Спомени и впечатления за социализма в България

Да, аз също изпитах болезнена носталгия по онези времена, въпреки че през 63-та още не съм била родена. Но пък това е било времето, когато моите родители са били млади.  
Носталгия по онзи простичък, спокоен, бавен дори живот на предишните поколения. Без истеричното бързане днес, без несигурността и липсата на възможност за планиране на живота като цяло.
Бавно, спокойно и лежерно... Това е, което най-много ни липсва днес. Просто оборотите на живота са толкова забързани, че човешкият организъм още не може да се приспособи. И резултатът е налице - бум на физическите и психически заболявания. И на фона на влошената екологична обстановка...
За политическата нестабилност у нас и по света дума няма да отварям, но и това са неща, които влияят отрицателно на днешния българин и предизвикват въздишките по онзи "щастлив" живот през социализма, когато уличните чешми бълваха мед и мляко...
А всъщност е жалба по наивността на детството и лудостта на младостта. 

Да, аз палаткувах на Камен бряг и не ни пускаха на Русалка, нищо, че беше празно , а и по скалите се стигаше безпроблемно  .

Милия роден соц не е излязъл от главите дори на деца, родени 10 години след него.

Това му беше силата на соца -  страхотно промиване на мозъци, някои още ги държи.

Точно така си обяснявам и аз това умиление към комунизма, но ето, че този живот, който ти описваш (и който аз несъмнено бих искала да имам, ако имах възможност да избирам) не е благодарение на онзи строй. Ежедневието ни се променя, но не към добро, това е факт, поне от моя гледна точка.
Иначе Америка '60-те и България '60-те въобще нямат допирна точка, именно защото тук личността е била стъпквана, пък нищо, че е бил по-спокоен животът. Едно е да ми е спокойно и лежерно, но да има избор - как да се развивам, къде да ходя, кой да съм. Това не е толкова тънка разлика.

Нормално е някои да си искат спокойствието, което са имали през социализма, след като в капитализма нещата са доста по-различни и не бих го определила като промит мозък, защото за промити мозъци можем да говорим и от другата страна на желязната завеса, където един мъж след 89, като отишъл в командировка в чужбина и го питали дали е вярно, че по време на "комунизма" жените били общи. Колко абсурдно звучи, нали.

"Спокойствието" на тези години не е било заради социализма, а заради информационното затъмнение и не толкова развитите технологии.

Мър, в грешка си. 60те години в Америка и в Бг много си приличат. Навсякъде си приличат, защото имаше война. Разликата е, че западните страни се развиха, а соц блока поддържаше изкуствена икономика.
На запад не контролираха хората в такава степен.

А на единия ми дядо, преди 09.IX му разправяли колко е хубаво в СССР, защото хората просто си влизали в ресторанти когато огладнеели, ядели на корем и си излизали без да плащат, защото така било там. И тук като дойдели на власт другарите, щяло да стане същото.

Вярно е там са гонели хората, които по някакви причини са били набелязвани за социалисти по убеждения, известен е т. нар. макартизъм

Хексе, най-простия и банален пример - не си заключвахме вратите, а сега сме с по две и пак влизат. Факт е, че престъпността беше много по-ниска. Да, държавата упражняваше контрол, къде в ущърб на хората, къде в полза, но и сега е така и в това ми е мисълта, че няма напълно черно или бяло.

Вратите се заключваха. Аз си носех моя ключ на врата. Имахме си и учител-педофил. Неофициално, разбира се. Официално педофили нямаше. Редовно привикваше ученички на "разговор" в кабинета си. Беше по физическо. Това в основното училище.

Down, не мога да приема, че са си приличали, освен по глобалното - че е имало война, ок.
Продукти - нима ще сравним изобилието, което тогава е имало в Америка навсякъде, с опашките за чепка банани по Нова година и купонната система? С еднаквите дрехи, за всички, защото други нямаше, с възможността да носиш дънки (всъщност даже и възможност не е било, но друга тема), само ако имаш някой долар и връзки за Корекома? Това, че там отивам и си купувам кола, а тук само с връзки или след 20 години, избери си. И мога да изброявам още, и още...
Свободата на личността ли е била еднаква? Та ти дори е трябвало да си копие на другия - никакви поли, прически и пр. Майка ми и до ден днешен си пази отрязаната коса, защото си е позволила да отиде без плитка.
Възможностите да пътуваш ли са били еднакви?
Икономиките ни, банковата система - това пък как изобщо мога да го сравня?
За другото вече писах, да не се повтарям. По кое сме си приличали според теб, за да намерим общото в една демократична Америка и една комунистическа България?  (Аз за Америка произволно се хванах, просто се сетих колко исках да мога да се върна в онова време там, докато четях книгата и как едва ли бих се върнала да живея по това време в България, четейки книги и слушайки разкази  Не оприличавам Америка с идеалната страна - всички знаем за нещата, които не са били никак наред там, но е било различно в сравнение с България, само затова използвах сравнението. Иначе за дупките на Америка много може да си говорим, но е друга тема, а и няма идеален свят/държава, поне не и тогава, сега има някои които се стремят към това усилено).

Не ги заключвахме, то нямаше и какво да ни вземат ("Рубин" -а  тежеше минимум 50 кг ) Освен това масово всички крадяха държавното, та нямаше нужда.

П.П. Но чистачките по колите изчезваха най-редовно.

Мър, говоря глобално. Не е бил розов живота след втората световна война никъде. И производството е било бедно и облеклото и всичко. Имало е и политически гонения. Мразя комунизма, но съм и парче политолог та съм чела някои неща. До към седемдесетте, двата строя се развиват идентично икономически. Разликата е в човешките права, които при соца липсват. За това тези теми ми се струват ужасни, защото се говори само за "салама", а той не е най-важното.

Подтискането на хората води до пълна апатия и липса на прогрес. В Америка и в Европа се усещат навреме и оставят "капитализмът" да се развива.

през комунизма толкова се краде, че хората нямат усещане, че така не трябва-
казват ''взимам си''- като работиш някъде задължително си взимаш по нещо оттам- я суровини и материали, я готова продукция...
така каза и една мургава жена по тв преди време - ''аз не го откраднах, аз си го взех'', тя също нямаше усещане за кражба и крадене, соц. моралът е същият като на мургавите сънародници...

песента за чистачките на Тодор Колев ...