здравето е скъпо. И цигарите се плащат нали, по 150 лв на месец, и си ги плащаме и никой не реве че цигарите му са = 3-4 пъти повече отколкото здравните му осигуровки за месец.
Спокойно и безгрижно ли.... явно сте били доста млади по това време и не знаете каква мизерия беше. Чакахме няколко месеца записани в дълъг списък за цветен телевизор Велико Търново... = 1500 лв!!! Чакаше се десет години и повече за кола, дори и да имаше пари човек не можеше да се купи жилище щото нямаше. Е за някои имаше де...

# 181
  • Мнения: 827
Хубави и носталгични са ни спомените, защото сме били деца. Какво им е било на родителите ни те си знаят.


Абсолютно.

# 182
  • Мнения: 14 478
Сега ще кажа и аз за здравеопазването. Помня как ме носят на ръце в поликлиниката с температура и опашката се вие в коридора, като деца колкото мен седят по земята. Нашите се върнаха и извикаха една комшийка, лекарка, да ме прегледа.
 Две години не ми дойде реда, за да ми изрежат сливиците и когато вече нямаше накъде дядо ми намери връзки и ме приеха в болницата.
 Като дете са ми шили срязано коляно без упойка, защото нямало в момента и чистачката ме държеше да не мърдам-това в малкия град до нашето село...

 Помня баща ми ме заведе на зъболекар и докато чакаме в коридора от кабинета на зъболекаря се чуваха стонове. Аз избягах и казах на баща ми, че не искам никакви зъболекари, но бях безцеремонно завлечена на същия стол.

 А сега си искам упойка и за пломбичка и си ми я слагат с усмивка, щот си плащам...

# 183
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Баба ми си ловеше бримките с някакъв вълшебен уред. Слагаше чорапогащника на една чаша и хващаше бримката. Изглеждаше ми много интересно и вълшебно, но не ми даваше да пробвам. Crossing Arms

# 184
  • Мнения: 4 711
О, помня касапините зъболекари. Такъв страх ми докара детската зъболекарка, та с години не исках да стъпя. За това после, след промените, се оказа, че съм с развалени зъби и получих коронки преди да имам 18 години.

Сега с упойка, да  Mr. Green

# 185
  • Мнения: 14 478
О, помня касапините зъболекари. Такъв страх ми докара детската зъболекарка, та с години не исках да стъпя. За това после, след промените, се оказа, че съм с развалени зъби и получих коронки преди да имам 18 години.

Сега с упойка, да  Mr. Green
И аз от детството си имам фобия от зъболекари. Такъв стрес съм преживявала.
Имаше една в училище докато ми пробиваше черепа с машинката и нареждаше "Обичате лукчета и виолетки нали? Дъвчете ли ги със зъбките? Дъвчете ги, дъвчете ги...ай реви сега..."
И на всичкото отгоре не ми беше доизчистила зъбите, щото явно и е писнало да и рева и после всичките тези зъби се наложи да се умъртвяват, защото гнили под пломбите...
 
 Имаше и свестни лекари и зъболекари, разбира се. Няма да забравя селския фелдшер-страхотен човек. Спаси ми  живота веднъж, като ме закара с пукната глава с личния си автомобил нощно време до болницата в града.

Последна редакция: чт, 24 мар 2016, 11:56 от weissbier

# 186
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
В училище ни викаха зъболекарките под списък. Няма искам не искам. Същото беше и за училищните ваксини. Никой не уведомяваше родителите за тези процедури. Пък и нали тогава учителите бяха повече от родителите. Crazy

# 187
  • Мнения: 827
Като дете при игра и ухилена до уши имах сблъсък с едно голямо огледало. Блъснах се в него. То оцеля, но един от предните ми зъби се счупи. Тогава ми правиха предния зъб - бях като нова. Не съм имала проблем със зъболекарите, а ги навестявах заради предния зъб, щото веднъж парчето му падна, след като си изпробвах захапката върху баща ми  Grinning . Направиха го пак, но ми казаха с усмивка да не се пробвам чак толкова с него. На добрите деца, тоест ако не сме оревали всичко на зъболекарския стол ни подаряваха някакви игли в кутийка ли беше, нещо такова. И аз слушах и внимавах и гледах да си получа подаръка.  Simple Smile

А да, беше радост да те извикат на зъболекар по време на час или да ни преглеждат за въшки - заспивах от кеф докато ме пощят или пък редовните ваксини .. беше добра държавна практика.

# 188
  • Мнения: 3 390
Семейството на леля работеше в Либия и те ни даваха долари , с които си купих супер гъзарски дънки и мохирна блузка на раенца . Влачех и банда приятелки да гледаме видео при тях  Mr. Green
Имаше и международни бригади ...ММ е ходил в Унгария (като примерен ученик) да бере малини и там са били на концерт на Омега . Аз не бях от най примерните -заплашваха ме със намаление на поведението,
защото класната ме хвана с цигара в едно кафе  Mr. Green
Тате пък беше  работил в ССсР и си купихме зелена жигула ...руски хладилник, руски ютии, руски пердета  hahaha Не сме живеели бедно - защото освен , че работиха и двамата с майка ми имахме и допълнителни доходи от земеделие .Сега мама е от 60 годишните пенсионерки и пак не разчита само на пенсията , а се труди . И аз съм работила като дете и не мисля, че бригадите са били нещо ужасно - напротив .

# 189
  • Мнения: 15 385
Хубави и носталгични са ни спомените, защото сме били деца. Какво им е било на родителите ни те си знаят.


Абсолютно.

И аз така мисля Peace

# 190
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 142
Същото беше и за училищните ваксини. Никой не уведомяваше родителите за тези процедури. Пък и нали тогава учителите бяха повече от родителите. Crazy

аз отказах една ваксина, бях в 10-ти клас.
Преследваха майка ми със заплахи от глоби и какво ли още не, че ако не даде съгласие да ми я сложат, ще станело война.
Накрая ми я сложиха  Tired

Ceca - буркани единствено с компоти. По 400+ бройки. Малко се оливаха баба и дядо ми.

Фри, на мама операцията от ЩЖ въобше не се вижда, макар да са минали само 10м. НО не за това ми беше думата... За колко хора навремето нямаше Бърза помощ? Или отказано лечение/легло? Или чаршафи и т.н щуротии. А консумативи? И още ред неща... Особено кого са го изнудвали за пари, инак няма лечение/операция?!

vasilena*** - аз съм работила лятото на 3-ти за 4ти клас. И на следващото също. В една бубарска станция. Получихме не малко парици. Но не заради тях ходеме на бач.

И долари се намираха, официални курс на БНБ беше 0.90лв за долар. Нашие ги плащаха по 2лв/долар.

Живеехме с 2 пенсии и една заплата точно 6 човека. Отделно се пращаше за още едно семейство.

# 191
  • Мнения: 6 066
Семейството на леля работеше в Либия и те ни даваха долари , с които си купих супер гъзарски дънки и мохирна блузка на раенца .

Като спомена арабският свят, да кажа, че българите работещи там не са получавали 100% от заработената сума. 70% за държавата и 30% за българският работник. И не, това не са били данъчни удръжки. Естествено, въпреки това дори и така тази сума е била огромна сравнена с това, което се е получавало в България и то с левчета. Но....сърбите например са си получавали 100% от възнагражденията, заработени в чужбината.

# 192
  • постоянно
  • Мнения: 7 166
мразех училищните зъболекари , заради тях и досега мразя зъболекарите . И аз имам някакъв бегъл спомен , че даваха някакви кутийки с игли  #Crazy

Летните ваканции на село бяха най - хубави за мен.  С баба правехме домашна юфка и я сушихме върху едни чаршафи на  улицата .  Heart Eyes
Дядо беше ветеринар на селото и ковач и ме научи как да му асистирам като му подавам  инструментите за работа . Аз умирах от кеф - вживявах се в ролята на Докторка . След това ме водеше  в селският "хоремак " и ми купуваше паста и лимонада  , а той изпиваше една бира преди да се приберем у дома. Научи ме да  доя овце , да кося трева , да мачкам грозде , да преда вълна , да правя метли  .....
Беше обикновен човек , но много уважаван заради уменията и добротата си.
Като майка  само мога да мечтая да дам на детето си  същото детство като моето - наистина бегрижно и много щастливо.

# 193
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Другото вкусно нещо, за което се сещам бяха пастите по сладкарниците.
Във Варна редовно ме водиха на сладкарница "Буда Пеща", на сладкарницата на Кокълчето и на една, която се намираше до Община Варна. Flutter
Сладоледът, който се продаваше на улицата, също беше вкусен.
Кебапчетата също.
Хммм, огладнях. Crazy

# 194
  • София
  • Мнения: 12 436
Спомням си за зъболекарите. Нямаше записване на часове (май  newsm78). Всеки чакаше реда си и страха ми нарастваше и нарастваше и нарастваше с наближаването на моя ред. Направо си треперех пред кабинета  Laughing. От самата работа на зъболекарите обаче нямам лоши спомени. Упойка слагаха само при вадене на зъб. И то с едни големи дебели игли  ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт