Абсолютно, нас и румънците ни караха да мразим и гърците, то и САЩ ни учеха, ама там не успяха да пробият.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Един колега казва, че тези, които сега бленуват за онзи строй, са или бивши партийци или децата им. Т.е. хора, които са се облажили от режима. А аз ще добавя И хора, които на 2 магарета слама не могат да разделят, но са получавали заплата за никакъв труд.
И аз така мисля. Имам една в обкръжението си, дето все бленува за едно време...дъщеря на тираджия. Тираджия да си на онова време
баба ми имаше една приятелка, чийто съпруг беше шофьор на тир, у тях играчките от шоколадовите яйца бяха наредени за украса на секцията в хола.... 
Още малко по въпроса за магазините – вярно е, че нямаше празни магазини. Дори по селата пращяха от стока.
Вярно, много беден асортимент, но всички щандове и рафтове бяха пълни. Един цял стелаж с олио, една-единствена марка. Цял стелаж с веро - пак една марка. Стелаж с прах за пране - 2 марки.
Брашно - една марка, захар (ако има), макарони - 2-3 вида... Лютеница - 1 вид. Сирене - три вида - овче, краве и смес. Ако изобщо има овче, че и то беше за износ... Хляб - два вида - бял и "Добруджа". Типов - рядко, срещу документ, че си диабетик. Евтин беше, хората бяха започнали да си хранят прасетата с него, та затова въведоха ограничения.
Магазинът пълен обаче. Най-вече с консерви, чиято цел беше главно да запълват празните рафтове.
Вярно, много беден асортимент, но всички щандове и рафтове бяха пълни. Един цял стелаж с олио, една-единствена марка. Цял стелаж с веро - пак една марка. Стелаж с прах за пране - 2 марки.
Брашно - една марка, захар (ако има), макарони - 2-3 вида... Лютеница - 1 вид. Сирене - три вида - овче, краве и смес. Ако изобщо има овче, че и то беше за износ... Хляб - два вида - бял и "Добруджа". Типов - рядко, срещу документ, че си диабетик. Евтин беше, хората бяха започнали да си хранят прасетата с него, та затова въведоха ограничения.
Магазинът пълен обаче. Най-вече с консерви, чиято цел беше главно да запълват празните рафтове.
Скрит текст:
Показен магазин - мармалади и нектари като постоянно присъствие, пресните плодове и зеленчуци - сезонно, когато пуснат. На високи цени.
Пълните със стока супери - еднообразни стоки и беден асортимент. Но пълни!
Пълните със стока супери - еднообразни стоки и беден асортимент. Но пълни!
Струва ми се, че "носталгичните" събират ябълки с круши в един невъобразим миш-маш. Това причина, следствие, световни тендецции нищо не значат за тях.
По тяхната логика, ако все още си бяхме в соц-а, децата ни нямаха да имат смартфони и компютри, а щяха да четат само книги. Зад желязната завеса, разбира се.
Изобщо, доводите им са манджа с грозде, но за сметка на това са доволно ентусиазирани.
По тяхната логика, ако все още си бяхме в соц-а, децата ни нямаха да имат смартфони и компютри, а щяха да четат само книги. Зад желязната завеса, разбира се.
Изобщо, доводите им са манджа с грозде, но за сметка на това са доволно ентусиазирани.
... състезанието по придобиване на лъскави и модерни вещи ...
Един колега казва, че тези, които сега бленуват за онзи строй, са или бивши партийци или децата им. Т.е. хора, които са се облажили от режима. А аз ще добавя И хора, които на 2 магарета слама не могат да разделят, но са получавали заплата за никакъв труд.
Това е и моето мнение.
Един човек, който вярва във възможностите си и знае, че може да разчита на себе си, не се натиска за това всичко да са равни и държавата да подава на всички колкото да не умрат от глад, обаче повече не може
Още една характерна снимка от онази епоха. Опашките!
Виждаш опашка и бързаш да се наредиш. Чак след това питаш какво са пуснали. Каквото и да е, няма значение - все е нещо дефицитно.
Помните ли през 90-те БСП как купуваше гласовете на възрастните хора по селата? С капачки за буркани. А, познайте от три пъти защо!
Лятно време захарта и капачките бяха страшен дефицит. През зимата имаше захар свободно, защото кой прави компоти през зимата? Но през лятото се виеха огромни опашки, на които се нарежда цялото семейство и се правят, че не се познават. Защото дават само по 2 кг на човек.
Случвало се е баба ми да услужва на съседка, чиито деца и внуци живеят надалече. Даваха ми пари и ме караха да се наредя втори път, за да взема и за нея.
Една година бяха добавили някакъв консервант в захарта, май лимонена киселина, та да не могат да я използват за варене на ракия.
Показен, разбира се, написала съм. Даже е рекламна снимка, защото ако отразяваше действителността, щеше да се вие тлъста опашка пред щанда. И лелките нямаше да са усмихнати.
Виждаш опашка и бързаш да се наредиш. Чак след това питаш какво са пуснали. Каквото и да е, няма значение - все е нещо дефицитно.
Помните ли през 90-те БСП как купуваше гласовете на възрастните хора по селата? С капачки за буркани. А, познайте от три пъти защо!
Лятно време захарта и капачките бяха страшен дефицит. През зимата имаше захар свободно, защото кой прави компоти през зимата? Но през лятото се виеха огромни опашки, на които се нарежда цялото семейство и се правят, че не се познават. Защото дават само по 2 кг на човек.
Случвало се е баба ми да услужва на съседка, чиито деца и внуци живеят надалече. Даваха ми пари и ме караха да се наредя втори път, за да взема и за нея.
Една година бяха добавили някакъв консервант в захарта, май лимонена киселина, та да не могат да я използват за варене на ракия.
Сийке, това на снимката сигурно е пОказен магазин. В нормалните стоката беше в кални щайги и кална.
Показен, разбира се, написала съм. Даже е рекламна снимка, защото ако отразяваше действителността, щеше да се вие тлъста опашка пред щанда. И лелките нямаше да са усмихнати.
Точно говорих с майка ми и тя "поизчисти" малко неясноти от въпросите, които имах.
Относно жилищата. За София. Давали са се чрез общината, отдел "Жилищно настаняване". В общия случай се е чакало с години да ти дадат право да купиш жилище. Но за номенклатурата, друг общински отдел, на който се е отпускал определен процент от новопостроените жилища от домостроителния комбинат, е отпускал жилища през една (за това не беше напълно сигурна) година. Номенклатурчиците са имали право да избират между три жилища. Примерно брат ми със семейството си са чакали 6 години да получат правото да купят жилище, но това е било с връзки в СНС.
За много дълъг период свободната продажба на жилища е била забранена, но е можело да се правят замени. И продажбите, и замените ставали през СНС.
Сети се, че в началото на 60-те В ЦУМ правели списък с чакащите за телевизори и тогава те се уредили с връзки да бъдат по-напред в списъка. Този списък е бил за цяла София.
Относно жилищата. За София. Давали са се чрез общината, отдел "Жилищно настаняване". В общия случай се е чакало с години да ти дадат право да купиш жилище. Но за номенклатурата, друг общински отдел, на който се е отпускал определен процент от новопостроените жилища от домостроителния комбинат, е отпускал жилища през една (за това не беше напълно сигурна) година. Номенклатурчиците са имали право да избират между три жилища. Примерно брат ми със семейството си са чакали 6 години да получат правото да купят жилище, но това е било с връзки в СНС.
За много дълъг период свободната продажба на жилища е била забранена, но е можело да се правят замени. И продажбите, и замените ставали през СНС.
Сети се, че в началото на 60-те В ЦУМ правели списък с чакащите за телевизори и тогава те се уредили с връзки да бъдат по-напред в списъка. Този списък е бил за цяла София.
Клиентка на фризьорката на майка ми е работила тогава в ЦУМ и ни е уредила по-предно място в списъка. ......... ако все още си бяхме в соц-а, децата ни нямаха да имат смартфони и компютри, а щяха да четат само книги. Зад желязната завеса, разбира се.
Изобщо, доводите им са манджа с грозде, но за сметка на това са доволно ентусиазирани.
Изобщо, доводите им са манджа с грозде, но за сметка на това са доволно ентусиазирани.
За жилищата като се спомена и такива спомени ме налегнаха егати ... майка ми и баща ми се отделиха от свекърите и народната власт ни даде за 4 чл. семейство 1 стая 20кв м. без кухня в общ апартамент с друго семейство. Така живяхме десетина години....
Самият факт че 25% от българите напуснаха България след '89 година е показателен къде е било и е по-добре.
Как пък и защо ли след '44та за всичките тези години поне 100 закъсали и отчаяни и недоволни германци или англичани или французи или канадци или датчани не емигрираха тук.....
И преди '89 що ли не ни пускаха навън??? хах за да не избягаме....
И преди '89 що ли не ни пускаха навън???
Защо бяха загрижени за здравето ни, държаха да ядем сирене от истинско мляко
Помня "супера" до нас. Голям и празен. Всичко беше с избелели цветове и опаковките от онази кафявата хартия.
Помня миризмата на "Кореком", на шоколад и още нещо, което не мога да определя.
Помня онова сутрешно детско предаване по радиото, което ми пробиваше мозъка рано рано, боже, как го мразех!
Помня режима на тока и как майка ми използваше времето за готвене (имахме печка с фурна и котлони на газ).
Помня как намерих едни картончета на секцията и ги раздадох в детската, който иска бяло, който иска зеленичко
оказаха се купоните за храна за един месец, успяха да намерят само 1-2 после, как не ме биха, не знам 
Помня морето - на баща ми от работата имаха бунгала на Шкорпиловци, доста мизерно беше, водата не ставаше за пиене, не ни бяха предупредили и повръщахме... Тоалетните и душовете бяха в началото на базата... Не сме ходили 2 пъти годишно, веднъж. Винаги нощем, за да избегнем жегите, децата спяхме на задните седалки - без колани, без нищо... Иначе ми харесваше, обичам морето
Помня и че майка ми и баща ми винаги се опитваха да направят нещо "на частно" въпреки ограниченията. Запечатали са ми се в главата едни ранни картофи
Помня и как прадядо ми показваше кои земи са наши, така и не можа да преглътне всичко, което му е отнето, за съжаление не доживя връщането...
Родителите ми казват, че нашата секция я взели опакована като им е дошъл редът и не са им дали да погледнат даже какво взимат 
Помня миризмата на "Кореком", на шоколад и още нещо, което не мога да определя.
Помня онова сутрешно детско предаване по радиото, което ми пробиваше мозъка рано рано, боже, как го мразех!
Помня режима на тока и как майка ми използваше времето за готвене (имахме печка с фурна и котлони на газ).
Помня как намерих едни картончета на секцията и ги раздадох в детската, който иска бяло, който иска зеленичко
оказаха се купоните за храна за един месец, успяха да намерят само 1-2 после, как не ме биха, не знам Помня морето - на баща ми от работата имаха бунгала на Шкорпиловци, доста мизерно беше, водата не ставаше за пиене, не ни бяха предупредили и повръщахме... Тоалетните и душовете бяха в началото на базата... Не сме ходили 2 пъти годишно, веднъж. Винаги нощем, за да избегнем жегите, децата спяхме на задните седалки - без колани, без нищо... Иначе ми харесваше, обичам морето
Помня и че майка ми и баща ми винаги се опитваха да направят нещо "на частно" въпреки ограниченията. Запечатали са ми се в главата едни ранни картофи
Помня и как прадядо ми показваше кои земи са наши, така и не можа да преглътне всичко, което му е отнето, за съжаление не доживя връщането...
Помня ги тези списъци. До нас имаше магазин, в който "пускаха" перални, телевизори. Списък хубаво, ама се правеха проверки през час и хората спяха на полянката до магазина.