Спомени и впечатления за социализма в България

Аз помня, че западният език беше в задължителната програма от пети клас, а руският от трети.
Впрочем, съжалявам за отпадането на руския език от училище, не от емоционални подбуди и заради братска свързаност, а защото е единственият голям световен език, който редовият българин може да проговори сравнително сносно само след стандартно обучение в училище.

Аз в Пловдив празни магазини не помня,набор 83 съм,спомням си винаги пълните ресторанти и най-многото магазини по Главната за дрехи ,треските по баловете и това цялата околия да се изсипе на "шопинг" в Пловдив и оставаха да спят  в роднини...

Баба ми беше медицинска сестра в Окръжна болница,много често съм ходила там при нея и съм яла дори-ядене се даваше в изобилие на болните,а те от благодарност винаги правеха подаръци на санитарки,сестри и доктори....,шампоани,нощници,кутиите с шоколадови бонбони и фъстъците мухлясваха в барчето на секцията
Всеки тогава си купуваше панелка +жигулка или москвич

След съответното чакане. Брат ми и семейството му бяха в категория "крайно нуждаещи се" и чакаха години. Говоря за жилище. А ние си купихме много бързо лада, без чакане, защото, всъщност, беше на името на съседка, работила години в Либия, тя имаше право да я купи с валута, та официално беше на нейно име, а баща ми я караше с пълномощно.

Спомените ти не са от социализма

И в моите спомени на 4-5 годишно дете няма нито един магазин, пък бил той и празен! 

При соца Лада 7-ца практически бе невъзможно да се купи. Само с долари от Кореком. затова и цената и беше около 7000 лева , но вървяха по 20000.  АБПФК (активните борци против фашизма и капитализма) имаха привилегията да купуват по една такава Лада на всеки две години. Мой състудент дете на активни борци така живееше - купуваше колата и я преродаваше с огромна печалба. Той затова и следва близо 10 години - иначе трябваше да работи нещо.

това с тези активни борци против капитализма и фашизма (капитализма борците най-бързо го заобичаха отново, а фашизъм не е имало никога) беше голяма глупост и измислица - видяла жената някой, който се крие и той не знае за какво, дала му един хляб и хоп- 30-тина години по-късно - ''активен борец'' с всичките привилегии ...

Точно така я бяхме взели, да. Само че ние нямахме право да притежаваме такава голяма сума във валута, а съседката, като работила години в Либия, имаше, затова беше на нейно име, а баща ми я караше с пълномощно.

не само това но през 80-те години излезе модата активните борци да осиновяват внуците си за да могат да ползват привилегите им. Примерно влизане във ВУЗ с тройка.

след като е купена от кореком нямаше право да я продава три години и затова ги караха с пълномощно. А на работилите в чужбина им беше по изгодно(и безопасно) да продадат кола отколкото долари

Това с 3-годишната забрана за продажба съм го забравила. Но се сетих, че в Корекома сме пазарували с едни... бонове, мисля се наричаха. Даваха ги вместо долари.

Имаше си режим на тока. Спомням си, че само при пра-баба и пра-дядо ми нямаше, защото живееха в блока, в който бяха настанени хора от Руското консулство и май от Кубинското. Там имаха генератор и като спре тока, хоп при тях се появява.
Всичките ми роднини са започнали работа с връзки, а не по разпределение. Всъщност баба ми е започнала по разпределение, но после баща й я урежда на по-добро местенце.
И от двамата ми дядовци са били моряци, та майка ми и баща ми са видели от вносното. Спомням си, че баща ми имаше някакви пазени долари от неговия баща, та понякога ми купуваше шок. яйца, но преди това описваше нещо на някакви листи.

Един колега казва, че тези, които сега бленуват за онзи строй, са или бивши партийци или децата им. Т.е. хора, които са се облажили от режима. А аз ще добавя И хора, които на 2 магарета слама не могат да разделят, но са получавали заплата за никакъв труд.
fatalina, предполагам, че при теб става дума за нещо подобно.  


Сайта, който публикувах по-напред има разни цени на Корекомските стоки. Видях и че има снимка на някакъв търг в Корекома за коли.

Имаше, защото и качеството беше различно. Ако в кварталния "Плод-зеленчук" ябълките бяха по... 30 стотинки килограма, да речем, в показния магазин бяха към 2 лева. Само че едните бяха дребни и натъртени в дървени щайги, а другите - за износ. Разбирай огромни, лъскави, здрави, в кашони с надписи "Made in Bulgaria". Затова и цената беше много различна.
Същото беше и с портокалите. В кварталните магазини почти целогодишно имаше кубински портокали - със зелена кора, но вътре сладки. Май някакъв сорт, предназначен само за сокове бяха. В показните магазини имаше хубави, сочни, големи и оранжеви портокали и то около Нова година или друг някой празник.
И с бананите така. Що-годе нормални банани можеха да се купят само преди Нова година от показните магазини. Огромни опашки, даваха само по 1-2 кг на човек, за да стигнат за повече хора.
В кварталните магазини и по пазарите също пускаха понякога, но съвсем зелени. Пак опашки, пак ограничени количества, плюс екстрата да ги чакаш седмици наред, докато узреят край печката вкъщи.
Затова за хората от моето и по-предните поколения този плод е символ на лукса. Защото още помним вкуса на зелените банани. И колко радост ни носеха те...
Това беше най-гадното на този строй – че много малко неща зависеха от самия човек. Всичко се пускаше отгоре. Ако някой местен партиен велможа благоволи, ще пусне месо по магазините. Или салам. Или захар.
Ако не иска, няма да пусне.
Ако в един град е имало почти постоянно луканка и други колбаси по магазините, в други пускаха само по празници. Помня майка ми как чакаше с часове на месарския магазин до нас за 2 кг кайма или кило котлети. Помня и моменти, когато кайма имаше свободно в кварталния супер. Понякога имаше свободно шоколади и шоколадови бонбони. Понякога се купуваха само с връзки изпод щанда.
Целият живот тогава беше като в играта "тука има, тука няма". Това важеше и за дрехите, и за обувките, и за мебелите, и за техниката...
Ако работата ти е свързана с много пътувания, командировки - у вас ще има много неща, каквито във вашия град не са пускали по магазините от години. Ако някой от семейството работи в търговията или като снабдител, у вас ще е зарито с всякакви благини, за които другите деца могат само да мечтаят.
Ако някой роднина е тираджия или работи в чужбина - ехей! Ти вече си част от по-висшата прослойка, имаща достъп до така лелеяните вносни стоки.
Няколко поколения сме осакатени от онова непрекъснато очакване "да пуснат" нещото, което ти трябва. Или да имаш връзки на стратегически места. Да се уредиш по втория начин. Да гледаш отвисоко не тези, които са толкова залюхани, че не са успели да се снабдят с това, което имаш ти.
Лошото е, че така се възпитаха и продължават да се възпитават и "децата на демокрацията". Уж не знаят нямане и какво е "да пуснат по магазините", а вещоманията и еснафщината при тях достигат колосални размери. Култът към марковото, към вносното убива и мизерните остатъци от родно производство, които успяха да оцелеят въпреки и напук на голямото разграбване по време на "демокрацията". Надничането в паничката на съседа и неистовият стремеж да го надминеш в състезанието по придобиване на лъскави и модерни вещи съвсем побъркаха и без това изтрещелия от идиотските експерименти на политическата класа нашенец.
Ама това е друга тема. Не 40 – 40 пъти по 40 години да минат, пак няма да се оправим и ще си влачим последиците и деформациите от "комунизъма". Както влачим още веригите от турското робство и нямаме никакво намерение да ги захвърлим.

Не ми харесва соца, щото нямаше банани, компютри, смартфони, интернет. Баси тъпото, трябваше да ядем български продукти с истинско мляко, месо и български зеленчуци, вместо хубавите холандски картофи и гръцки твърди, здрави домати. Преди доматите бяха едни меки, гадни... И всичко вкъщи миришеше на ядене. Сега продуктите нямат аромат, не ми се осмърдяват дрехите.
Караха ни да четем, да садим дървета и да знаем от къде идва хараната и как се отглежда. А пък на мен ми се ядяха шоколадови яйца. От ония дето всички имаха, но всички все трудно ги намираха.
И телевизорите бяха ужас, за телевизията да не говорим. Един нормален филм не направиха тия социалисти, добре че падна режима да погледаме малко латино, турски и индийски сериали, да се образоваме, да видим свят!
И с тия почивки на морето ми писваше направо.
Нашите забравяха да заключват вратата, въобще рисковани времена.
Празни магазини, направо как не умряхме от глад, още не знам.
И няма да забравя най-вече как завиждах на партийните членове и техните привилегии, после станах като тях и социализма взе че падна...

Това също е част от стратегията на социализма. Насаждаха ни омраза към турците, защото това беше най-близката възможност за бягство.